Нов войнишки паметник беше открит между добричките села Козлодуйци и Росеново. Той е посветен на загиналите в Добричката епопея 620 души от Бдинската дивизия, преди 101 години. С него се възстановява една историческа несправедливост и се реабилитира паметта на героите, сражавали се в тридневните кръвопролитни боеве за Добрич по време на Междусъюзническата война.
С военен ритуал и заупокойна молитва беше почетена паметта на загиналите.
Валери Симеонов, заместник министър-председател на България: "Всички ние сме длъжници на тези млади момчета – офицери и сержанти, които са дали живота си, за да ни има нас."
Наследници на загинали воини разказват драматични истории.
Радостина Миланова, правнучка на редник Дако Вланковски, с. Брегаре, Плевен: "Нашият дядо има две деца и млада жена. Той е бил на 25-26 години, когато е загинал и си обещават, ако с единия от двамата се случи нещо, другият да се погрижи за децата, за семейството на загиналия."
Цветан оцелява и отглежда двете деца на бойния си другар, заедно със своите шест. Може да изучи само едно дете и той изпраща сина на Дако.
Цветанка Дакова, внучка на редник Дако Вланковски, с. Брегаре, Плевен: "Моят баща цял живот тъгуваше за това, че е останал сирак. Споменаваме го, обичаме го, въпреки, че не сме го видели."
В утрото на 5-ти септември, когато руските войски минават в настъпление към Добрич, редник Антон Дудучки е сразен и оставя 2-годишно сираче.
бригаден генерал Явор Матеев, правнук на редник Антон Дудучки, с. Горно Озирово, Враца: "Моята съпруга е от днешното село Победа. когато сме се намирали нито аз съм знаел, че дядо ми е реално убит, смъртно ранен точно пред това село, нито тя – така, че виждате какво нещо е съдбата."
Инициативата за паметника е на Съюза на сержантите и офицерите от запаса и кмета на община Добричка Тошко Петков. Символичното послание на монумента е, че оценките на миналото идват със слънцето на утрешния ден.