Предизвикателствата пред президентския вот

Тенденцията президентските избори да се решат на втори тур остава актуална и след запълването на най-голямата неизвестна в списъка с имената на кандидатите – претендента от ГЕРБ Цецка Цачева. Наред с големия въпрос за крайния победител в надпреварата, се очертават три интересни и важни с оглед на политическата конфигурация проблема, които заслужават повишено внимание.

В дясно, претендентите са изправени пред предизвикателството за мобилизация на привържениците си. През септември ГЕРБ продължава да води значително пред основния си конкурент БСП, но (не на последно място и поради късно обявената кандидатура) симпатизантите на управляващите не са напълно мобилизирани за участие в изборите. Сега кандидат-президентската двойка Ц.Цачева – П.Манушев имат месец да убедят последователите на партията да отидат до урните.

С по-ниска мобилизация за гласуване на този етап се отличават и привържениците на Реформаторския блок, които въпреки излъчената обща кандидатура на Трайчо Трайков са едни от слабо мобилизираните да гласуват.

Вляво, където скандално приключилият опит за излъчване на обща кандидатура доведе до повишена мобилизация на симпатизантите на отделните формации, ще се сблъскат с проблема фрагментаризация. Избирателите и на БСП, и на АБВ, и на "Движение 21" заявяват сравнително висока готовност за участие, но най-вероятно подкрепата им ще се разцепи между всеки от кандидатите. Левият спектър е този, в който можем да станем свидетели на изненадващо сближаване на позиции между отделните претенденти. Ген. Р. Радев разчита на електоралния потенциал на БСП като най-голямата лява партия, но е най-малко познат на хората, а и драмите около номинирането му предизвикват съмнения у част от социалистите. Обратно, Т. Дончева и И.Калфин са значително по-популярни и с относително високо обществено доверие, но пък на тях им липсва широка партийна база, върху която да стъпят.

Пред националистите, които първи от парламентарните партии излъчиха кандидат (при това неочаквано за мнозина - общ), предизвикателството е консолидация на подкрепата. Формалното и лишено от драматични събития обединение на ВМРО, НФСБ и Атака не води автоматично до консолидирана електорална подкрепа. Сериозният разнобой между позициите на лидерите по актуални въпроси и голямата разлика в общественото доверие към тях ще бъде сериозно препятствие пред кандидатската двойка Кр. Каракачанов – Я.Нотев в хода на кампанията. Към момента, подкрепата за самите партии се колебае около 3% - 4%: равнища, недостатъчни за намеса в голямата надпревара за балотажа.

Накрая, но не на последно място, любопитен е и сюжетът около ДПС. С колко и кои играчи Движението ще се включи в изборите, стои ли зад кандидатурата на П.Орешарски (каквито подозрения съществуват), на кого и по какъв начин ще постави в услуга гласовете на симпатизантите си, са въпроси, чиито отговори най-вероятно ще станат известни след изборите. В хода на кампанията обаче ДПС ще следва обичайната си практика да излъчва двусмислени и консенсусно звучащи послания, които обикновено повече размиват, отколкото проясняват картината.