Преминаването към зимно часово време засилва депресивните състояния

Според скорошно проучване на датски учени броят на хората, диагностицирани с депресия в психиатричните болници в Дания се увеличава значително веднага след промяната на стрелките. През месеца, последвал промяната, се наблюдава увеличаване с 8% на случаите на депресия в сравнение с очаквания брой, изчислен на базата на предишните месеци, съобщава сайтът „Сайънс дейли“.

Изследването се основава на анализ на 185,419 пациентски диагнози за депресия, вписани в датския Централен психиатричен регистър в периода между 1995 г. и 2012 г.

Според професор Сорен Остергард от университетската болница в Аархус увеличението е прекалено отчетливо, за да се твърди, че е случайност.

“Вече сме сигурни, че преминаването от лятно часово време към стандартното причинява увеличаване в броя на диагностицирани пациенти с депресия, а не смяната в дължината на деня или лошото време например“, каза той.

Остергард заяви също, че лошото време не се отразява само на по-тежките случаи, прерастващи в депресия, а и на целия спектър на депресивните състояния.

„Очакваме целият спектър от интензивност (на депресивните състояния – бел. ред) да бъде засегнат от преминаването от лятно часово време към стандартно и тъй като депресията е широко разпространена болест, увеличение от 8% представлява голям брой случаи“, каза Остергард.

Проучването на датския екип обаче не посочва какво точно в промяната на времето причинява обостряне на депресивните състояния, но според учените това може да се дължи на това, че хората са по-продуктивни следобеда, отколкото сутринта.

„Може би ние извличаме по-малко ползи от слънчевата светлина сутрин, между 7 и 8, тъй като повечето от нас са или под душа, закусват или пътуват в колата или автобуса към работа и училище. Когато се приберем и ни остава свободно време следобеда, вече е тъмно“, обяснява теорията си Остергард.

По неговите думи възможно обяснение е и фактът, че хората свързват зимното часово време с по-дълги, тъмни и студени дни.