Приемна грижа

Едва 30 са приемните семейства в Русе, а изоставените деца, които се нуждаят от майчина грижа и любов, са в пъти повече. В рубриката ни „Търси доброто” ще ви срещнем с най-успешната приемна майка в Русе. През последните 8 години Ива Николова е отгледала 11 деца, като някои от тях са били с увреждания.

Въпреки че приемният родител се води професия, за 55-годишната счетоводителка Ива Николова това е призвание.

Ива Николова, приемен родител : „Със съпруга, така като млади много болно ни е било за тия деца в домовете и като по-млади сме ходили, носили сме подаръчета и след време, когато нашите деца излязоха от дома ни и създадоха свои семейства решихме да се грижим за такива деца, които имат нужда от грижи и любов."

Всяко едно от децата, прекрачило прага на дома ѝ, през първите месеци е било учудено от огромното внимание към него, защото преди това е било почти невидими за околните, разказва приемната майка. В момента тя се грижи за 7-годишната Ваня, която страда от детска церебрална парализа. Когато решава да я запише в предучилищна група, жената получава отказ и започва ходене по мъките. Животът обаче пише нов, по-добър сценарий за болното момиченце.

Ива Николов: „Предстои скоро да замине при мама и тати в Щатите. В България трудно семейство би се наело да я осинови, има три отказа и затова е насочена към международно осиновяване и слава Богу, много хубаво семейство. Те идваха лятото, харесаха се.”

От от две седмици семейството на Ива се радва на още един член – малката Ани, която е на годинка и два месеца. Тя е от последните деца, които са изведени от Дома за медико-социални дейности в Русе, който в края на септември окончателно трябва да бъде закрит. При грижите за току-що проходилото момиченце помага и родната внучка на Ива - първокласничката Елица.

За разлика от тромавите процедури по осиновяване, приемната грижа дава реални резултати в най-важните години за децата, смята психоложката от Комплекса за социални услуги - Янка Делева, която от десет години помага на хората, които искат да дарят с обич чужди деца.  Крайната цел на специалистите обаче е изоставените момичета и момчета да се върнат при биологичните си родители.

Янка Делева, психолог: „Усилията в първия месец, докато се узакони тази отказна декларация на биологичната майка, усилията са невероятни. Срещаме се с цялата фамилия и търсим как да подкрепим неуверената майка, като след това продължаваме да ги подкрепяме. Придружаваме родителите до всички възможни административни институции, където биха могли да кандидатстват да получават подкрепа, дори финансова.”

Докато биологичните родители обаче се решат да прегърнат отново рожбите си, насреща са жени с големи сърца, като това на Ива. Социалните работници твърдят, че 11-те деца, които е отгледала, са намерили рая. В този рай обаче няма ангели, има една отрудена жена, която не се плаши от трудностите и неволите, а знае точно какво иска да постигне.