Къде е мястото на небостъргачите

Небостъргачите в София от екзотика се превръщат все по-често в повод за дискусии и недоволство у гражданите. Вижте гледната точка на професионалиста, архитект Ангел Захариев, който тази седмица е „Гласът на града“ в седмичната ни рубрика.

Арх. Ангел Захариев е завършил Университета по архитектура и геодезия в София, където днес преподава. Специализирал е в Института за жилищна политика и градско развитие в Ротердам. Управител е на архитектурно бюро, което работи по мащабни проекти. Сред тях са Бизнеспарк София, Музейко, някои от новите билдинги на Цариградско шосе, както и най-високата сграда в София, която се строи в момента в съседство.

Ангел Захариев – архитект
„Мястото на високите сгради не е в центъра, точно поради това че ще има един конфликт между мащаба и характера на тези сгради спрямо традиционната среда в града. От друга страна не смятам и от съвременните тенденции на градоустройството, че тези сгради трябва да бъдат скупчвани на едно място. Трябва да бъдат определени няколко локации, където до високите сгради да нямат ограничение във височината си.“

Причината е в градската инфраструктура, която би се задъхала при скупчването на много хора на едно място. Подходящи локации са големите булеварди – „България“ и „Цариградско шосе“ и около Централата жп гара. По устройствени планове бул. „Тодор Александров“ е бил определен за високи строежи, за да се превърне в нещо като сити. Това обаче не може да се реализира в прогнозирания мащаб. А как ще се впише сградата в средата е въпрос на архитектурния проект.

Ангел Захариев – архитект
„Представете си, че се създаде архитектура от рода на зелените кули на Стефано Буери в Милано, където те са озеленени по цялата си периферия и приличат на една гора в града. Това би компенсирало едно несходство със средата и с характера.“

Според архитект Захариев за много от проблемите в града се обвиняват без основание небостъргачите. Например за задръстванията около мола на бул. „Черни връх“.

Ангел Захариев – архитект
„Всъщност основният проблем на тази част на града е прекалената зависимост от автомобила. Тя е поради факта, че липсва градски транспорт в южните части на територията. Градският транспорт е много по-добре развит на север, отколкото на юг, а това трябва да бъде компенсирано през следващите години чрез публични инвестиции в градския транспорт. Единствено по този начин ще се намалят задръстванията.“

Без небостъргачи няма как да минем, уверен е архитектът. Това е тенденция в световен мащаб и последица от всеобщата урбанизация. Но тези нови сгради са и повод архитектите да проявят творческата си фантазия.