Днес се простихме с нашата колежка Талка Симеонова - прекрасен човек и много добър журналист. Страдаше от проблемите в българското здравеопазване, разказваше за най-модерните методи за лечение. Мисията ѝ беше да помага, даваше надежда на другите.
Може би затова добрите хора си отиват толкова рано, защото преживяват мъката на другите и я попиват в себе си... Талка безкрайно обичаше хората и живота. Пожелаваше на всички любов и светлина! Отличничката на Английската гимназия и Журналистическия факултет обожаваше Джулай морнинг - символ на свободата и новото начало.
Сега започва безкрайният ѝ Джулай Морнинг. Затова по пътя ѝ към светлината я изпращаме с хита на Юрая Хийп.
Поклон, Талче!
Весела Петрова: Много жалко, че трябва да се простим с нея преждевременно. Много ми е мъчно за Талка.
Емилия Запартова: Талка беше страхотен човек, много добър, много отзивчив...
Елиана Димитрова: Нямаше човек, който да я помоли за помощ свързана със здравословен проблем и тя да не му помогне.
Геновева Радева: ...просто толкова болка и човешка мъка мина през сърцето ѝ тя преживяваше всичко. Имам чувството, че добрите хора просто поемат мъката на всички и затова си отиват толкова рано.
Деси Маркова: Тя беше от тия хора, с които няма как да се скараш, как да си кажеш нещо лошо, на остро. От тия дето чак такава кроткост е непозната.
Вера Александрова: Тя много обичаше живота и се бореше за него. Бореше се тихо, кротко, но мъжки.
Весела Петрова: Имаше един тънък хумор, когато виждаше, че отново някой е направил нещо, което не е изпипано. Тя обичаше всеки репортаж неин беше изпипан до съвършенство.
Елиана Димитрова: Ще я запомним ние. Ще я запомнят хората с репортажите й.
Петя Тетевенска: Бих искала просто да кажа думи на обич в този ден. Изпращам я с обич.
Вера Александрова: Прекрасен човек. Лека й пръст!
Чуй новините
Подкаст
