Простихме се с репортера от "По света и у нас" Талка Симеонова

Може би затова добрите хора си отиват толкова рано, защото преживяват мъката на другите и я попиват в себе си... Талка безкрайно обичаше хората и живота. Пожелаваше на всички любов и светлина! Отличничката на Английската гимназия и Журналистическия факултет обожаваше Джулай морнинг - символ на свободата и новото начало.

Сега започва безкрайният ѝ Джулай Морнинг. Затова по пътя ѝ към светлината я изпращаме с хита на Юрая Хийп.

Поклон, Талче!

Весела Петрова: Много жалко, че трябва да се простим с нея преждевременно. Много ми е мъчно за Талка.

Емилия Запартова: Талка беше страхотен човек, много добър, много отзивчив...

Елиана Димитрова: Нямаше човек, който да я помоли за помощ свързана със здравословен проблем и тя да не му помогне.

Геновева Радева: ...просто толкова болка и човешка мъка мина през сърцето ѝ тя преживяваше всичко. Имам чувството, че добрите хора просто поемат мъката на всички и затова си отиват толкова рано.

Деси Маркова: Тя беше от тия хора, с които няма как да се скараш, как да си кажеш нещо лошо, на остро. От тия дето чак такава кроткост е непозната.

Вера Александрова: Тя много обичаше живота и се бореше за него. Бореше се тихо, кротко, но мъжки.

Весела Петрова: Имаше един тънък хумор, когато виждаше, че отново някой е направил нещо, което не е изпипано. Тя обичаше всеки репортаж неин беше изпипан до съвършенство.

Елиана Димитрова: Ще я запомним ние. Ще я запомнят хората с репортажите й.

Петя Тетевенска: Бих искала просто да кажа думи на обич в този ден. Изпращам я с обич.

Вера Александрова: Прекрасен човек. Лека й пръст!