доц. Ивона Карачорова - секция за История на българския език в Института за български език: Кирилицата е азбуката на нашите деди.
Буквите, кирилските - основата на думите, символите на разбирането, са създадени в края на девети век. И от тогава с тях слова редят все повече хора. Езикът ни се съхранява - книгите го пазят изпод кориците си.
доц. Ивона Карачорова - секция за История на българския език в Института за български език: 15-16 век започват да се печатят книги на кирилица, основно в Италия, във Венеция.
Кирилицата била в редовна употреба и в Хърватско и Босна, наред с глаголицата и латиницата. В началото на 20 век се създава стандартен украински и беларуски шрифт. 1945-та година се появява и македонската кирилица. Разпространява се дори и в неславянски страни.
доц. Ивона Карачорова - секция за История на българския език в Института за български език: В Румъния, до средата на 19 век до 1865 година, когато се обединяват двете Влашки княжества, румънската реч е записана с кирилски букви. Неслучайно и днес в по-старите икони в Румъния са написани на кирилица.
Нашите букви достигат и до Монголия.
доц. Ивона Карачорова - секция за История на българския език в Института за български език: Има страни, в които кирилицата се е употребявала, но след определени исторически събития - те се насочват към латиницата - Молдова, Азербайджан, Туркменистанм, Таджикистан и Узбекистан.
И така днес на кирилица пишат между 250 и 300 милиона душа. Народи, които живеят в 24 държави. Народи, обединени от А-то и Б-то.
Чуй новините
Подкаст
