Начало
назад
За първи път на 24 май: Българска и македонска делегация са заедно в Рим
Министър-председателят Бойко Борисов пристигна днес на посещение в Италия и Ватикана. Той оглавява делегация за най-големите извън България чествания по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, която включва представители на вероизповеданията, на академичната общност, както и дейци на културата. Към нея се присъединиха и двамата български посланици - Марин Райков в Италия и проф. Кирил Топалов при Светия престол.
Тя е една от титулните базилики в Рим, осветена в памет на четвъртия римски папа Св. Климент. Първият християнски храм на това място е бил сътворен в дома на римския консул Тит Флавий Клемент, който според църковната традиция е Св. Климент. На мястото на древния храм през 6-и век е издигната величествена базилика, в която са запазени фрески с теми от живота на светията. През 861 година Св. Кирил намира тленни останки на Св.Климент в Крим, където се предполага, че е бил мъченически убит.
Шест години по-късно братята Кирил и Методий са поканени от папата да обсъдят използването на славянския език и писменост в богослужението и книжовността. Те са посрещнати с големи почести, защото пренасят мощите на Св. Климент, които са тържествено препогребани в базиликата, носеща неговото име. Година по-късно Кирил умира в Рим. Методий иска позволение да отнесе тленните останки на брат си в Солун, но папата отказва и той бива погребан в "Сан Клементе".
От тази първа базилика е останала криптата, в която се намира гробът на Свети равноапостол Константин-Кирил Философ. Той е обкръжен от мемориални символи, подарени от славянски народи. През 1929 г. там е поставена мозайка, подарък от България, с образа на Св. Кирил и с надписи на български и на италиански език.
При гроба редовно се извършват църковни ритуали, често в присъствието на държавни и правителствени ръководители, на политици, общественици и висши духовници от славянски страни. Свети папа Йоан Павел Втори се молеше на това свято място за избавлението на Полша и на другите славянски народи от комунизма.
На 31 декември 1980 година с Апостолическо послание "За безпримерно достойнство" (на латински Lettera Apostolica Egregiae virtutis) той провъзгласи Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа редом със Св. Бенедикт. "Със сигурно познание и зряло решение, с цялата апостолическа власт и по силата на това писмо, за вечни времена издигам и обявявам за небесни съпокровители на цяла Европа пред Бога светите Кирил и Методий, като им предоставям всички литургични почести и привилегии, които съгласно правото се полагат на главни покровители на определени места," постанови папа Йоан Павел Втори.
Пет години по-късно с енцикликата си "Славянските апостоли" (Enciclica Slavorum apostoli) от 2 юни 1985 г. той направи следваща историческа стъпка в увековечаване на делото на Св.св. Кирил и Методий. "Апостолите на славяните, Светите Кирил и Методий, остават в паметта на Църквата заедно с извършеното от тях велико дело на евангелизация. Може да се твърди, че споменът за тях е особено жив и актуален в наше време. Прогласих Светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа с апостолическото писмо от 31 декември 1980 година, като имах предвид пълното с благодарност преклонение, което от векове ощастливява светите Братя от Солун, древната Тесалоника, особено сред славянските нации, както и спомена за неоценимия техен принос към делото на огласяване на Евангелието сред тези народи и към делото на помирението, на приятелското съжителство, на човешкия напредък и на зачитането на изконното достойнство на всяка нация.
По този начин продължих линията, начертана от моите предшественици и преди всичко от Лъв Тринадесети, който преди 100 години на 30 септември 1880 година с енцикликата "Голямо задължение" (Epistola enciclica Grande munus) разпростря върху цялата Църква култа към двамата Светии, както и от Павел Шести, който с Апостолическо послание "Пратеник на мира" (Lettera Apostolica Pacis nuntius) от 24 октомври 1964 година прогласи Свети Бенедикт за покровител на Европа. Публикуването през 1980 година на моето апостолическо послание бе продиктувано от твърдата надежда за постепенно преодоляване в Европа и в света на всичко онова, което разделя църквите, нациите и народите, и бе свързано с три обстоятелства, които са непрестанно предмет на моите молитви и размисли. Първото обстоятелство бе 1100-годишнината от Папското послание "Вашето усърдие" (Lettera pontificia Industriae tuae), с което Йоан Осми през 880 година одобрява използването на славянския език в литургията, преведена от двамата Свети братя.
Второто обстоятелство бе 100-годишнината от цитираната енциклика "Голямо задължение", а третото - началото, именно през 1980 година на остров Патмос, на щастливия и обещаващ теологически диалог между Католическата църква и Православните църкви. В настоящия документ искам да се позова специално на енцикликата, с която папа Лъв Тринадесети пожела да припомни на Църквата и на света апостолическите заслуги на двамата Братя - не само на Методий, според традицията приключил своя живот през 885 година във Велехрад, във Велика Моравия, но и към Кирил, когото смъртта разделя от брат му още през 869 година в Рим, градът който прие и до днес съхранява с вълнуващо преклонение в древната базилика "Сан Клементе" неговите тленни останки," писа Йоан Павел Втори в енцикликата си посветена на живота и делото на двамата апостоли на славяните.
В една от капелите до олтара на "Сан Клементе" е изобразена сцената, в която папата посреща Кирил и Методий в базиликата "Санта Мария Маджоре" и освещава славянската азбука и написаните на нея книги, сред които е и превод на библията. Художникът е изписал името на папа Николай Първи, но според ирландските монаси от Доминиканския орден, които от 1645 г. се грижат за храма, ликът е на неговия приемник папа Адриан Втори.
След това българската и македонската официални делегации се отправиха към "Санта Мария Маджоре" - една от четирите папски базилики, три от които са извън Ватикана, но са признати за негова територия, като всяка от тях има за предстоятел кардинал, който е титулуван архипрезвитер. В нея се намира възпоменателна плоча за освещаването на славянските книги, донесени от Св. Св. Кирил и Методий.
