Пътят на Елица Янкова до победата в Рио

Дебют на Олимпийските игри, увенчан с първия и за нея, и за България медал. Радостта е неописуема, и напълно заслужена. Защото пътят на Елица към успеха в Рио е дълъг и труден. Всичко започва от спортното училище във Варна. Като малка започва да тренира лека атлетика, но ниският ѝ ръст се оказва неподходящ за този спорт. Дъщеря на бивш борец, младата варненка решава да се качи на тепиха.

Атанас Янков, баща на Елица: Закарахме я в залата за борба и ѝ хареса борбата. Тя е такъв характер, че като се хване с нещо трябва да го докара до края.

Първият ѝ треньор казва същото.

Наско Сейчанов, първият треньор на Елица: Качества има, гъвкава, злобна на тепиха, но страшно трудолюбива и амбициозна. Няма да се откаже. Назад не знае. Кръгом и напред!

Десетки състезания, тренировъчни лагери и усилена работа помагат на шампионката ни да стига все по-близо до целта. Семейството и приятелите ѝ съпреживяват всяка нейна поява на тепиха.

Мария Янкова, майка на Елица: Емоционални бяха всички срещи. Борихме се заедно с нея. Викахме заедно с нея. Ядосвахме се заедно с нея.

Преди да се изправи срещу аржентинката Патрисия Бермудес и да завоюва бронзовия медал за България Елица се чува с приятеля си Мехмед.

Мехмед Рамадан, приятел на Елица: Първото ѝ нещо, което ми каза, че ще дава всичко от себе си за тази среща, защото това е най-важната среща за нея. И аз я подкрепях по най-добрия начин.

21-годишната варненка показа на какво е способна и накара цяла България отново да си спомни за силата на българския дух.