Ако ви таксуват двойно в заведение, защото сте отишли с детето си, трябва да знаете, че това не е дискириминация. Ако то си играе там, ресторантите могат законно да слагат такса “дете”. Това се произнесоха от Комисията по защита от дискриминация във връзка с казус от преди месеци в Стара Загора, когато жена беше таксувана с 50 лв., защото отишла с малкото си дете, а наблизо липсвала детска площадка.
Жалбата до комисията по дискриминация е заради това, че на първа страница на менюто в заведението има стикер, на който е записано, че няма детски кът и ако сте с дете и то се заиграе ще ви начислят към сметката 50 на сто от консумацията, но не по-малко от 20 лв.
Според комисията това не е дискриминация и няма нарушение, ако в меню на ресторант или друго заведение за обществено хранене има друга, по-висока цена за консумация относно родители, които са отишли там с децата си.
Собствениците са категорични, че на никой клиент с дете не е налагана надценка върху сметката.
- Не, никога не е била налагана и наистина си е била само превантивна мярка, - твърди собственикът на заведението Лъчезар Шулеков. - Решението си е на компетентен орган и комисията си е изказала компетентното становище.
Майки от Стара Загора са на различни мнения дали въведена надценка върху консумацията в заведения е дискриминационно отношение.
- Въпрос на избор, както пушачи и непушачи всеки има право на избор дали да посещава това заведение, - смята една майка. - По принцип, честно казано, не знам дали би било дискриминация, но всеки има право, дето се вика демокрация, да посещава кой където иска. Не знам дали е правилно.
- Според мен е дискриминация, защото всеки има право да посещава заведенията за обществено хранене, както и хотелите и т.н, - казва друга млада жена. - Все едно в хотела да ви забранят да отидете, защото сте с дете, нали те са под една шапка всичките заведения. Според мен, не е правилно. Да някои хора ще кажат искаме да си починем, да няма детски крясъци и така нататък, но и ние сме хора.
От текста на решението на състава на Комисията става ясно, че в конкретния случай няма данни за дискриминация по признака за „семейно положение", а "надценката" се възприема като вид предупреждение към родителите да пазят децата си.