НОВИНИ

Репортерски поглед: Бъдещето на Европа след Брекзит

На последната среща на върха за тази година европейските лидери дадоха зелена светлина за втората част на преговорите с Великобритания. По време на българското председателство започват трудните разговори за това как ще изглеждат бъдещите отношения между Обединеното кралство и Европа. Британският премиер Тереза Мей е поставена в трудна политическа ситуация в собствената си страна, а европейците досега бяха единни, но дали това единство ще се запази и когато всяка държава трябва да защитава своите собствени си търговски интереси?

Десислава Апостолова
от Десислава Апостолова
12:25, 17.12.2017
Чете се за: 03:23 мин.
По света

"Да се разведеш с някого е трудно, но още по-трудно е да изградиш нова връзка с бившия си партьор". Така полският председател на Европейския съвет Доналд Туск в типичния си директен стил описва ситуацията по Брекзит в момента.

Двете преговарящи страни трябваше още през октомври да имат яснота по въпросите, свързани с развода - правата на европейските граждани на Острова и на британците в Европа, границата между Северна Ирландия и Ирландия и сметката, която Лондон трябва да плати при напускането на Съюза. Вместо това месеци наред главните преговарящи Мишел Барние и Дейвид Дейвис приключваха срещите си е едно и също изречение: "Напредък няма".

Маргаритис Схинас - говорител на Европейската комисия: "Европейската комисия все още преговаря с Лондон и 27-те държави членки... Все още няма бял дим".

Така, притиснати от времето, Тереза Мей и Жан-Клод Юнкер поеха нещата в свои ръце и след една безсънна нощ в Брюксел, над Берлемон се разнесе бял дим. Символичен, разбира се.

Жан-Клод Юнкер - председател на Европейската комисия: "На базата на мандата, Комисията официално реши да препоръча пред Европейския съвет, че е постигнат достатъчен напредък по точните условия на развода".
Тереза Мей - министър-председател на Великобритания: "Приветствам преминаването към следващия етап, когато ще говорим за търговия и сигурност и за бъдещите ни позитивни и специални отношения, които са в интерес и на двете страни".

Споразумението за развода, което Мей и Юнкер анонсираха като пробив в отношенията, критици определиха като скалъпено набързо и пълно с въпросителни. Българите и всички останали европейци на Острова продължават да се съмняват дали правата им наистина ще останат същите.

Премиерът Борисов дори отиде до Лондон, за да разговаря с Тереза Мей. Дженифър Ранкин от британския "Гардиън" смята, че Лондон няма да отстъпи от обещанията си.

Дженифър Ранкин - в. "Гардиън": "Има споразумение за трите милиони европейски граждани, които живеят на Острова и за един милион британци в Европа и мисля, че има съгласие за това правата на гражданите да се спазват. Може би в бъдеще ще има спорове, свързани с образованието, здравните грижи или пенсиите, но има механизъм, по който те ще се решават в британските съдилища, които ще се съобразяват с правото на Съда на Европейския съюз. Мисля, че европейските граждани във Великобритания и британците в Европа могат да бъдат спокойни за правата си".

Журналистът от холанския вестник "Фолкскрант" Марк Пепъркорн също е на мнение, че Великобритания ще спазва правата на гражданите.

Марк Пепъркорн - в. "Фолкскрант": "Двете страни са задължени да спазват споразумение. Мисля, че Великобритания много добре осъзнава, че ако не съблюдава толкова важно нещо като правата на милиони хора, които сега живеят там, това ще навреди изключително много на репутацията на страната и ще се отрази негативно и на британските граждани, които живеят на континента".

Британците искат преходен период от две години след март 2019 до окончателната раздяла с Европа. Отговорът на Брюксел е положителен, но Лондон трябва да спазва европейските закони. На практика това означава, че Великобритания още две години ще се подчинява на европейските правила, без обаче да има право на глас при приемането им. След този период Великобритания окончателно ще скъса с Европа. След повече от 40 години заедно. Какво предстои от тук нататък?

Дженифър Ранкин - в. "Гардиън": "Бъдещето - това е големият въпрос, който все още е отворен. Британското правителство не знае какво точно иска от бъдещите отношения с ЕС. Тереза Мей често казва, че иска дълбоки, специални и безпрецедентни отношения, иска търговско споразумение, различно от всички, които ЕС е подписвал с трети държави".

Европа има два модела, които би могла да следва - споразумението с Норвегия, която тясно се придържа към европейските регламенти в замяна на достъп до единния пазар или споразумението с Канада за свободна търговия, което наскоро беше подписано.

Дженифър Ранкин - в. "Гардиън": Примерът, който министърът по Брекзит Дейвид Дейвис иска да следва е споразумение Канада плюс, плюс, плюс което е означава, че ние ще имаме отношения като тези между Канада и ЕС с много свобода и с много специални неща като например специална сделка за Лондонското сити, която да му гарантира специален достъп на нашите банки да продават услуги в ЕС. Но вече знаем, че на ЕС тази идея не му харесва. Те мислят за повече ограничения. Така че това би било повод за конфликти през следващите месеци.

Преговорите за бъдещите отношения започват през март и трябва да приключат през октомври. Те ще бъдат и тест за единството на Европейския съюз. Защото европейски държави имат различен стокообмен с Великобритания, така че мненията какво споразумение е необходимо, също ще бъдат различни.

Марк Пеперконрн - в. "Фолкскрант": "По време на втората фаза разликите в позициите между 27-те държави ще бъдат много по-големи. Така че битката ще се води не само между Брюксел и Лондон, но и вътре в ЕС. Има например държави като Ирландия, Холандия и Белгия, които имат голям търговски стокообмен с Обединеното кралство. Други като България и Хърватия - не чак толкова. В този смисъл първата група държави имат много по-голям икономически интерес от много дълбоки търговски отношения с Великобритания, която вече ще бъде трета страна за ЕС, отколкото вашата страна, например.

Същевременно Тереза Мей се намира в сложна политическа ситуация в собствената си страна. Представители на нейната Консервативна партия помогнаха тя загуби важно гласуване. Всяко окончателно споразумение за Брекзит ще трябва да бъде ратифицирано и от парламента. Което означава, че това, което Мей и Барние договорят с Брюксел, после може да бъде отхвърлено в депутатите.

Европейския съюз обаче се презастрахова, че веднъж договореното, няма да се предоговаря, дори е да не бъде прието от британския парламент. България ще играе активна роля във втората фаза на преговорите. А премиерът Борисов има мечта.

Бойко Борисов - министър-председател на България: "Темата за Брекзит се усложнява след гласуването в британския парламент. Аз тайно се надявам, че един ден Великобритания ще се върне в ЕС, след всичките мъки обаче, които ще изживеем до тогава и те и ние".

Дали тайното желание на Борисов ще се сбъдне - бъдещето и преговорите ще покажат.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Децата във Ветово ще ходят безплатно на детска градина
Децата във Ветово ще ходят безплатно на детска градина
Сагата Междузвездни войни, събрана в една специална тетрадка
Сагата "Междузвездни войни", събрана в една специална тетрадка