Репортерски поглед: Заразени с омраза, социалните медии търсят лекарство

Векове преди появата на Интернет революцията се случвала в кафенетата. Будни европейци се събирали в тях, за да прочетат новините и да провеждат конструктивни дискусии. Учени наричали тези пространства "публичната сфера". Социалните мрежи трябваше да бъдат нейният виртуален наследник. Точно обратното.

Георги Апостолов, Национален център за безопасен интернет: Социалните мрежи, а и изцяло Интернет, се превърнаха в една среда, която като че ли избута на повърхността най-лошите инстинкти на хората. От една страна това е усещането за анонимност. От втора страна усещането за пълна свобода, да го наречем, на изявяването, изразяването и т.н. И Интернет е пълен с всякакви примери на език на омразата. Поради което социалните мрежи започнаха да вземат мерки.

Демонстрации на насилие, расистки атаки, хомофобия, ксенофобия. Подобно поведение е често срещано в социалните мрежи като Фейсбук, Туитър, Инстаграм и Ютуб. А те попадат под все по-голям международен натиск да осигуряват безопасна среда на най-малко два милиарда потребители.

проф. Нели Огнянова - експерт по медийно право: Има съдържание, до което достъпът трябва да бъде ограничаван, защото това съдържание е незаконно или причиняващо вреда. Ние наблюдаване опити за справяне със съдържание, премахване на съдържание онлайн както на ниво отдел на компания, така на ниво държава, така и на ниво ЕС.

Насърчавани от Европейската комисия, през 2016 година гигантите от Силициевата долина се обединиха и приеха доброволен кодекс за поведение. Според последния доклад от месец май Фейсбук, Ютуб и Туитър са прогресирали значително в борбата с езика на омразата и вече премахват средно почти 60% от докладваното съдържание.

Това е два пъти по-ефективно, отколкото го правеха през миналия декември.

Скоро обаче саморегулацията няма да бъде доброволна. Германски законопроект предвижда глоби до 50 милиона евро за социалните мрежи, ако не премахват до 24 часа незаконно съдържание като нацистки символи.

Очаква се целият Европейски съюз за първи път да приеме подобен регламент.

проф. Нели Огнянова - експерт по медийно право: Доставчиците като Гугъл, Ютуб, Фейсбук, винаги са се пазели от дефинирането им като медии. Защото ако се дефинират като медии, например те доставят новинарско съдържание, то тогава ще трябва да се носи отговорността на издателя за съдържание, предоставено от трети лица. Поредната ревизия на медийната директива предвижда отговорност на платформите. Очаква се до края на годината да е готова за влизане в сила и държавите ще имат, обичайно имат, 24 месеца да я въведат.Така че ще имаме и регулиране, и саморегулиране - и на национално, и на наднационално равнище.

Георги Апостолов, Национален център за безопасен интернет: По принцип е добре, защото обръща внимание на потребителите, които злоупотребяват със свободата на изразяване в Интернет, че не всичко е позволено и не може да бъде всичко позволено.

Мнозина вярват, че целта на новите закони е да се намерят най-правилните баланси между запазването на свободата на изразяване и качествената защита от незаконно съдържание. За други обаче повишеният контрол е сериозен удар върху демокрацията.

Светлин Наков, софтуерен инженер и предприемач: Не смятам, че трябва по такъв начин - да се наложи закон, пък виждате ли, това съдържание, което не ни кефи, да го трием - защото това е метод на репресия, в крайна сметка това е метод на цензура. Защото ако изтрия нещо, което не е трябвало, няма да ме глобят. Но ако не изтрия нещо, което е трябвало, ще ме глобят.

Опасенията от цензура са основателни, защото на глобално ниво е трудно да се прецени кое съдържание е неприемливо или незаконно. За да го правят, социалните мрежи обучават паралелно специалисти и алгоритми да разпознават и докладват незаконни публикации вместо вие да го правите.

Светлин Наков, софтуерен инженер и предприемач: Имаш 1 милион позитивни примера и 1 милион негативни примера. И казваш на алгоритъма: "Айде, сега научи се." И алгоритъмът почва да строи някакви информационни модели. Справят се добре, но никога няма да бъдат съвършени, т.е. те ще грешат и вероятно ще грешат повече от традиционен човек поне за близките години. В един момент може би ще настигнат човека, което означава, че пак ще грешат, защото и хората грешат.

Това се случва често. Миналата година Фейсбук неправилно цензурира и след това върна емблематична снимка от Виетнамската война. При езика на омразата ситуацията е още по-хлъзгава. Например - поотделно фразите "бежанци" и "биологичен вид" са напълно приемливи. Но използвани в изречение в контекста на бежанската криза предизвикват смесени реакции.

БНТ: Ако напиша, че бежанците са от друг биологичен вид, това реч на омразата ли е?

Светлин Наков, софтуерен инженер и предприемач: Според мен не. Няма, няма точна граница в тези неща. Това не е число.

Георги Апостолов, Национален център за безопасен интернет: Дали съдът би преценил, че това е реч на омразата? По-скоро не. Това е някаква обща квалификация, в нея няма призив. Уж. Уж няма призив и подбуждане към насилие. От моя гледна точка това е реч на омразата. Т.е. когато дефинираш дадена група по някакъв признак като нехора, това вече предполага, че ти един вид... контекстът, скритото послание е: те не са хора, следователно към тях можем да се държим, както си искаме, включително да ги изтребваме.

Експертите са на мнение, че подобни спорове трябва максимално често да бъдат решавани от съда, а не от социалните медии. Но дори те признават, че съдът няма как да разгледа всеки един сигнал. Така контролът, изглежда, ще продължи да бъде най-вече в ръцете на технологичните компании, а границите на допустимото ще останат все така размити.

Светлин Наков, софтуерен инженер и предприемач: Всяко изтриване ще навреди на свободата на словото. В това няма спор. Защото е спорно въобще трябва ли ние да скрием, че сред нашето общество има там хитлеристи, ксенофоби или не знам си какви там, които традиционно не се считат за хубави хора.

Георги Апостолов, Национален център за безопасен интернет: Социални мрежи, където знаем, че имаме малолетни и непълнолетни, които подлежат на някакво влияние и обработка, бих казал, че не, тук наистина би трябвало да има строга цензура.

Едно от последните изследвания показва, че цели 97% от българските деца между 9 и 17 години използват Интернет. Младите обикновено са най-застрашени от езика на омразата и дезинформацията. Но специалистите виждат именно в тях дългосрочното решение на проблема с враждебната виртуална сфера. Това зависи и от промяна в образователната система.

Георги Апостолов, Национален център за безопасен интернет: Обучение, образование от най-ранна възраст. Комбинирано - медийна грамотност в дигиталната епоха, съответно някои специфики на дигиталните медии, свързани с развитие на социални умения. И оттам да гоним промяна на поведението.

Тази революция несъмнено ще отнеме повече време. Но изглежда като единствената с потенциал да възроди надеждата, че социалните мрежи могат да бъдат платформа за интелектуално израстване.