Рибата още в тигана, те - президент готвят

Разбира се, има още време до тогава, а преди това на Република Македония предстоят още изключително важни политически битки. Най-важната от тях ще стартира на 6 януари в парламента, когато ще започне финалната фаза на продължилата дъ-ъ-ъ-лго парламентарна процедура за промените в конституцията. А на 15 януари депутатите ще трябва да кажат своето мнение дали ще приемат въпросните промени, в това число и промяната на името на Република Северна Македония, или не. Знаете, писахме толкова пъти, че един отказ и не постигане на подкрепа от най-малко две трети от пратениците, тоест-80 гласа, ще означава отказ от Договора с Гърция от Преспа и рязка промяна на ситуацията с евроатлантическото членство на Македония.

За 15 януари съм сигурен, че председателят на Събранието Талат Джафери насрочи сесия за гласуването на конституционните промени. Приех го съвсем нормално, защото от дългата ми кореспондентска работа в Скопие съм си направил извода, който до сега не ме е опровергавал, че държавата Република Македония от 1 януари до 14 същия месец или празнува, или спи и „лекува раните” от празненствата. Нова година, на 6 януари - Бъдник/ Бъдни вечер/ на 7 януари- Коледа, на 13-и срещу 14-и – така наречената Стара Нова година, празненство по сръбски маниер. И чак тогава - я да видим дали наистина новата година е дошла и ако това е вярно, да вземем да потръгнем на работа ли, що ли...Та, затова ви казвам, че това 6 януари ми е достатъчно спорно и неприемливо. Но 15-и е сигурен. Ама, те си знаят...

Сега думата ми е за друго. Онзи ден една от частните телевизии в Скопие с най-голяма (казват!) гледаемост „Телма”, публикува резултатите от първата изобщо анкета в Македония за рейтинга на евентуалните кандидати за президентския пост в страната. В нея са посочени 14 популярни имена на актуални политици, от които четирима са албанци. Както се вижда, и тук е спазено съотношението между македонци и албанци, което е характерно за присъствието на едните или другите в структурите на държавната администрация. Картинката е крайно интересна и въпреки, че е много рано- изборите все още официално не са обявени, някои тенденции вече се очертават. С най-висок кандидат-президентския рейтинг е, разбира се, премиерът-социалдемократ Зоран Заев. Той има подкрепа от 12,4 на сто от анкетираните. Но това е само половината от неговия личен рейтинг, което подсказва, че македонците предпочитат той да си остане премиер, а не да се впуска в президентската надпревара.

От другата партийна страна - лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски има общо 8,2 на сто подкрепа, което, от една страна го легитимира като лидер на македонската десница, но от друга, той е най-подкрепяният политик, но само ако се вземат резултатите на македонските участници в анкетата, без тези на албанците. Значи, би могъл да бъде номиниран от ВМРО-ДПМНЕ за президент, и дори на първия тур да мине на балотаж. На втория обаче загубата не му мърда - за да победиш на втория тур, са ти нужни гласовете на албанските избиратели, без тях просто не може. Както и албанец да стане президент без подкрепата на македонците. От албанците с най-висок рейтинг е вицепремиерът от хората на Али Ахмети- Буяр Османи – 6,5 на сто. Достатъчно ниско, но няма да му попречи да си опита късмета поне на първия тур.

От независимите кандидати най-ярко се очертават двама - външният министър Никола Димитров с 8,2 на сто и националният координатор за НАТО Стево Пендаровски, който като кандидат на СДСМ вече се яви на надпреварата преди пет години и загуби, с 6,8 на сто... Извинете моята нескромност, но преди няколко месеца, в навечерието на референдума в Македония на 30 септември за промяна на името на държавата, в столичен ежедневник публикувах на цяла вестникарска страница портрет на Никола Димитров тъкмо в контекста на предстоящите президентски избори. На основата на личните качества на Никола и на конституционните изисквания към държавния глава направих извода, че той е най-възможният кандидат за президент и най-реалният победител. Но предпазливо изказах предположението, че от резултата на референдума ще зависи дали моята прогноза ще се сбъдне- една победа при вота ще означава, че това е и лична и политическа победа за младия дипломат, изиграл ключова роля при разговорите между Скопие и Атина и подписал договора от Преспа. И ето сега, при първата, повтарям, първата анкета в Македониятой е добре ситуиран и има шансове да бъде номиниран, и дори да победи.

Познавам почти всички от тези 14 имена, включени в анкетата. С някои от тях съм приятел, с други ме е свързала професионалната ми кореспондентска работа. Не виждам обаче едно име, за което съм абсолютно сигурен, че има всички качества да бъде президент на Македония. Това е проф. Денко Малевски, първият външен министър на суверенна Македония и после неин представител в ООН. Той минава за интелектуалецът, който пръв се опита да заговори за компромиса в македонската политика. Направи го в момент, в който междупартийните битки и подялбата на обществото по различни линии, в това число и етническа, бяха толкова остри и непримирими, че никой не искаше да говори за каквито и да било компромиси. И това струваше на проф. Малевски политическата кариера. Но пък му спечели уважението до степен лидерът на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети сега да го предложи като консенсусен кандидат на македонци и албанци за президентския пост. Ако това стане, ще бъде за първи път...

А този текст ще бъде първият в България, който отбелязва тази тема. Да се знае.