С влака винаги е приключение​

А пътуването не винаги е, за да стигнеш най-бързо. Понякога е просто, за да пътуваш. Бавно. И да се наслаждаваш.

Е, да - с влак е по-евтино, но е доста бавно. 20-те километра от София до Перник се взимат за час и нещо, а разстоянието до Петрич с пътническия влак отнема умопромрачителните 4 часа. С автобус е по-бързо, но по-скъпо. Сравненията в полза на едните и другите могат да продължат часове. А споровете кой предлага по-добър комфорт и пр. на пътуване са безкрайни.

Но!

Както каза един млада баща, с когото разговаряхме на обновяващата се Централна гара само преди дни: "Пътувам с БДЖ, защото с влака винаги е приключение". Без значение дали с в "новите" (те са вече на по 6-10 години) мотриси "Сименс", или в старите композиции.

Пътуваш бавно, спираш на всяка гара, но пък виждаш неща, които иначе никога не би спрял да видиш. Например пътуването до Петрич минава през Кресненското дефиле. Линията се врязва в тунелите и открива дефилето отдолу. Това не би могъл да видиш с автобус.

Във влака винаги ще се намери някой с десет торби багаж да се пльосне върху теб и, под формата на извинение, да завърже разговор за запустяващото село или цената на виното. Истински късмет е да срещнеш чехи, поляци и др. чужденци, избрали да живеят в България, с техния екскурзовод-българин.

Качват се и на доста добър български говорят за Рила, Пирин, Родопите и други десетки малки планини, чиито имена дори не помня. За 7-8-часовите преходи и за бетоновата джунгла, към която се завръщат. Такъв разговор винаги можеш да подслушаш във влака, защото във влака хората все намират за нещо да си поговорят.