Ще успеят ли бъдещите депутати да регламентират грижата за хората с увреждания

По договор по 4 часа на ден, на практика от 19 години. Според програмата за личен асистент грижата за Гого се оценява на 3 лева и 50 стотинки на час. Освен тях майка му Юлия получава увеличената наскоро държавна помощ от 930 лева за дете с увреждане. Скоро обаче тази помощ ще бъде заменена от инвалидна пенсия - в пъти по-малка, защото пред закона Гого вече не е дете.

Юлия Старчева: „Между 18 и 20 години пак има един промеждутък, в който, ако учи, получава тези прословути 930 лева, които са от тази година. Но в момента, в който стане на 20 години и един ден, просто падат на тези 200 лева, с които трябва да живее и родителят, и детето. Аз го наричам "детето", защото той ще си остане цял живот дете“.

От бъдещите депутати Юлия очаква да изработят и приемат Закон за личната помощ. Но призивите на хората с увреждания и техните близки за такава уредба вече са отправяни към няколко състава на парламента.

Юлия Старчева: „Ние се готвим пак за пети национален протест. Надявам се новото правителство да ни чуе, да ни приеме, да прочете нашите искания и вече да започнат наистина проблемите и ние да можем да водим наистина достоен живот“.

Маргарита Манолова: „Никой политик не излиза и не казва точно тия неща... Значи 4 стачки имаше! Те знаят това нещо и защо никой нищо не говори?“

Тъй като може да разчита само на инвалидната пенсия на 28-годишния си син, Маргарита Манолова се прехвърля между общини и програми в борба за място като личен асистент. Жената се грижи сама за сина си, който е със 100% инвалидност, а двамата живеят под наем. През април миналата година Маргарита била одобрена за личен асистент по програма на Русенската община, но договорът й изтекъл в края на 2016-та.

Маргарита Манолова: „До средата на февруари съм ходила три пъти до Русе - не казват ще стартира ли програмата, няма ли да стартира програмата. А понеже бях назначена април месец и до края на годината събрах 8 месеца и 13 дни - не мога и на борса да отида!“

След три срещи в общината в Сливо поле се намира място за личен асистент. Засега.

Маргарита Манолова: „Накрая вече ми намериха 4 часа, двата от които са ми висящи - временни, защото едната госпожа, която ползва тия два часа, е в болница и като я пуснат от болницата, ще си вземе часовете и ние оставаме пак на два часа. Ако сега аз отида и го оставя в дом, как ще се намери защитено жилище, ще се заплаща на толкова много хора, а защо на майките, които не можем да си изоставим децата, не ни дава съвестта... ние...“

Думите вече стигат само за един въпрос.

„Аз не знам след мене какво ще стане с него... Какво ще стане с него?“

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е ратифицирана от Народното събрание - преди 5 години, време, за което се смениха три състава на бъгларския парламент, всичките изправени пред протестите на хората с увреждания.