По договор по 4 часа на ден, на практика от 19 години. Според програмата
за личен асистент грижата за Гого се оценява на 3 лева и 50 стотинки на
час. Освен тях майка му Юлия получава увеличената наскоро държавна помощ
от 930 лева за дете с увреждане. Скоро обаче тази помощ ще бъде заменена
от инвалидна пенсия - в пъти по-малка, защото пред закона Гого вече не е
дете.
Юлия Старчева: „Между 18 и 20 години пак има един промеждутък, в който, ако учи,
получава тези прословути 930 лева, които са от тази година. Но в момента,
в който стане на 20 години и един ден, просто падат на тези 200 лева, с
които трябва да живее и родителят, и детето. Аз го наричам "детето", защото
той ще си остане цял живот дете“.
От бъдещите депутати Юлия очаква да изработят и приемат Закон за личната
помощ. Но призивите на хората с увреждания и техните близки за такава
уредба вече са отправяни към няколко състава на парламента.
Юлия Старчева: „Ние се готвим пак за пети национален протест. Надявам се новото
правителство да ни чуе, да ни приеме, да прочете нашите искания и вече да
започнат наистина проблемите и ние да можем да водим наистина достоен
живот“.
Маргарита Манолова: „Никой политик не излиза и не казва точно тия неща... Значи 4 стачки
имаше! Те знаят това нещо и защо никой нищо не говори?“
Тъй като може да разчита само на инвалидната пенсия на 28-годишния си син,
Маргарита Манолова се прехвърля между общини и програми в борба за място
като личен асистент. Жената се грижи сама за сина си, който е със 100%
инвалидност, а двамата живеят под наем. През април миналата година
Маргарита била одобрена за личен асистент по програма на Русенската община, но договорът й изтекъл в края на 2016-та.
Маргарита Манолова: „До средата на февруари съм ходила три пъти до Русе - не казват ще стартира ли програмата, няма ли да стартира програмата. А понеже бях
назначена април месец и до края на годината събрах 8 месеца и 13 дни - не
мога и на борса да отида!“
След три срещи в общината в Сливо поле се намира място за личен асистент.
Засега.
Маргарита Манолова: „Накрая вече ми намериха 4 часа, двата от които са ми висящи - временни,
защото едната госпожа, която ползва тия два часа, е в болница и като я
пуснат от болницата, ще си вземе часовете и ние оставаме пак на два часа.
Ако сега аз отида и го оставя в дом, как ще се намери защитено жилище, ще
се заплаща на толкова много хора, а защо на майките, които не можем да си
изоставим децата, не ни дава съвестта... ние...“
Думите вече стигат само за един въпрос.
„Аз не знам след мене какво ще стане с него... Какво ще стане с него?“
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е ратифицирана от
Народното събрание - преди 5 години, време, за което се смениха три
състава на бъгларския парламент, всичките изправени пред протестите на
хората с увреждания.
Чуй новините
Подкаст
