Половината от българските художествени занаяти са на път да изчезнат. Някои отдавна вече не се практикуват. Затова от Дунавската задруга на народните занаяти в Русе настояват за законови промени, които да гарантират съхраняването им като културно...
Половината от българските художествени занаяти са на път да изчезнат. Някои отдавна вече не се практикуват. Затова от Дунавската задруга на народните занаяти в Русе настояват за законови промени, които да гарантират съхраняването им като културно наследство.
У нас вече са изчезнали занаяти като гайтанджийство и звънчарството. Не се изработват и старинни оръжия, а майсторите на гъдулки в страната се броят на пръсти.
Татяна Колева – председател на Дунавската задруга на народните художествени занаяти-Русе: „Гъдулки пет човека в цяла България правят. Нашият майстор е над 50 години. От 21 души 10 човека са над 50 години, което означава, че за съжаление, интересът намалява. Традиционният художествен занаят не е нещо, с което съвременният човек може да си гледа децата и да се изхранва.”
В момента художествените занаяти са към Министерството на икономиката. Майсторите обаче не са съгласни да се гледа на народните занаяти като на бизнес. Затова настояват да се финансират от Министерството на културата.
Русенските майстори подредиха уникалните си творби от керамика, ковано желязо и дърво в малката изложбена зала. Някои от предметите са изпратени чак от Швейцария, където също творят наши майстори на народните занаяти.
На неохраняем плаж и в бурно море: Двама младежи от Молдова са се удавили край Ахтопол
Президентът Йотова участва в откриването на XX Национален тракийски събор „Богородична стъпка 2026“
Не е имало физическа агресия между директора и зам.-директора на ОД на МВР - Габрово
Какво бедствие е сполетяло "Хубавата църква" на цар Иван Александър и манастира на свети Теодосий Търновски?
В надпревара с времето: Четвърти ден продължава издирването на оцелели след потопа в Непал и Тибет