Сирия: Затихващ конфликт или ескалиращо безумие?

Снимки и клипове на деца, убити и засегнати от химически оръжия в провинцията Идлиб се разпространиха в медиите и социалните мрежи. Официалната позиция на Дамаск е, че целта на бомбардировките е бил склад с химически оръжия на групировката Ал Нусра, клетка на Ал Кайда в Сирия. Според оцелели свидетели става въпрос за химическа атака от страна на сирийското правителство.

Русия застана на страната на своя съюзник - правителството на близкоизточната страна, а Западът обвини Башар Асад в пореден опит за геноцид над собствения си народ. Реакцията не закъсня и от Белия Дом. В петък президентът Тръмп нареди изстрелването на 59 ракети “Томахоук” срещу военновъздушната база в Шейрат, от която се предполага, че са излетели самолетите, отговорни за химическата атака. Това провокира сериозно напрежение между Русия и САЩ, а президентът Путин, за който досега се предполагаше, че е в добри отношения с Тръмп, определи този акт като “агресия срещу суверенна държава”.

Първата военна атака на САЩ срещу режима в Сирия усложнява още повече ситуацията в страната, която стана пресечна точка и огнище както на геополитически противопоставяния, така и на социални и религиозни войни.

Башар Асад с подкрепата на Русия и Иран, съответно Хизбола, продължава битката си за надмощие със сирийските опозиционни сили, няколко различни групи, част от които подкрепяни от САЩ или Саудитска арабия, други включващи терористични организации като вече споменатия фронт Нусра. Ислямска държава пък продължава да контролира част от териториите на страната. Сложна е ситуацията и на контролирания от кюрдите регион Рожава в северната част на Сирия. Подкрепяни от САЩ, но и от Руската федерация и неколкократно атакувани от Турция, те водят военни действия срещу Ислямска държава, като в същото време се опитват да наложат своята автономност и създаването на независима кюрдска държава, единствената такава за един народ, който се смята, че обхваща около 30 милиона души и е разпръснат в Турция, Ирак, Сирия, Иран и други.

Цялата тази комплицирана ситуация ескалира в почти ежедневни загуба на цивилни животи и в множество човешки трагедии. Досега конфликтът, не само отне живота на близо 500 хиляди души, но и прогони милиони от домовете им.

За да придобием представа за ситуацията в момента и евентуалните сценарии след последните събития, потърсихме гледната точка на Мира Рожкан, журналист и експерт по кюрдските въпроси и региона, и Диана Карабинова – миграционен експерт към Австрийския Червен кръст.

Борбата на кюрдите

Отношението на Мира към темата Кюрдистан е провокирано както от професионален интерес, така и от личната й история. Баща й е роден в Битлис, северната част на Кюрдистан, която попада в територията на република Турция. След като завършва гимназия в София, Мира заминава за Холандия, където следва международни отношения и международно право. Днес живее във Великобритания и работи като журналист в BasNews – информационна агенция в Ербил, столица на кюрдския регион в Ирак.

На въпроса за ситуацията в областта Рожава в момента, Мира отговаря, че тя е значително по-стабилно от преди. Самата територия се определя като самостоятелна, има собствено управление и включва три кантона – Африн, Джазира и Кобани. Федерацията на Северна Сирия – Рожава обаче не е официално призната от международната общност или правителството в Дамакс. В тази връзка Мира споделя, че за независима кюрдска държава към този момент трудно може да се говори. Става въпрос по-скоро за утвърждаване на автономна област.

За повече права на кюрдите официално се е застъпила и Русия, а от САЩ те получават военна подкрепа за операциите срещу Ислямска държава и опитите за превземането на Ракка – т.нар. столица на ИДИЛ в Сирия. Важно е да се отбележи, че кюрдите имат сериозна заслуга за ограничаването на влиянието на Ислямска държава в региона и отпора срещу тяхното настъпление. Мира разказва, че за голяма част от кюрдите тези битки срещу ИДИЛ, включително операцията в Ракка, са лъч надежда за това, че могат да бъдат подкрепени и признати от международната общност.

Основното препятствие обаче идва от съседна Турция. Проблемът са връзките на кюрдските партии в Сирия с ПКК – Работническата партия на Кюрдистан, обявена за терористична организация от Анкара. Турция се опитва да саботира участието на кюрдите в битките срещу Ислямска държава, често се стига до напрежение, а и до военни сблъсъци. Мотивът им според Мира се корени в това, че ако Ракка бъде освободена със заслугата на кюрдите, те ще имат доста по-добри позиции в преговорите за автономна територия, нещо, което Анкара се опитва всячески да предотврати.

Освобождаването на Ракка тя определя като ключов момент от бъдещето развитие на конфликта. Тя пояснява, че който успее да върне града от ИДИЛ, ще бъде и главният играч в разрешаването на ситуацията в Сирия.

Тръмп срещу Асад

Атаката на Тръмп срещу Ассад Мира определя като неочаквана. Досега американският президент отстояваше позицията, че една военна интервенция на САЩ срещу режима в Дамаск ще доведе до сериозни проблеми между Русия и Съедините щати, от които те нямат нужда. При избирането му се очакваше, че Америка ще действа заедно с Русия, а не едностранно, но според нея явно американският президент не е могъл да остане безразличен по отношение на нехуманните действия на режима.

Хуманитарната катастрофа

Диана Карабинова е миграционен експерт към Австрийския Червен кръст и психотерапевт. Като част от мрежата PERCO на Червения кръст, тя се среща със свои колеги от други европейски държави, които работят с мигранти. Има поглед и над работата на Червения полумесец в Сирия. Каква е дейността им там? Подкрепа за бездомни деца и семейства, загубили близък роднина. Асистиране на хора, загубили крайници или част от тялото си, за да се научат как да продължат да живеят нормално. Но за съжаление обявите “Отново скърбим за загубата на наш доброволец” са станали ежедневие за Организацията на червения кръст и червения полумесец.

Според Диана хуманитарната ситуация все повече влошава, тя има няколко колеги, които са дошли в австрийския червен кръст, след като са били доброволци в Сирия, но психически и физически не са издържали на ситуацията там. На много места не достигат храна и лекарства.

През септември миналата година конвой на Червения полумесец и на ООН с провизии, дрехи и медикаменти беше нападнат и унищожен в контролирания от бунтовниците град Урум ал Кубра, в близост до Алепо. Сирийските власти и Русия опровергаха обвиненията, че става въпрос за изпълнена от тях въздушна атака, но през март 2017 година в официален доклад на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека стана ясно, че смъртта на 14 служители и разрушаването на 17 камиона на Червения полумесец е вследствие на действията на Сирийските военновъздушни сили.

Особено сложна е ситуацията и в териториите на Ислямска държава, където Червеният полумесец също осъществява операции с подкрепата на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец. Там работата е съпроводена от голям риск и множество опасности, а всички средства, необходими за дейността в района, са осигурявани от други части на света.

Вижда ли се краят?

Мира, Диана и повечето експерти не се наемат с прогнози за това кога и как може да приключи конфликтът. Първата военна интервенция на САЩ срещу режима на Асад “размества картите” според Диана, а за Мира тя е върнала мирните преговори “една стъпка назад”. И макар силите на Асад прогресивно да овладяват териториите на бунтовниците, а кюрдите да напредват в борбата за Ракка, конфликтът е далеч от своя край. А по-засилената намесата на големите геополитически играчи може да донесе както мир, така и още много смърт и разруха.