България би могла да е лидер в органичното земеделие, ако държавата субсидира достатъчно производителите на биологични плодове и зеленчуци. Изискванията за сертифициране обаче са прекалено високи и малко от семейните ферми отговарят на тях. В същото време контролът над готовата продукция у нас е минимален.
Заради голямото търсене много фермери започват отглеждането на чиста храна. Най-често това са малки стопанства, които нямат право на субсидия, защото не могат да изпълнят изискванията за сертифициране. Тази година държавата е отделила около 20 милиона лева за подпомагането на стопанства с биопроизводство или в преход. Но малко ферми се възползват от тях.
"За нас това е крайно недостатъчно. В момента индустриалното земеделие е много по-подкрепяно, повече пари се влагат в него, докато биологичното се приема като нещо бутиково, нещо допълнително към основното земеделие", казва Меглена Антонова – координатор "Екологично земеделие".
"В България е много трудно, да не кажа невъзможно, защото такава градина трябва да са с малка площ, за да се създадат тези условия… Продукцията е много малка на такава градина и това усложнява нещата", пояснява Константин Янев – производител.
Според производители, изкупуването на биопродукцията от посредници често е под себестойността й.
"Има различни начини, по които хората се организират, за да има пряк достъп до производството на храната си. И има много добри инициативи, свързани с фермерски доставки, пазари...", коментира Меглена Антонова – координатор”Екологично земеделие”.
Въпреки че няма гаранция дали продаваната продукция наистина е органична, много хора я предпочитат, макар и само на доверие. От "Грийнпийс-България" проведоха във Варна семинар с добри практики в отглеждането на биопродукция. Така или иначе у нас няма лаборатории, които да изследват състава на плодовете и зеленчуците. Единственото под контрол е количеството на нитратите в тях.
Чуй новините
Подкаст
