Не е лека съдбата на десетки хиляди рохинги, които живеят като бежанци на различни места. Но в Бангладеш те се борят за правото на образование и дори са направили училище, което обаче съществува незаконно заради местните закони.
This is a modal window.
17-годишният Тавхарн иска да стане лекар. Но той не може да посещава нормално училище, защото е един от 730-те хиляди бежанци рохинги и сега живее в лагер в Бангладеш. Въпреки ситуацията, момчето е решено да помогне за по-добро бъдеще за своята общност, а образованието е част от пътя към промяната. Затова посещава импровизирано палатково училище.
Тавхарн, бежанец: Учителите ни създадоха училището незаконно, защото правителството на Бангладеш не позволява да имаме училище и ние сме много тъжни заради това.
В много страни на бежанците се позволява да учат в местните училища или се разрешава на отговорните институции да сформират класове в лагерите, където учениците да могат да се обучават на родните си езици. Бангладеш обаче не признава рохингите за бежанци. Местните власти дори отказват да издават свидетелства за раждане на родените в лагерите и така статутът на новородените става още по-неясен.
Международни неправителствени организации и ООН са създали стотици образователни центрове, но те предлагат само начално образование и често пъти са зле организирани. За да променят това, ръководителите на импровизираното училище се заемат да намерят 12 учители и да започнат програма за висше образование.
Салла Удин, ръководител на училището: Трябва да предлагаме колежанско образование. Повече от пет хиляди младежи са издържали изпитите за по-висока степен на образование, но не могат да продължат да учат. Затова решихме да направим тези класове.
Голям проблем са и заплатите на преподавателите. Те се осигуряват основно чрез дарения от семействата на учениците и неправителствени организации, за да се постигне месечно заплащане от 143 долара.
Чуй новините
Подкаст
