Терорът в Барселона - за Джулия е третият атентат в рамките на три месеца

Така започват разказите на очевидци. После следва кошмарът.

Ааамер Ануар, очевидец: Помня, че полицията ни избутваше, до мен беше една жена, която още виждам все едно се случва в момента - тя крещеше, беше в истерия, малко дете стоеше пред нея. Не разбирах какво казва, но знаех, че иска да покаже, че децата ѝ не са с нея. Полицаят се опитваше да я успокои.

Хосе Моя е собственик на будка за цветя недалеч от мястото на атаката.

Хосе Моя, очевидец: Микробусът мина точно покрай мен, много бързо. Хора летяха във въздуха и скачаха. Всичко ставаше много бързо. Зад микробуса бягаха полицаи и после внезапно той спря. Хаос и писъци. Хората бяха изплашени и за секунда Рамбла се изпразни.

Лийм Сиърл, очевидец: Полицаите идваха от всички страни - в униформи и цивилно облечени. Не знаеш какво точно се случва в тази ситуация. Всички бяха обляни в сълзи и говореха по телефона, аз - също.

И докато службите за спешна помощ помагат на пострадалите, жителите на Барселона се обединиха и предлагаха безплатен превоз, храна и подслон на нуждаещите се.

Филипе Дежандин, френски турист в Барселона: Имаме приятели, които бяха с нас на плажа следобед и не можеха да се върнат в хотела си. Предложихме им подслон и да вземат душ.

През целия ден несекващ поток от хора полагат цветя в памет на жертвите.

„Няма да ме накарате да мразя - #Барселона“, гласи надпис, положен до свещите и плюшените играчки.

„Не ме е страх!“ скандираха испанци след края на минутата мълчание точно в 12 на обяд. Страх няма, но след вчерашния ужас дойде ред на сълзите и болката.

Ааамер Ануар, очевидец: Беше красив летен ден. Сцената зад мен бих описал като море от човечност. Виждаха се хора от всяка раса, произход и религия - хиляди хора... Беше толкова оживено.