26-годишната Джулия Монако - австралийка от Мелбърн бяга, за да спаси живота. За трети път в рамките на три месеца тя е в епицентъра на терора. Преживяла е атаките в Лондон от 3-и юни тази година, както и нападението пред Нотр дам в Париж на 6-и юни, когато мъж нападна полицай с чук. Терорът за пореден път беляза стотици други човешки съдби.
Така започват разказите на очевидци. После следва кошмарът.
Ааамер Ануар, очевидец: Помня, че полицията ни избутваше, до мен беше една жена, която още виждам все едно се случва в момента - тя крещеше, беше в истерия, малко дете стоеше пред нея. Не разбирах какво казва, но знаех, че иска да покаже, че децата ѝ не са с нея. Полицаят се опитваше да я успокои.
Хосе Моя е собственик на будка за цветя недалеч от мястото на атаката.
Хосе Моя, очевидец: Микробусът мина точно покрай мен, много бързо. Хора летяха във въздуха и скачаха. Всичко ставаше много бързо. Зад микробуса бягаха полицаи и после внезапно той спря. Хаос и писъци. Хората бяха изплашени и за секунда Рамбла се изпразни.
Лийм Сиърл, очевидец: Полицаите идваха от всички страни - в униформи и цивилно облечени. Не знаеш какво точно се случва в тази ситуация. Всички бяха обляни в сълзи и говореха по телефона, аз - също.
И докато службите за спешна помощ помагат на пострадалите, жителите на Барселона се обединиха и предлагаха безплатен превоз, храна и подслон на нуждаещите се.
Филипе Дежандин, френски турист в Барселона: Имаме приятели, които бяха с нас на плажа следобед и не можеха да се върнат в хотела си. Предложихме им подслон и да вземат душ.
През целия ден несекващ поток от хора полагат цветя в памет на жертвите.
„Няма да ме накарате да мразя - #Барселона“, гласи надпис, положен до свещите и плюшените играчки.
„Не ме е страх!“ скандираха испанци след края на минутата мълчание точно в 12 на обяд. Страх няма, но след вчерашния ужас дойде ред на сълзите и болката.
Ааамер Ануар, очевидец: Беше красив летен ден. Сцената зад мен бих описал като море от човечност. Виждаха се хора от всяка раса, произход и религия - хиляди хора... Беше толкова оживено.