САЩ 2020 САЩ 2020 Следи тук
назад

Тъмните и светлите сили в пощурелия свят. Британският творец Филип Колбер

Изкуство и реклама, послание и провокация. Така през 60-те се ражда попартът. А днес британецът Колбер го възражда с нова сила.

от Бойко Василев
22:15, 21.02.2020
Чете се за: 02:39 мин.
По света
Филип Колбер: За мен изкуството е свободата за всеки да изрази себе си.

И той открил свободата. Учил философия в Сейнт Андрюз, с принц Уилям. После намерил своето второ аз в изкуството и фантазията. Превърнал се в омар. По-точно, в свръхомар.

Въпрос: Защо точно омар? Защото е сложен, странен и скъп ли?

Филип Колбер: Омарът има невероятна история. Толкова бил евтин, че с него хранели затворници. После се префърцунил и станал еталон за лукс. За мен е символ. Аз вярвам в общуването на достъпен език. Ако бях поет, щях да използвам прости думи - ям, умирам, спя. Силни значения, близо до хората. Динамит от музикални тонове! В моите картини има марки, домакински предмети, прочути образи от историята на изкуството. А омарът е символ на сюрреализма. Вдъхновявал е Салвадор Дали! През 17-18 век холандската школа често показва, заедно с мрачните сцени, и някой яркочервен омар. Много ми харесва този извънземен сюрреализъм! Затова и станах герой от комикс. Омар! Така ме знаят, така живея. Красотата на изкуството е в шанса всичко да бъде възможно.

Въпрос: Тоест Вашето “второ аз” прилича на виртуална реалност?

Филип Колбер: Да, така е.

Въпрос: Но виртуалните технологии могат да ни попречат да различим реалния от измисления свят. Това не е ли опасно?

Филип Колбер: Зависи. Ако е за поробване на обществото, да. Но за мен е важна ролята на твореца: да размива очертанията. Днес често попадаме зад решетките на сериозността. Това е най-опасното - да станеш затворник на рамката. Изкуството хвърля мост между реалност и фантазия. И показва, че има една зона, в която можеш да промениш всичко, даже реалността.

Въпрос: Преди половин век попартът иронизираше консуматорската култура. Сега не се е ли примирил с нея?

Филип Колбер: Днес разглеждаме попарта като мода от 60-те. Това е заблуда! Попартът е философско отражение на нашата култура и нейните механизми. А те не са изчезнали. Ако през 60-те беше поп, днес е хиперпоп! Замислете се колко образи консумираме. Така променяме стойността им. Малкото количество дава стойност. А днес образите са масово производство.

Въпрос: Това ли имате предвид под „Залезът на кумирите“?

Филип Колбер: Да, точно! Много неща залязват. Дори информацията - с фалшивите новини, интернет, популизма, поляризацията. Залязват доброто и злото. Разбирате, цитатът е от Фридрих Ницще. На 16 той промени живота ми, когато прочетох за свръхчовека. Но аз съм доста по-умерен. Моят свръхчовек е по-мил образ от великия воин. Просто си е свръхомар.

Въпрос: Значи Вашият Бог е още жив?

Филип Колбер: Да, свръхомарът е жив!

Въпрос: Как се отнасяте с технологиите, бълващи образи – иронизирате ли ги, борите ли се с тях или ги използвате?

Филип Колбер: Използвам ги. Истината обичайно е сложна. А да отрежем категорично между да и не, между правилно и грешно, е направо опасно. Използвам метафорите на великата битка между добрите и злите сили. Ето, интернет донесе утопични идеи, за свободен достъп до информация. Използвам интернет за платформа, за споделяне, за връзка с публиката. Навремето щях да разчитам на телевизии и йерархии, които можеха и да ми попречат да стигна до хората. Но интернет има и тъмна страна: там разни ботове и пр. унищожават свободата. Затова не казвам „Това е лошо, точка“. Битката е сложна. Както винаги е било.

Въпрос: Утопия и антиутопия заедно?

Филип Колбер: Да, винаги! Константа.

Въпрос: Кой ще победи накрая?

Филип Колбер: Е, големите корпорации държат властта. Но творците могат да стигнат до хората, да правят промяна. В прекрасна бронзова леярна близо до София чух нещо невероятно: борбата да правиш изкуство крепи света.

Въпрос: Но ако сме преситени с образи, какъв е шансът на твореца: да бъде по-радикален, по-интересен, по-краен или по-политизиран?

Филип Колбер: Да, политизирането на изкуството е проблем. Но мен ме вдъхновяват политически творци. Джон Хартфийлд прави страхотни политически фотомонтажи и критикува възхода на нацистите. Невероятен.

Въпрос: Правил е и монтаж на българина Георги Димитров с Гьоринг.

Филип Колбер: Да! Изкуството трябва да предизвиква, иначе се превръща в декоративна стока. Но аз не съм за очевидна политизация. Не да вееш знамена; това прави посланието евтино. Истината е да изобразиш системата. И хората да се замислят за реалността в дълбочина.

Попарт плюс сюрреализъм. Омар и пържени яйца. Бейкън и Ницше. Тъмни и светли сили. Това показва Колбер в галерия „Структура“. Разказва как попаднал в хотел „Венеция“ в Макао, Лас Вегаса на Китай. И се замислил за днешната култура, където кич и високо изкуство се смесват във фантазия без граници.

Филип Колбер: Аз съм продукт на пощурелия ни от продукти свят. Но още държа знамето на оптимизма високо! И въпреки тъмните сили, днес всеки може да постигне всичко! Изкуството ни показва, че можем да контролираме съдбата и идентичността си. Ето това е неговата мощ!
Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Няма грешка на ватмана от трамвая, който блъсна дете в центъра на София
Няма грешка на ватмана от трамвая, който блъсна дете в центъра на София
Вестникът и демокрацията - една 30-годишна история
Вестникът и демокрацията - една 30-годишна история