Вестникът и демокрацията - една 30-годишна история

Имахме един учител по математика. Понякога в час влизаше с вестник „Демокрация“. Оставяше ни с по едно квадратно уравнение ,а той четеше новините. Понякога и на глас. Така неволно чувахме реплики като: „пребоядисан комунист“, доносник, стачка. Дано да е жив и здрав. Беше от онези ,които вярваха в демокрацията. И се редеше всяка сутрин на опашка за своя вестник. Вестник, който вече е история.

Невен Копанданова, главен редактор на вестник “ Демокрация“/1996-2000/: За мен това е един много романтичен период. Период с много ентусиазъм. Работехме с един екип от единомишленици. В който имахме усещането за мисия ,че с работата си допринасяме за случващото се и демократичните промени в България. За мен това е един от най-смислените периоди в професионално отношение.

Невен Копанданова е един от последните главни редактори на вестник „Демокрация“. В годините на политически бури, икономическа криза,навлизането на чужди вестникарски групировки .

Време в което демократите все повече се разделят. Парите на Държавна сигурност раждат новите богаташи. Романтиката отстъпва място на разочарованията.

Невен Копанданова: По нататък имахме и други проблеми с някои от лидерите на СДС. Не казвам всички.С тези които не виждаха добре своя образ в огледалото на вестник „Демокрация“ и започнаха интриги, битки срещу ръководството на вестника. Това лека полека уби ентусиазма ни и желанието да работим така, както работихме в самото начало.

Георги Даскалов, журналист: 2000 година, тогава когато вестника влезе в принципен спор с политическото ръководство на СДС се научих ,че по-добре е човек да си отстоява позициите. Никой не е забогатял от журналистика с изключение на Опра Уинфри и 2-3-ма други, но е добре ,когато човек я работи тази професия да може да си стои на краката и да гледа другите хора в очите.

Георги Даскалов също е един от последните мохикани на вестник „Демокрация“. Минал е през различни периоди.

Георги Даскалов: Страдах от манията, че ако аз не отида на работа, вестникът няма да излезе, но това за 1-2 години ми мина и видях ,че вестника си излиза и без мен.

Вестник „Демокрация“ е закрит през 2002-ра. Заради дългове. Времената са се променили. Вече няма опашки за вестници. Няма го ентусиазма с който е отпечатан първият брой когато главен редактор е Йордан Василев. През изданието в годините преминават хора с различна биография и таланти. Едни стават част от политиката, други остават в журналистиката. Или времето ги разпилява.

Невен Копанданова: Много беше различна журналистиката. Лично на мен ми липсва тази по-бавна журналистика в която хората по-дълго време се подготвят за даден материал,когато отиват и се срещат очи в очи със събеседника си и от първа ръка получават информация.Процесът беше много по-бавен,но много по достоверен и истински.

Георги Даскалов: Вестникът в много случаи беше в по-добра кондиция от партията и и много от нещата които са се случавали в СДС са минавали през вестника.

Години в които всичко изглежда като за първи път. Невен Копанданова си спомня как навремето устояли на натиска и пуснали разследването на журналиста Христо Христов за убийството на Андрей Луканов. Властта се опитала да го спре с аргумента ,че ще попречат на следствието.

Невен Копанданова: Дойдоха 4-5 момчета барети ,много страшни и седнаха да четат разследването. И само през цялото време викаха: "ох, ох…"И аз казвам - какво става, защо охкате и те казват: ами всичко е вярно. Всичко е точно така ,както е в разследването. В крайна сметка махнаха 1-2 дребни нещица от които материала не се промени и излезе така както беше написан.

Имат хиляди спомени. На някои се усмихват. От други им горчи.

Днес Невен Копанданова се е върнала към вестникарството като част от екипа на „България днес“. Георги Даскалов работи в сайта на БНР.

Георги Даскалов: Аз нямам разочарования, защото винаги съм искал да работя това, което работя.

Невен Копанданова: Много битки изгубиха журналистите.Основната мисия на журналистите е да бъде коректив на властта. Журналистиката лека-полека се отказва да бъде коректив.Тя като че ли стана приятел на властта. Може би това пак има икономически причини,за да може да оцелее,но това е една от най-важните битки които загуби. Има монополи.Например монопол върху разпространението на вестниците в България.Чрез този монопол се влияе много върху тиражите и върху финансовите потоци към вестниците и чрез този монопол се упражнява много силно влияние върху пресата в България.

Георги Даскалов: Медиите са образ на света в който живеем,на живота ,който живеем.Нито в живота който живеем,нито в медиите има абсолютна свобода.Въпросът е да казваме максимално количество истина колкото и това да звучи като клише или абсурд.

Невен Копанданова: Чалгата навлезе в политиката ни. Навлезе навсякъде.Тя деморализира някак си обществото ни.И лека полека вестниците започнаха да се променят. Не само вестниците ,голяма част от медиите и телевизиите започнаха да се нагаждат на тези най-ниски вкусове и нещата много силно се обезцениха.

Георги Даскалов: Доверието е основния капитал на медиите.Ако няма доверие!? Вестниците за това се сринаха.За съжаление и телевизиите вървят по този път. От момента в който вече не се не се съобразяваха със своите читатели и зрители,а с пари,които идват по други канали.И тогава цялото съдържание отива в канала.И тогава, хората престават да ти вярват.

Не искат да работят в медии–бухалки. Предпочитат самоиронията пред цинизма.През редакциите им са минали много стажанти. Учили са ги на много неща. Самите те продължават да се учат.

Георги Даскалов: Аз винаги им казвам: Научете хубаво правописа. Ако не можете да кажете истината, не лъжете. Ако нещо може да се каже кратко, не го съобщавайте дълго. Трябва да имате позиция и тя да е ясна.

Невен Копанданова: -Защото един вестник се прави от хора, а не само с пари, нали? -Да. Хората са много важни.

История от която е останал символът ,а са разпилени хората. 30 годишна история за времето което не винаги е наше.