Това ли е европейският 9/11?

“OMG! Брюксел! Ти добре ли си?”

Във вторник сутринта милиони американци се събудиха с новините за терористичните атаки в белгийската столица. А някои от моите приятели дори се разтревожиха достатъчно, за да проверят дали и аз съм добре - въпреки че всъщност пребивавам в момента не в Белгия, а в Италия.

Би било лесно сега да добавим саркастична забележка за географските познания на американците. Истината обаче е, че дори много от тях да имат проблем с намирането на европейските столици на картата, в случая тревогите им са общо за бъдещето на континента.

Когато се замислите, разстоянието между Брюксел и Венеция е 1100 км, по-малко отколкото например между Ню Йорк и Атланта - 1400 км. По американските стандарти в Европа всичко е близко - няколко часа път с колата в едната посока и си в друга държава. А благодарение на отворените граници и съпротивата на част от страните срещу камерите и методите за масово наблюдение, излиза че има по-голям шанс потенциален терорист да бъде хванат на магистралата I-95 между щатите Делауеър и Мериленд, отколкото преминавайки от Франция в Белгия.

“Ако в САЩ след 9/11 от джихадисти са убили само 45 души, но в Европа близо 500 - огромно число - как е възможно радикализираните да бъдат изпуснати от радарите?“, попита в ефира на американската обществена телевизия PBS водещата на централната новинарска емисия Newshour Гуен Айфъл. В различни варианти въпросът е задаван от щатските медии от вторник насам.

След 9/11 САЩ приеха пакет от мерки за повишаване на сигурността. Някои като електронното следене си остават спорни, но премахването на бариерите за споделяне на информация между различните институции бе безспорно добра и ефикасна стъпка. Никоя система не е перфектна и понякога дори в тази мрежа се отварят дупки, какъвто е случаят с атентатите във Форд Худ, Бостънския маратон, Чатануга и Сан Бернардино.

На фона на глобалния тероризъм броят на атаките и жертвите им обаче говорят за в пъти по-добрата система за обмяна на информация в САЩ.

Преди Брюксел, Европа преживя Мадрид, Лондон, Бургас, две атаки в Париж, ред атентати в Турция. Въпреки това сякаш малко се промени извън засилването на сигурността по летищата.

Липсата на обща и координирана система за обмяна на информация и разследвания е може би най-обсъжданата и неразбирана от американците слабост на стария континент.

“Европейските държави се различават една от друга, понякога интересите им са в конфликт, a и ЕС не винаги се справя успешно с разработването на решения добри за всички”, обясни в анализ Далибор Рохач, експерт в American Enterprise Institute.

“Въпреки умерения растеж в бюджетите за национална сигурност, европейското разузнаване и службите за сигурност са претоварени от масивността на джихадистката заплаха. Най-непростимата грешка е липсата на европейско разузнавателно сътрудничество, при което се хабят и без това недостатъчните ресурси за дублиращи се усилия, а се оставят без отговор огромни слабости между отворените граници на ЕС,” коментира пък Даниел Л.Баймън от тинк-танка Brookings Institute.

Още по-нагледно проблемът с липсата на обмяна на информация в Европа бе обяснен в студиото на PBS от бившия високопоставен дипломат Даниел Бенджамин, изпълнявал длъжността координатор за борбата с тероризма в администрацията на Барак Обама между 2009-2012 г.

“Понякога една част от службите в дадена държава имат определена информация, но не искат другите служби да я знаят. Обаче споделят информацията с нас, американците, което е доста странна ситуация,” заяви Бенджамин и дори не прикри сарказма в гласа си.

В последната година американците също гледаха много репортажи за вълната от мигранти и бежанци към Европа. Журналистите разказваха най-новата драма, в лагера Идомени, с много детайли и едва прикрито възмущение. От гледна точка на европейците американският тон е неуместен - САЩ обявиха, че ще приемат едва 10 хил. сирийски бежанци, и то след щателна и продължаваща до две години проверка. Дори и тази минимална за огромните размери на страната цифра доведе до разгорещени политически дебати. Усетил настроенията на част от електората кандидат-президентът Доналд Тръмп дори обяви, че ако бъде избран, ще наложи мораториум върху допускането на мюсюлмани в Америка.

Трупащите се огромни проблеми от тази страна на Атлантика обаче засилват усещането във Вашингтон, че като политическа организация ЕС не е способен, или не иска, да погледне съвремието в очите и приложи непопулярни решения.

Анализите, според които около 5 хил. джихадисти може би са се върнали в Европа, бяха цитирани от много американски медии. Фактът, че в Европа има значителен брой мюсюлманско население, при това лошо интегрирано, отдавна тревожи САЩ.

“Трябва ли да се чуди човек, че белгийските власти цели четири месеца търсеха беглеца от Ислямска държава Салах Абдеслам. Няма изненада, че не можаха да намерят самоубийствените атентатори ударили във вторник, четири дни след ареста на Абдеслам, нищо че подозираха, че се подготвя атака. Просто никой не говори с тях“, написа във вестник Washington Post известният международен коментатор Дейвид Игнатиъс.

Игнатиъс даде за пример как след 9/11 хиляди американски мюсюлмани се присъединиха към военните сили и службите за сигурност, за да докажат своята лоялност към страната и другото лице на Исляма. Ако сега има подобен процес в ЕС, посочва той, Европа и нейните граждани от близкоизточен произход имат шанс да създадат нов обществен договор за бъдещето на континента. По ирония, предложенията на кандидат-президента от републиканската партия Тед Круз за създаване на специални и силно патрулирани мюсюлмански квартали в САЩ върви в точно обратната посока. Затова и реакцията срещу тях бе остра и дойде както от политическите елити, така и от службите за сигурност.

На политическо ниво във Вашингтон още по-малко разбиране среща намаляването на отбранителните бюджети, при все че Европа има агресивна Русия, нестабилна Украйна и Сирия в, буквално, задния си двор. В американската преса редовно можете да прочетете изказвания как съюзниците са freeloaders или използвачи на военната мощ на САЩ, докато в същото време удобно размахват моралистки пръст. Пак Тръмп събра много овации с изказването си, че НАТО трябва да се закрие, защото “ни струва цяло състояние”.

Администрацията на Барак Обама къде тихомълком, къде много явно се опита да промени динамиката между САЩ и съюзниците. В Либия, Мали и Йемен Вашингтон остави други да поемат инициативата, като по прословутата фраза “лидерство отзад” (leading from behind). Реално равносметката е смесена - съюзниците не винаги се справиха блестящо със задачите, военните им възможности са ограничени, липсва и политическа воля за дългосрочно обвързване с омиротворяване и възстановяване, които модерните конфликти изискват.

Дори да не последва край на американското обвързване със сигурността на Европа, каквото евентуално президентство на Доналд Тръмп обещава, в другия реален сценарий - с Хилъри Клинтън в Белия дом - Вашингтон ще продължава да настоява, или направо открито да притиска, ЕС да поеме все по-активна роля по света. На практическо ниво САЩ не могат да се разграничат от проблемите на Европа, дори да искат. След Мексико и Канада, Великобритания и Франция са съответно третата и четвъртата най-посещавани страни от американски туристи (първата с над 2,5 милиона пътувания годишно, втората - с малко под тази цифра). Както символ на дълбокото икономическо и междуличностно обвързване между САЩ и Европа може и да послужи съдбата на двойката от Кентъки Джъстин и Стефани Шълтс в Брюксел. Двамата са работили в представителствата на американски компании и във фаталния вторник са изпращали майката на Стефани на летището. Оттогава насам съдбата им е неизвестна.

В Европа продължават да съществуват американски военни бази, защото континентът е близо до горещите точки и е стратегически важен за западния свят. Необичайно, но практически разбираемо, бойното командване на САЩ за Африка AFRICOM също е тук (до Щутгарт в Германия, а само на сухопътните сили - в италианския град Виченца). Още през февруари Пентагонът обяви, че възнамерява да изпрати още една бригада американски войници, около 3500 до 5000 души, заедно с допълнителни танкове, артилерия, изтребители и муниции в Европа.

Цифрите са сравнително малки, за да се говори за ново въоръжаване на стария континент. Те обаче показват, че на рязкото изтегляне се слага край и вместо това е заменено с политика на трайно присъствие. Европа и САЩ, дори да сочат с пръст един друг, взаимно да се критикуват и открито да не се разбират, си остават дълбоко свързани.