Готвиха традиционни сирийски ястия в София

Аз съм от Сирия, живея в България от 28 години. Много ми се иска българите да знаят за нашата кухня, и да научат за нея. Тя е прекрасна. Много цветна и много ароматна. За нея са характерни много зеленчуци, булгур, тя е много свежа и много древна.

Джули казва, че между българската и сирийската кухня има много общи неща:

Тараторът ни е общо в кухнята. Ние също правим таратор, ние също правим салата, близка до българската шопска салата, но без сирене, и с повече магданоз.

Любимото ѝ сирийско ястие са сармите, а любимото българско – бобът. В традиционната сирийска кухня не се приготвят колбаси – няма и варианти на нашите луканка и суджук. Характерните български „застройка и запръжка” също са непознати в Сирия.

Традиционната кюрдска закуска включва чай, зехтин, маслини, захтар /смес от подправки/ и танур /хляб на сач/. Истинският кюрдски чай се вари на въглища, а булгурът е един от основните продукти в кюрдската кухня. Особено обичани са наровете и смокините, а соса от нар се използва за различни специалитети.

Пред курсистите готвачи, Джули приготви меню, характерно за изцяло населеният с кюрди град Африн.

Днес ще сготвя шиш парак – паста в млечен сос, вкусна кисела супа с лапад, сумак и леща. И едно предястие с пържен булгур и зелен лук, чесън, домати – пролетно.

Когато готвенето започна, присъстващите се убедиха, че задълженията на готвача са едни и същи във всички кухни по света. Рязане на лук, рязане на магданоз, рязане на домати. Без това, никоя кухня не може. След като ястията са готови, идва ред и на сервирането. Пролетната салата "дан", се поднася заедно с незавити лозови листа и всеки сам оформя хапки от нея.

Мила Иванова също е впечатлена от представените рецепти:

Елементът с взимането на лозовите сърми и с хапването с ръце, придава коренно различен щрих на тази рецепта. И това страшно много ме впечатли. Със сигурност салатата ще е нещо, което ще приготвям и за гости и за вкъщи.

Малина Първанова, за първи път участва в такава готварска инициатива.

Това е един подарък за 8-ми март за мене. Чувствам се много щастлива и много въодушевена от всичко това, което видях и направих тук.

Тя също е категорична, че ще сготви от наученото и в къщи.

Джули е кръстила дъщеря си Авеста – на името на свещената книга написана от Зороастър. Тя разказва, че кюрдският народ е изповядвал зороастризъм, преди да приеме исляма. Това е древна религия със слънчев култ, много подобна на учението на Дънов, създадена около 700 години преди Христа. Зороастрийците се молят и на доброто и на злото – на злото за да го омилостивят, а на доброто – за да му благодарят. В момента Йезидите, общество, представляващо малък процент от кюрдското население, продължава да изповядва тази религия.

Освен, че се справя прекрасно с готвенето, Джули Татуз има и роля в игрален филм. Може да я гледате в „Жената на моят живот” на Антоний Дончев. Филмът е включен в програмата София филм фест.

След като ястията бяха приготвени, а чините напълнени, започна истинският разговор. Джули Татуз сподели, че преди войната в Сирия различните етноси живели спокойно. Всички се разбирали, въпреки различните религии. Казва, че България е втората ѝ родина. Преди войната е ходела често до Сирия, сега обаче не е стъпвала в родината си вече 10 години, и изпитва голяма носталгия. Спомня си за град Африн, в който е родена – около него има 360 села. Месните хора там се шегуват, че когато някой реши да ги обиколи всичките, губи цяла година. В Сирия също има обичай - да се боядисват червени яйца, но това се случва на така наречената „Червена сряда”. Според поверието тогава Бог завършил сътворението на света.