Църквата почита Света Великомъченица Екатерина

Екатерина живяла в края на III и в началото на IV век в Александрия. Тя била една от най-образованите жени на своето време. Изучавала философия, литература, медицина. Особено силно било дарованието ѝ в областта на медицината. Един скитник отшелник ѝ разкрива мъдростта, тайните и чудесата на християнството. Екатерина загива заради вярата си едва на 18 години през 305 г. Преданието разказва, че след смъртта ѝ долетели ангели и отнесли тялото ѝ в Синайската планина. Когато светите ѝ мощи били открити там, вярващи издигнали манастир.

Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина". В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като "Света Катерина", 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.