Новият бюджет е написан при очакван дефицит от 3%

Бюджетната комисия към парламента прие за първо четене държавния бюджет за следващата година.

Новият бюджет е написан при очакван дефицит от 3%, или разходите ще са с 3,6 млрд. евро повече от приходите. През бюджета се разпределят рекордните 55,1 млрд. евро, което преминава психологическата граница от 100 млрд. лева.

Новият бюджет е изчислен при заложен растеж на икономиката от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5%. Очаква се догодина брутният вътрешен продукт да достигне 120,1 млрд. евро.

Общият размер на държавния дълг се очаква да достигне над 37 млрд. евро, а новият дълг, който държавата може да поеме, е 10,5 млрд. евро. Основните промени, заложени в бюджета, от които се очакват допълнителни приходи, са увеличението на данъка върху дивидентите, увеличението на част от хазартните такси и вдигането на осигурителните вноски с 2 процентни пункта.

Най-много пари се очаква да бъдат получени от увеличението на осигуровките – а именно 601,2 млн. евро, което съответно ще намали и трансфера от бюджета към НОИ. Ще бъдат увеличени акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, откъдето ще дойдат допълнително близо 130 млн. евро.

В бюджетна комисия план сметката беше защитена от финансовият министър Теменужка Петкова, която още веднъж припомни, че бюджетът може да е по-хубав, но това е възможният. Петкова не коментира дали управляваното от нея ведомство смята да отвърже минималната работна заплата от средната, каквато идея имаше ГЕРБ.

Синдикатите подкрепиха проектобюджета. По думите им определяните като проинфлационни мерки от бизнеса всъщност не са такива.

"Ако Бюджет 2026 има проблем, то политиката по доходите и разходите за персонал е последният проблем. Това е единственото перо с едноцифрен ръст, всичко останало расте двуцифрено включително капиталовите разходи", коментира Любослав Костов от КНСБ.

От общините отново алармираха за дълго продължаващ проблем, а именно липсата на актуализация на данъчните оценки.

"Смятаме, че данъчните оценки трябва да бъдат актуализирани, защото има изкривяване и може това да увеличи приходите", коментира Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ.

"Това, което взриви нашето търпение, е промяната на данъчно-осигурителния модел. Припомняме, че имаше изказвания на министър-председателят, че този модел ще бъде запазен, но видяхме точно обратното. Виждаме тежък порок при определянето на заплатите в бюджетния сектор, обвързването със средната работна заплата" обясни Румен Радев от АИКБ.

Работодателите поискаха съкращаване на незаетите щатове в държавната администрация.

"Ясното е, че във вашите глави не е приходната част в бюджета, а разходната. Защо наказваме българските предприятия, които работят на светло”, заяви Добри Митрев, председател на БСК.

Работодателите са изчислили, че 1.2 млрд. се изземват от бизнеса, те ще стигнат само за покриване на увеличението но пенсиите догодина.

От БНБ коментираха че имат добър институционален диалог с правителството.

"Съветът, който даваме винаги, е да се работи за намаляване на дефицита, защото стоим на позволения ръб от 3%., коментира Петър Чобанов, подуправител на БНБ.

Чобанов припомни също какви са ползите за страната от влизането в еврозоната и каза колко е важно да се дава и повече информация по реформите заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.

Чобанов поиска и анализ на пенсионния модел, за да се види колко отиват за социално подпомагане реално от средствата и колко са наистина пенсии.