Защо Австрия избра Александър Ван дер Белен?

Първо, в двореца Хофбург за първи път след Втората световна война ще влезе държавен глава, който не е излъчен от двете водещи политически партии – социалдемократическата SPÖ и консервативната ÖVP. Александър Ван дер Белен е и представител на едно политическо движение, което се асоциира основно с младите и с последните две десетилетия. Той е едва вторият “зелен” президент в Европа (след латвийския Раймондс Вейонис). И всичко това като резултат на една кампания, която продължи близо една година и струваше на двамата кандидати над 13 милиона евро.

След обявяването на резултатите вчера в интернет набързо се разпространи един колаж на новоизбрания президент с изречението “Не винаги се кандидатирам за президент. Но когато го правя, ме избират два пъти”. Близо 7 месеца след касирания балотаж, кандидатът, подкрепен от зелената партия, отново се наложи над своя опонент Норберт Хофер, но този път с доста по-голяма разлика. През май той надделя с по-малко от процент, сега след финалното преброяване на гласовете се очаква разликата да е близо 7%. Защо?

Трудно може да се отговори еднозначно на този въпрос. Социолозите до последно предвиждаха аналогични резултати на тези през пролетта – изключително близки като фаворитът винаги попадаше в процента на статистическата грешка. Това съвсем логично обнадежди партията на свободата и привържениците на Хофер – след Брекзит и избора на Доналд Тръмп в САЩ стана ясно, че социолозите подценяват подкрепата за антисистемните играчи и позиции. Активността на този вот надминава леко тази през пролетта, но недостатъчно, за да може голямата промяна в резултатите да бъде обяснена с мотивирането на повече хора да излязат и да гласуват.

По-скоро наблюдаваме две тенденции: Една част от гласоподавателите на Хофер преминават към Ван дер Белен, а друга не взима участие в изборите и бива заменена от избиратели на зеления кандидат.

Има едно доста опасно следствие от популисткия начин на водене на политика, на който крайнодесните и евроскептични партии често се осланят. Става въпрос за това, че обещанията им не отговарят на реалните им намерения и възможности за действие.

След неочаквания резултат от референдума във Великобритания, станахме свидетели на оттеглянето на Найджъл Фараж и на осезаемата промяна в поведението и начина на говорена на Борис Джонсън. Той набързо опроверга собствения си аргумент, че парите, които Островът плаща като вноска към Европейския съюз, ще отидат в здравната каза, и сякаш забрави за размера на краставиците и мощността на прахосмукачките, които бяха основни моменти от кампанията му за излизането от ЕС.

Зад Океана - “мръсна жена”, “престъпник”, “ще назнача специален прокурор, който да те вкара в затвора” и другите епитети и закани, които Доналд Тръмп отправяше към своята опонентка по време на кампанията, набързо се преобразуваха в “трябва да благодарим на държавния секретар Клинтън за дългогодишната й служба”, а здравната реформа, която Барак Обама проведе чрез т.нар. Obamacare, се оказа, че не е толкова страшна и че няма да бъде анулирана в първия ден от встъпването на длъжност на новоизбрания президент.

Силно вероятно е всичко това да е повлияло и на австрийския гласоподавател. Дали това е отрезвяване или по-скоро разочарование, всеки може да прецени за себе си.

В тази връзка е хубаво да се вгледаме и в поведението и посланията на Ван дер Белен и Хофер. Преди година първият бе популярен като привърженик на идеята за федерална Европа с централизирана власт, а вторият – точно обратното, евроскептик, често говорещ за излизане от Съюза. С течението на кампанията обаче поведението им малко по малко се промени.

От устата на Александър Ван дер Белен започна да се чува думата суверенитет, а Хофер натърти многократно, че той и движението, което стои зад него, всъщност подкрепят оставането на Австрия в Европейския съюз, но просто имат условия за прекратяване на преговорите с Турция и ограничаване на процесите на интеграция. С времето и двамата кандидати все повече се опитваха да намерят баланса и да се позиционират повече към центъра. А силата на крайнодесните не се крие нито в консенсуса, нито в обединението.

Когато се вгледаме в разбивката на гласувалите по възраст и местоположение обаче, едно нещо прави впечатление. Тенденцията, хората от малките градове и необразованите да избират антисистемните играчи като Хофер, Тръмп, Льо Пен или пък Брекзит, е факт и в Австрия. В обратната посока, 65% от виенчани и 80% от завършилите университет са гласували за Ван дер Белен. Но разлика има във вота на по-възрастните. Учудващо, повечето от тях са избрали Ван дер Белен. Може би те попадат и в онези 40%, които са дали гласа си за него, само за да възпрепятстват Норберт Хофер.

Какво е обяснението? Ще го илюстрирам с пример. Преди 2 седмици, кампанията на Александър Ван дер Белен публикува едно видео. То е споделено над 68 хиляди пъти и е гледано от три милиона и половина човека. В него 89-годишната Гертруд споделя своите мотиви да гласува за Ван дер Белен. Според нея провокирането на агресията и страха у хората изкарват най-лошото от тях. Тя разказва, че помни предишния такъв случай.

И със сигурност го помни добре, независимо от възрастта й. Когато е на 16, Гертруд и семейството й заминават за Аушвиц. Тя е единствената, която оцелява...

*Александър Детев е журналист на свободна практика. Следва публицистика и комуникации във Виенския университет и води радиопредаване с фокус върху българската общност в Австрия.