В Деня на бащата десетки мъже се събраха на протест срещу несправедливост в съдебната ни система. Според бащите тя им предлага нищожни шансове да получат родителски права над децата си след раздяла с майките им и ограничава времето им за виждане с...
В Деня на бащата десетки мъже се събраха на протест срещу несправедливост в съдебната ни система. Според бащите тя им предлага нищожни шансове да получат родителски права над децата си след раздяла с майките им и ограничава времето им за виждане с тях.
Днес бащите символично се събраха пред Арменската Апостолическа православна църква "Св. Богородица" в София, за да се оплачат на "арменския поп".
Пример за препятствията и трудностите пред бащата, който иска, но не може да бъде част от живота на детето си е Александър Ганчев. Тази година той е виждал малката си дъщеричка едва десетина пъти. Не е бил с нея нито на Великден, нито на Коледа, страхува се, че няма да я зърне и на Нова година. Подаръците й все още седят под елхата в дома му.
"Коледа без детенцето е една болка, една самота, една травма, един тъжен ден - това е Коледа. Тя е само на две години, но последния път като я видях, тя каза: "Алис обичка тате". Това е моят коледен подарък, нямам друг", споделя разстроен бащата.
На 18 януари вратата на семейния дом е затворена пред Александър от съпругата му. Зад нея с майка си остава и 2-годишната Алис. "На 20 или 21 януари подадох исковата молба. На 23 септември беше първото заседание на съда", описва патилата си Александър.
По закон при раздяла между двамата родители в периода до първото дело за отсъждане на родителски права детето остава при майката. Само тя може да реши дали бащата да вижда детето си. Така Александър е принуден повече от половин година да разчита на добрата воля на бившата си жена, която постоянно намира най-различни оправдания, за да не му даде да види детето си. На делото през септември съдът предлага на двамата родители да се споразумеят взаимно. Този тип решения, обаче, отново се оказват крайно неизгодни за бащите в неговото положени, затова той отказва.
"Оказва се, че ако аз приема да плащам някаква издръжка, това е неотменимо, т.е. аз винаги ще трябва да плащам тази издръжка. А ако жената, майка на детето ми, поеме ангажимента да ми го дава по някакъв определен начин, тя винаги може да се отметне. Но аз, въпреки че съм длъжен да плащам издръжката, не съм сигурен изобщо дали ще си виждам детето", коментира Ганчев.
Следващото дело за родителските права над малката Алис е насрочено за февруари 2015 година. Ако и тогава съдът не вземе окончателно решение, Александър ще търси правата си в съда в Страсбург. В момента, обаче, той живее с единствената надежда, че ще прегърне малката си дъщеричка през януари, ако майка й прояви добра воля.
Теменужка Петкова: Заплатите в бюджетния сектор ще бъдат увеличени с 5% от януари