Журналист спечели битката с бюрокрацията и спаси живота на бездомно момче

Журналист спечели битката с бюрокрацията и спаси живота на бездомно момче, след като дълги месеци институциите упорито отказват да му помогнат. Милена Илиева-Момчилова принуди социалните служби да приберат бездомника Иван и да му дадат втори шанс за нов живот. Какво е чувството да спасиш някого, за когото всеки е подминавал или не е успявал да помогне и през каква поредица от абсурди преминава Милена, за да принуди институциите да си свършат работата - Сергей Тодоров разказва.

Журналистът Милена Илиева - Момчилова го среща Иван за първи път от на пазара в "Младост" 1 преди 2 години.

„Той изглеждаше така, както изглежда в момента - чист, избръснат, облечен, както трябва. Аз мислех, че той е един от хората, които работят и продават продукция“, каза Милена Илиева-Момчилова.

След време Иван пуска брада, а Милена решава, че той е един от монасите, които продават продуктите си на пазара. Минава близо година през която Милена повече не вижда Иван. Това е времето, през което мъжът е изправен на ръба на оцеляването.

„Изглеждаше много зле, седеше на едни пейки, под слънчевите лъчи, които направо му бяха обезобразили лицето, той беше целия в рани, облечен с много якета и с вече почти разпаднали се ботуши. И това на 41 градуса“, каза Милена Илиева-Момчилова.

Единственото нещо, което успял да каже на Милена е, че се казва Иван и че му е много зле. Тя звъни на социалните служби. Оказва се, че те и дори и полицията знаят за него, но не могат да му помогнат. Причината - Иван не бил агресивен и не искал да им съдейства. Така той остава на улицата. В началото на януари тя вече е сигурна, че Иван няма да оцелее на минусовите температури и търси начин чрез закона, с който да принуди институциите да се погрижат за него.

Тя открива, че според параграф с Закона за здравето човек, всеки който застрашава здравето си, може да бъде прибран за принудително лечение.

„Така че аз пуснах една молба до прокуратурата веднага и Иван на втория ден беше прибран. Той

беше прибран първо в "Пирогов", обработиха му раните - той имаше много жестоки рани по краката, варикозни рани, панталонът му се беше сраснал с кожата, беше със забавени движения, отекъл, абсолютно неадекватен. След което го прибраха в Центъра за психично здраве в София“, каза Милена Илиева-Момчилова.

Иван е спасен на косъм от смъртта. Оказва се, че историята му е още по-трагична - той е останал без родители, след като семейството му станало жертва на имотната мафия и така останали без жилище. За кратко Иван е намирал подслон в полусрутена постройка в близост до бившия му дома, там обаче е бил малтретиран и това го принудило да избяга. Така се озовава на улицата.

„На хората нали казвах, че съм добре, нали, че не искам да ги задължавам да ми помагат, държах се до известно време, обаче тази болка в краката като я получих вече си даваше отражение, издържах на студа, на всичкото, пих чайове и се движих, обаче усещах, че в даден момент ще

"сдада багажа“, каза Иван Иванов.

Историята на Милена и Иван обаче не спира дотук. След като е физически възстановен, е изпратен в Дома за хора с умствена изостаналост в село Подгумер. Милена обаче е убедена, че неговото състояние е далеч по-добро, отколкото това на останалите хора там. Нещо повече в дома Иван попада на един от мъжете, които преди години са го пребивали в общежитието София.

„На мен ми костваше четири месеца да го изкарам Иван от Подгумер, където той щеше да се влоши абсолютно много, защото там има тежко болни хора с много тежки умствени увреждания“, каза Милена Илиева-Момчилова.

Междувременно социалните служби подават искане Иван да бъде поставен под запрещение, което на практика ще го остави без никакви права и той ще трябва да убеди съда в обратното. Милена намира адвокати, които про боно се съгласяват да го защитят пред магистратите, а хората от пазара в "Младост" 1 събират средства, с които да платят хонорара на вещото лице, което разпитва Иван.

„Иван беше разпитван половин час от съдията, ние всички бяхме там и Иван обясни какво е това запрещение, защо не иска да бъде под запрещение, разказа цялата си история и как е стигнал дотук. Съдията беше леко притеснен, защото видя, че този човек не е за абсолютно никакво запрещение“, каза Милена Илиева-Момчилова.

След доклада и на вещото лице прокуратурата оттегля искането си.

„Най-тъжното е, че ако не бях журналист, който има контакти и знае къде да ръчка и да търси, това обикновен човек, не че аз съм необикновена, няма как да го направи. Защото ти срещаш цялата съпротива на държавния апарат, всички се възпротивяват“, каза Милена Илиева-Момчилова.

Не след дълго Иван е преместен и в защитено жилище в София. Сега той се чувства добре и работи почасово. А Милена продължава да помага в пътя му да намери себе си. За Иван ръката подаде от непознат е истински подвиг на доброто и човечното. Милена обаче казва, че едно от най-ценните неща в живота е да не губим способността да виждаме чуждата болка. Благодарение на това Иван ще започне 2017 година живота си наново.