Дания от днес има нов крал. Това е Фредерик Десети. Той се качи на престола, след като майка му Маргрете Втора абидикира по здравословни причини - точно след 52 години на трона. За първи път от 900 години насам датски владетел се отказа от престола. Бляскава церемония нямаше, тъй като в датската монархия тържествата по коронясването са анулирани още през 17-ти век.
Свикнали сме да виждаме блясъка, скандалите, възходите и паденията на британската монархия, но датската не ни е позната толкова. Тя е и много по-различна. В днешния епизод на "След новините" Добрина Чешмеджиева, която е интервюирала Маргрете Втора през 2006 година, разказва за невероятния житейски път на втората жена монарх на Дания.
БНТ: Ваше величество, според едно изследване датчаните са най-щастливите хора на света. Какво е чувството да носиш короната на най-щастливата нация?
Кралица Маргрете II: Знаете ли, мисля, че е много интересно как във всичките тези анкети обикновено отговорите зависят от въпросите.
Да решиш кои от дузината въпроси, които си мислил седмици наред за "кралско" интервю да останат и кои да отпаднат не е никак лесна задача. Особено, ако срещу теб е вълнуваща личност като датската кралица и има стриктен протокол на датския кралски двор в двореца Амалиенборг. Преди години, сред групата български журналисти, единствената камера за това интервю беше на БНТ.
Когато се отвориха вратите на скромно обзаведената зала, с широка усмивка в нея влезе Нейно Величество Маргрете Втора и съпругът ѝ - принц консорт Хенрик. Датската кралица небрежно остави на пода чантата си и неусетно минутите започват да текат...
За срещата с датската кралица няма забранени теми. Едно от странните правила е свързано с известната ѝ пристрастеност към цигарите. По време на разговора с журналистите до нея се поставя любима табакера. Докосне ли я - интервюто приключва. Как да задържим вниманието й и да попречим на табакерата да спре интересния ни разговор?
Маргрете Втора е изумителна личност - монарх, полиглот и преводач, художник, сценограф и археолог и разговорът за история винаги я вълнува. Когато преди 24 години посещава България, най-силен спомен за нея оставя гробницата в Старосел и тракийското ни наследство.
"България, която е на другия край на Европа, от древни времена е имала връзка с нашата част от континента. Преди около 100тина години тук е бил открит сребърен античен съд. Дълги години учените спореха откъде е дошъл той, тъй като беше ясно, че не е датски. По един или друг начин той е достигнал до Дания, изминавайки целия този път от Дунава, където сега е България, до тук. Съществуват връзки, за които обикновено хората не се сещат. Това е станало още преди около 2500 години".
Маргрете Втора и съпругът ѝ, французинът Анри Мари Жан Андре дьо Лаборд дьо Монпеза, който приема датското име Хенрик, се срещат в средата на 60-те и до последния дъх на принца консорт споделят общата си страст към литературата. Превеждат Симон дьо Бовоар от френски на датски, той пише поезия, а кралицата илюстрира стиховете му. Протоколът изисква той винаги да е с крачка назад от нея, но когато започне истинският разговор те са от двойките сродни души, които довършват изреченията си...
"Винаги е добре човек да познава историята си - не само на своята страна, но и на света. Мъдрите хора казват, че ако забравите историята си сте обречени да я повторите".
Хенрик: Разбира се, че е добре да познаваш историята, защото това е твоята връзка с бъдещето. Нямаш бъдеще, ако не си имал минало. Затова е важно младите хора да познават историята на страната си - на кралете, на институциите.
Кралица Маргрете II: И историята на другите народи. Мисля, че е невероятно да изучаваш всичко това. Всъщност може да бъде толкова лесно да събудиш интереса на младите към историята, но не винаги се случва. Въпросът е да имаш добри учители.
Без никаква излишна помпозност и високомерие, Маргрете Втора учи на стил, любов към красивото и към знанието в продължение на 52 години на датския престол.
"Тя е много специална кралица. Интересува се живо от изкуство и самата тя е творец – рисува картини, превеждала е книги. Заедно с това обаче тя е и академична личност. Учила е в няколко университета, както в чужбина, така и в Дания, и има широки познания за историята и културата, както на датската, така и на европейската и световната история", казва историкът проф. Ларс Соренсен пред Ройтерс.
Маргрете Втора е един от малцината владетели на своето поколение с няколко дипломи от най-престижните университети в Европа.
- Ако Ваше величество можеше свободно да избира, щеше ли да иска да бъде кралица? И ако можехте да направите нещо друго, какво би било то?
Кралица Маргрете II: Отново щеше да е същото. Образована съм за тази работа и бях подготвена за нея от много малка. Доста трудно е да си представим как би могло да бъде иначе.
Завършва философия в Копенхаген, археология в Кеймбридж и политически науки в Сорбоната и Лондонското училище по икономика, което повлиява силно на начина, по който вижда постоянно променящия се свят и определя своята роля като монарх.
"За съжаление човешката природа не е толкова миролюбива, колкото би ни се искало. Винаги е имало разделения. Тъжното е, че тъкмо преодолеем едно и се появява друго. Може би звучи малко песимистично. Надявах се с времето да изградим един мост през всичките си различия, но все излизат нови и затова трябва бъдем по-бдителни - за да можем да забележим, когато се появи пукнатина и да реагираме преди да се е превърнала в пропаст".
Посланията на датската кралица могат да се открият във всеки жест. "Дейзи" (Маргаритка), както я наричат с любов близките и поданиците ѝ, обяви решението за абдикация в полза на сина си със същата брошка във форма на цветето, чието име носи, с която камерите я запечатват на сватбения ѝ ден преди 57 години.
От появата си на публичната сцена и до днес Маргрете Втора е символ на монарх, който за разлика от много други не иска да прикрие, а да покаже собствения си стил и автентичност.
"Изпитвам невероятно удоволствие да правя това, което обичам, така презареждам батериите си. Рисуването е много важно за мен и съм щастлива, че мога да отделям време за това. Времето, което посвещавам не е много, но го правя със сто процента отдаденост".
Датчаните познават своята кралица не само от обръщенията и речите й във всички важни моменти от историята през последните над 50 години. Тя е художникът, който проектира костюми за представления на Кралския балет. Тя е илюстраторът на първото издание на "Властелинът на пръстените" на датски език под псевдонима Ингахилд Гратмер. Тя е авторът на декорите на фентъзи лентата в Нетфликс " Еренгард", който излезе преди броени месеци. А ако не ви стига всичко това - тя е дизайнерът на стотици модели за малки гоблени и бродерии, които има в почти всеки дом в нейното кралство.
От днес на датския престол застава сина на Маргрете Втора – Фредерик, който според анализаторите е не по-малко популярен от кралицата.
"Голямо предизвикателство е да поемеш властта като нов крал след кралица Маргрете, защото тя беше изключително харесвана и най-дълго управлявалият монарх в датската история. Но Фредерик също има тези предимства. Той умее да скъсява дистанцията в общуването с хората. Мнозина дори казват, че докато говорят с него, забравят ранга и потеклото му. Това е наистина ценно днес в съвременната европейска монархия, защото хората очакват от монарха да бъде много неформален", казва проф. Ларс Соренсен.
Автор: Добрина Чешмеджиева
Снимки: БНТ (архив), БГНЕС, БТА