Безсмъртни шедьоври, родени в извънредно положение. Вижте класацията на диригента Йордан Камджалов

Живеем в един свързан свят. И сега, в дните на пандемията от COVID-19, го разбираме с особената острота на невъзможността. Невъзможността да пътуваме, да споделяме ценни моменти с приятелите си, да се наслаждаваме на изкуството заедно.

Всички преживяваме изолацията. За някои тя е момент на осъзнаване, за други е тежест, за трети – възможност да направят важна професионална промяна.

Ако погледнем назад във времето, ще видим исторически периоди, в които можем да открием аналогии с днешния неочаквано спрял свят. В годините, в които Земята се е борила с предизвикателствата и войните. И тогава на фона на страданията, разрушенията и неуспехите, са се раждали надеждата и обновлението.

„Извънредното положение ражда шедьоври.“ Казва го диригентът Йордан Камджалов, който публикува в социалните мрежи безсмъртни музикални шедьоври, създадени в изолацията и ограниченията на войни, социални конфликти и страдания.

„Това не е топ 10, защото смисълът на това подреждане е друг и той се крие в силата на музиката. Това е само началото на една нова рубрика“, казва Камджалов за БНТ.

Ето какво включва класацията #извънредно#положение на Йордан Камджалов:

1. Шостакович. Седма симфония „Ленинградска“.

Втората световна война. Германската армия е обсадила Ленинград. Докато немските пилоти летят над града, в Консерваторията Дмитрий Шостакович създава музиката на Седма симфония.

Историята разказва, че когато се чува музиката, по германските радиостанции се чува: „Победиха ни! Как ще се борим срещу онези, които, когато бомбите падат, свирят“.

Шостакович е един от най-внушителните композитори на всички времена. За този период на абсолютна неизвестност той казва: „Аз пишех Симфонията бързо. Не можех да не я съчиня. Наоколо бушуваше страшна война. От всичко най-много исках да запечатам образа на нашата страна, която отчаяно се сражаваше на фона на собствената си музика. Не спях и не се хранех, и прекъсвах работата върху творбата само тогава, когато бях дежурен или имаше въздушна тревога.“

Тази история е демонстрация на ултра дух и на ултра сила. За избора да постави Шостакович първи в тази класация Йордан Камджалов казва: „Моят немски професор по пиано в Берлин ми казваше, че при обсадата на Ленинград руснаците са победили немците, защото са можели да гладуват, а за германците това не е било възможно.“

2. Александър Скрябин. Vers la flamme.

Vers la flamme Скрябин създава по време на извънредно положение, когато през 1914 г. в ход е Първата световна война. Александър Скрябин е феномен и футурист, поетът на пианото на 20 век. За композитора, написал първата цветна партитура и видял тоновете и тоналностите в цветове, черното-бялото време на войната носи смърт и унищожение и въпреки това е време, в което можеш да се обърнеш навътре и да твориш. Казва за себе си, че без Шопен и Брукнер, е нямало да го има самия него.

Скрябин е създател на мегакрасотата, събрала в себе си ексцентричност, трансцеденталност и болезнена откровеност, казва Йордан Камджалов.

3. Сергей Прокофиев. Пета симфония.

Петата симфония е възхвала на духа. Самият Прокофиев казва, че това е симфония на победата. Създадена е през 1942 година.

В класацията #извънредно#положение на Йордан Камджалов тази симфония попада заради монументалното звучене и с ослепителния си блясък на тържеството на финала.

4. Клод Дебюси. Соната за цигулка.

Сонатата е създадена през 1917 година. Тук Дебюси в своя типичен импресионистичен стил показва една завидна лекота на красота над битието. Войната тук я няма и именно заради този контрапункт Дебюси е част от класацията. В това произведение Дебюси въвежда един удивителен прозрачен и социално неангажиран тон, достигащ до невоенни кътчета на душата.

5. Сергей Рахманинов. Молитва.

Вечерна меса в 12 части за смесен хор.

По време на Първата световна война Рахманинов пее и се моли без да милитаризира музиката. Той обръща поглед към небето и така създава знаменитите си църковни вокални произведения. Те са емблема на красотата, дълбочината и новото преживяване в православието. В тях бушува славянското преосмисляне за звука и на молитвата. Това е акапелна меса, моление в дванадесет части…

6. Александър Скрябин. Прелюдии Опус 74.

И тук виждаме красотата, създадена в извънредното положение на Първата Световна война, коментира диригентът Йордан Камджалов. За него в произведението прозира една надсоциалност, суперсубективност в преживяванията на Аз-а и на света, като това при Скрябин е силно изразено в цялото му творчество.

7. Дмитрий Шостакович. Осма симфония.

Машината на Втората световна война брутално разрушава света. Това е произведение с ослепителен триумф на финала. Но в този триумф всяка нота е кървава. Във всяка една победа има жертви. Победителите се връщат травмирани, психически и физически осакатени. Това е ултра скъпа победа за Русия. И когато на финала на Симфонията зазвучат мажорните фанфари, сякаш се вижда абсурдът на войната.

Маестро Камджалов съветва да обърнем внимание на големия контраст: от една страна е победата, от другата – клоуните, които са развличали войниците зад фронта, за да издържат психически. Това е контрастът тук – клоунът и маскарадът срещу бруталната реалност на смъртта.

8. Панчо Владигеров. Акварели.

Това е една от най-изпълняваните творби на Владигеров, създадена във време на извънредно военно положение. В нея има бликащ живот от недрата на народния дух, песенност и танц. Войната тук е абсолютно изключена като тотален контрапункт на живота.

9. Джузепе Верди. Опера „Луиза Милер“.

Първа война за италианска независимост.

Верди е много свързан с борбите на Италия за независимост и безспорно творчеството му е повлияно от това. Той е бил една от емблемите на революциите по време на Първата и Втората италиански войни за независимост. Верди, един от символите на операта, в тези трудни за Италия моменти, е създал шедьоври и този дух на борбата е в почти всяко негово оперно заглавие.

Мотивът да включи гениалният Верди в класацията #извънредно#положение Йордан Камджалов обяснява с това, че италианският народ е имал тежки периоди, бил е мачкан, борил се е със съседите си Франция и Австрия. И Верди е вложил всичко това – политика, революция, любов, в музикалното си наследство.

10. Сергей Рахманинов – Молитва, опус 8, №6.

Молитвата е създадена по време на Първата световна война. В нея няма военни нотки и теми. Виждаме огромното славянско сърце на Рахманинов. Той е бил космополит, много известен за времето си в Европа и САЩ. Виртуоз и гений, който в музиката изразява най-високите си сфери на фантазия и душевност. С тази малка Молитва по време на войната Рахманинов обръща погледа си навътре и нагоре към небето, а не към бойното поле.

Класацията #извънредно#положение на диригента Йордан Камджалов можете да видите в профила му във Фейсбук. Тя продължава….