"БНТ зад кадър": Цветелина Йорданова: Свръхсложност на света и свръхскорост на информацията за него - ежедневното предизвикателство за един международник

Качественото телевизионно съдържание в Българската национална телевизия изисква професионализъм, всеотдаен труд, отговорност към зрителите при спазване на принципите на журналистическата етика, постоянно усъвършенстване и надграждане на индивидуалните умения, но и безспорно – работа в екип.

В поредица от разговори с журналисти от БНТ – репортери, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на обществената телевизия – тези, които не са свикнали да дават "интервюта", но определено имат какво да кажат.

Цветелина Йорданова е изпълнителен продуцент "Международни новини". Започва работа в БНТ в края на 1999 г. като международен редактор в сутрешния блок. По-късно става част от "По света и у нас".

Отразявала е събития като Брекзит, избори за президент в САЩ, работата на европейските институции, снимала е репортажи и интервюта в десетки страни. Автор е на документалните филми "Марс на хоризонта" (2013) – заснет във Великобритания, "Промяна в курса: Посока Запад" (2014) от поредицата на БНТ "25 години демокрация", "Закуска за всички корейци" (2015) – заснет в Република Корея, "Заплахата "Ислямска държава" (2015), "Космически кадети" (2017), "Добавена реалност" (2017) – заснет в САЩ, "Границата Брекзит" (2018) – заснет във Великобритания и Ирландия, част от поредицата "Българското пътуване в Европа", "Да срещнеш папа Франциск" (2019) – за посещението на Светия отец в България.

Светът днес като че ли е по-динамичен отвсякога. Какво е вашето усещане като журналист с над 20-годишен опит в международната редакция на БНТ?

Усещането ни за ускорена динамика на процесите и събитията идва от свръхскоростното разпространение на информацията. Следим всичко в РЕАЛНО ВРЕМЕ. Стискаме телефоните и скролваме, каквото и друго да правим. Напрягаме се, гложди ни, ако известно време останем "без покритие" – извън Фейсбук, Инстаграм, ТикТок. Няма дистанция от момента на случване и няма време за осмисляне, преди да ни застигне следващата информация, следващият пост, видео, reel, туит, новина. Това води до липса на време да преживеем, да осъзнаем, да изпитаме с всички сетива, да формулираме в главите си смисъла или да запомним усещането, защото бързаме да настигнем потока и да не изпуснем нещо. Така изпускаме много, често дори всичко. Това е медийната среда.

От другата страна е естеството на събитията – война, инфлация, поскъпване, обедняване, климатична криза, зелен преход, изкуствен интелект. И на първо място война, с която не може и не трябва по никакъв начин да свикваме. Свръхсложност на света и свръхскорост на информацията за него. Това е ежедневно предизвикателство за един международник. Защото ние с колегите ми международни редактори в "По света и у нас" разказваме и показваме важното от света, големите истории и трябва да го направим по начин, адекватен на двете споменати особености – свръхсложност на света и свръхскорост на информацията за него. Тоест всеки наш материал трябва да забави и да опрости света, да предизвика усещане и осмисляне. Трудна работа е, няма спор.

Има ли събитие в международен план, което е белязало кариерата ви и никога няма да забравите?

За над 20 години тези събития са много. Първото, което промени детски наивните ми представи и ми показа какъв може да бъде светът, беше атентатът в театъра на ул. "Дубровка" в Москва през 2002 г., когато чеченски терористи взеха за заложници зрителите на театралната постановка "Норд-Ост". Бях дежурна на сутрешен блок, около 4 сутринта седях в полутъмния нюзрум на БНТ – тогава – на четвъртия етаж – и бързах да пиша, а съобщенията излизаха непрекъснато. Никога няма да забравя кадрите с хората с отворена уста, опитващи се да си поемат въздух в автобусите пред театъра. Жените – шахиди в театъра. Тогава знаех малко, но вече бях научила, че най-важно е да запазваш самообладание, каквото и да се случва. И че трябва да можеш сам да вземеш решение, защото в 4 сутринта обикновено няма на кого да се обадиш да питаш. В един момент – преди изгрев слънце беше – в нюзрума влезе Таня Сотирова, светла ѝ памет! Тогава тя беше шеф на международния отдел, но не вярвам да е знаела как се казвам, и директно започна да ми диктува и да пише с мен. Това продължи няколко часа, докато мина обедната емисия. След този ден ме взе в новините и така започна моята любовна история с "По света и у нас" и телевизията.

Други такива дни са 11 септември, денят на атентатите в Брюксел през 2016 г. И разбира се – 24 февруари 2022 г. Това бяха 24 часа, които за мен бяха като няколко дни. Защото освен началото на войната и опитите ни тогава да го приемем за реално събитие, за мен през цялото време най-важното беше страхът и мисълта за екипа на БНТ в Украйна, за хората, близки за мен, които попаднаха под пряка заплаха. Но след дълго и мъчително тежко изтегляне успяха да напуснат най-опасната зона около Мариупол и Николаев, а впоследствие и Украйна. Слава богу!

• С Атанас Атанасов и Борислава Димова по време на снимките на филма "Да срещнеш папа Франциск"

Заради развитието на технологиите изглежда, че държим цялата планета в дланта си, но успоредно с това живеем във време на дезинформация. Като обществена медия БНТ от години има изработени правила срещу фалшивите новини, какви са те?

Когато журналистите спазват основните стандарти, принципите, върху които е изградена нашата работа, тогава рискът да попаднеш в капан и да пуснеш фалшива новина значително намалява. Никога, никога, никога не пренебрегвай правилата – това е най-добрата рецепта. Проверявай по 100 пъти, съмнявай се във всичко, бъди сигурен кой и какъв е източникът, не бързай да пускаш новина, ако имаш основателни съмнения, гледай кадрите винаги, преди да направиш репортаж, внимавай за всяка дума. Уточнявай и за зрителя кой е източникът. Винаги всяко нещо трябва да се прочете и да се гледа минимум от още един човек.

• С операторите Атанас Атанасов и Владимир Богдански във Вашингтон по време на пандемията

Когато става дума за война, ситуацията с източниците на информация и картина значително се усложнява, а в момента се води реална и хибридна война. Но международните редактори на БНТ не са пуснали нито една фалшива новина за войната и не си позволяват да спекулират с информация, защото това не е работа на журналиста – да предполага откъде е дошла ракетата, например. Ние работим с факти.

През 2017 г. във Вашингтон, докато снимах филма за фалшивите новини "Добавена реалност", бившият говорител на Белия дом Майк Маккъри каза следното: "Всеки има право на свое мнение, но не и на свои факти".

В "По света и у нас" наред с водещите теми намират място и любопитни истории. Колко "любопитно" трябва да бъде нещо, за да бъде показано в национален ефир – какви са границите?

Ние в "По света и у нас" обичаме много любопитните истории. Необичайните събития. Обичаме пробивите в науката, модните ревюта, светските новини, случките с животни – като рожден ден на панда, избягал лъв, отмъстителни косатки. Нямаме начертана червена линия кое може и кое – не. Ако имаме спор – тогава решаваме заедно на така наречените "летучки" на редакцията. Когато сме съобщили важното, решаващото за живота на хората, тогава няма проблем да ги накараме да се смеят, да плачат, да се възмущават, да цъкат с език. Проблемът е, ако само ги караме да цъкат с език. Тогава не работим в техен интерес.

Точно преди десет години направихте документалния филм "Марс на хоризонта", днес Илон Мъск и компанията му SpaceX са още по-близо до Червената планета. Вие лично гледате ли към звездите? Както и – кои теми ви вълнуват напоследък в глобален, но и в локален план?

Космосът е моята слабост. И надявам се, моята сила. Във всеки случай, професионална страст. Харесва ми да гледаме нощното небе, обсипано със звезди. То дава различен поглед към всичко останало, което преживяваме заедно и поотделно, целият свят и всеки от нас. Този филм – "Марс на хоризонта" – беше първият ми филм и имаше много вълнения около него. С оператора Влади Богдански летяхме в една учебна "Чесна" с пилот, който се обучава, на едно летище край Лондон. Е, имаше и инструктор!

След това в Оксфорд снимахме един феноменален учен – Лорън Флетчър, той е американец, но беше по обменна програма на Острова. Когато ни видя двамата с Влади, дошли с автобуса, с една камера, беше шокиран, че няма голям екип, с кола и много техника. Отдели ни целия си ден, показа ни лабораторията, разказа ни всичко за полетите до Марс, разходи ни в Оксфорд, където, разбира се, срещнахме българи. Докато снимахме по-късно в Лондон, видях за първи път новата сграда на Би Би Си, която за мен беше като храм. Но не влязохме, снимахме само отвън интервю. Във филма участваше и доц. Валери Голев от Софийския университет. Беше незабравимо!

Заедно с оператора Атанас Атанасов сме снимали в Центъра за обучение на астронавти на ЕКА в Кьолн, в симулаторите, където тренират за мисии астронавтите. Разговаряхме с директора на центъра – изключителният, сърдечен, отзивчив и усмихнат белгиец Франк де Вине, летял два пъти в Космоса, пилотирал всички видове самолети, извършвал множество тестови полети, изобщо – свръхчовек!

• С Франк де Вине, директор на Центъра за обучение на астронавти - Кьолн

Сега се вълнувам от предстоящата мисия на НАСА с изпращане на хора на Луната и от свръхамбициозната китайска космическа програма.

Много се надявам България да стане член на ЕКА. И работя за това млади хора да открият своето бъдеще в тази почти необятна сфера – космическата индустрия. И да имат хъс, амбиция, знания и големи мечти!

Интервюто взе Любомила Бучинска.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube