Борисовата градина разпродадена, как могат гражданите да участват в контрола

Тази седмица се проведе заключителното обществено обсъждане на новия план за бъдещето на Борисовата градина. Граждани, неправителствени организации и някои политически партии обаче поискаха неговото преразглеждане. Според тях, след толкова много негативни становища, трябва да има още дискусии, за да се стигне до най-добрите решения.

Липсата на прозрачност в управлението и решенията на тъмно са най-добрите приятели на корупцията. Те правят възможно всичко. Като това – парк в центъра на столицата да бъде разпродаден на парчета.

Общественото обсъждане сега, за бъдещото устройство на Борисовата градина е опит да се възстанови интереса на гражданите и тяхното участие във взимането на решения. Или нищо за тях, без тях.

Столичната община представя проекта си за подробен устройствен план за Борисовата градина, обявено е обществен обсъждане. В него все пак се включват много сдружения и граждани, които настояват проекта на общината, да бъде напълно.

В един парк, който трябва да бъде изключително държавна собственост, защото има част резерват, най-висока степен на защита, трябва да бъде цялата собственост публична, но на практика в парка има всички видове собственост, смята арх. Атанас Ковачев, автор на проекта. Два от знаковите обекти в парка са къпалня "Мария Лиуза" и Летният театър. Той е частна собственост, а в къпалнята с годините делът намалява, днес е около 1/4. Аз и моят екип винаги сме казвали, че къпалнята трябва да се върне на гражданите, допълва той.

Борисовата градина никога не е имала друга собственост освен публична и изведнъж се оказа, че едни хора с кратки прякори от 90-те години, които ги познаваме, притежават една огромна част от Борисовата градина и нехайството на Столична община. Отделно твърденията , че не могат да отчуждят, което не е вярно, но те тук имат абсолютното задължение, когато се извършва ПУП на цялата градина, моля да си установят собственостите, каза Гергана Пирозова, администратор на групата "Да спасим Борисовата градина".

Собствеността е изяснена, има несъответствия в кадастралната карта. Собствеността на всеки един от имотите е безспорно установена. Някъде има несъответствия, примерно имот, който е общинска собственост, е записан като смесена, но това са неща които могат да бъдат отстранени, каза Здравко Здравков, главен архитект на София.

Проблемът не е в това дали искаме да ги отчуждим, а от къде да намерим финансов ресурс, за да можем да придобием тези имоти предвидени с общия и с подробния устройствени планове, тъй като се касае са огромен ресурс. Бюджетът за отчуждаване варира между 10 и 20 милиона годишно, а на нас ще са ни необходими много повече средства, допълва той.

Така е, само че тези оправдания ги слушаме от повече от 15 години, защото това не е проблем, който се е появил вчера. И ние, и много други хора от опозицията многократно сме настоявали в бюджета за отчуждаване на София, да бъдат заложени много повече пари , точно за да бъдат спасени парковете на София в които има изключително много частни имоти, каза Борис Бонев, общински съветник.

Битката е да се направи разследване на придобиването на всички тези имоти, това е единствения начин да спасим Борисовата градина, ако цялата собственост отново както е била 120 години бъде публична, всеки друг опит да се скрият някакви частни апетити предвещава унищожение на Борисова градина. Да разглеждаме плана детайл по детайл по детайл е разконцентриране от основната тема- собствеността и на кого я подарявате на тази градина, пита Гергана Пирозова, администратор на групата "Да спасим Борисовата градина".

Предвид, че резултатът няма нищо общо със заданието, предвид, всички тези огромни напрежения които се трупат и недоверие в институциите , за мен би било престъпление за парка и за гражданите този план да се приеме от това мнозинство, категоричен е Борис Бонев, общински съветник.

Сега много организации и политически партии настояват за много по-широко обществено обсъждане на подробния устройствен план. Според тях, градското управление трябва да бъде в посока град за хората с акцент върху обществения транспорт, пешеходната и велосипедна инфраструктура повече зелени площи. Затова и идеята да се строят нови паркинги в парка беше и една от ябълките на раздора.

По всички пунктове в огромния обхват, един от най-големите паркове - 3500 декара, емблематичен парк за София и България и има много противоречиви идеи. Ето например, на мястото на въпросната автокъща тъй като сега е бетон, няма растителност ,предложихме там да има подземен паркинг за около 400 места. Имаше идеи от двете крайности да има там подземен и наземен гараж или да няма нищо. Просто идеите на гражданите са в много широка палитра и взаимно изключващи се. Кой трябва да реши? Трябва да реши експертният съвет и въпреки че нашия екип може да не приеме някои наши решения, той е длъжен да ги изпълни. Все пак нищо не е загубено, има възможност да се потърси най-доброто решение, предстоят експертни съвети на трите района. Идея, от която не сме се отказали и продължаваме да настояваме и да се борим е да изведем колите от парка, в момента независимо, че има режим с пропуски за мен е непонятно как общината дава тези пропуски. Още в конкурсния проект предложих в парка да влизат само коли със специален режим - линейки, пожарна и коли за прочистване. При това положение като извеждаме колите трябва да се помисли за места за паркиране, обяснява арх. Атанас Ковачев, автор на проекта.

Как осигуряваме транспортния достъп? Искам да дам за пример, че се предвижда един огромен паркинг на мястото на "Капитолия", вместо тази част да бъде озеленена, при положение, че паркът е най-добре обслужения с градски транспорт, ние се намираме на 5 метра от едната метростанция и на 5 метра от другата, трамвайни линии, автобуси, тролейбуси и те отново искаме да хората да идват с кола в парка, каза Борис Бонев, общински съветник.

Придвижването ни в града до голяма степен се осъществява с коли и не трябва да пренебрегваме този проблем. Решението на арх. Ковачев е за два паркинга свързани с ползването на бившото трамвайно трасе със 104 места и 420 в подземен паркинг, като и при двата не се отсича нито едно дърво, казва Здравко Здравков, главен архитект на София.

Значи или го правим както навсякъде, има транспортен достъп, трябва да им добра организация, в дните на мачове да се пускат извънредни автобуси, но не да правим Борисовата градина един паркинг. Това е несериозно, категоричен е Борис Бонев, общински съветник.

Кой ще надделее в този спор и налага ли се наистина да има нови паркинги на територията на парка, е трудно да се предвиди.

Все пак от плана отпаднаха идеите за възстановяването на Климатичното училище и Музея на зелената памет и ресторанта "Тенекиите". Не се прие добре и идеята конната база и Спортна София да бъдат преместени. Така автоматично отпада и концепцията за нова алейна ос от стадион Юнак до Розариума, като желанието е стадиона да бъде възстановен.

Стадион "Българска армия" може да бъде реновиран, но желанието е да е в сега съществуващата си чаша. При езерото Ариана се предвижда премахване на понтонното съоръжение и връщане на ресторанта на островчето в автентичния му вид. Всичко това обаче не е окончателно, защото експертният съвет тепърва ще разглежда и систематизира гражданските възражения и становища.

Постъпиха 1261 възражения, които 1214 бяха в срока и 47 след това. Уверявам ви , че ще бъдат разгледани, но 1200 от тях са абсолютно еднакви, така че ние имам реално 60 - 70, каза Здравко Здравков, главен архитект на София.

Не всеки е длъжен да знае как да напише подробно становище, затова и ние, и други организации пишат становища с помощта на експерти и призоваване нашите съмишленици, ако смятат, че аргументите са добри, подкрепете ни като изпратите становището. Това са над 3000 души, които ясно за завили своята позиция. Тази логика може да бъде пренесена при подписките, 500 или 1000 човека се подписват, това за един човек ли го считаме, смята Борис Бонев, общински съветник.

Обществените обсъждания на плана все пак бяха опит да се включи гражданското общество във взимането на решенията за парка. Идеята е добра, но изпълнението и незадоволително, казват хората, които са взели участие.

Първо те се проведоха в онлайн среда , ковид ситуацията им дойде дюшеш, нямаше никакъв диалог, дават на хората по 2 минути, 90% от изказванията бяха крайно отрицателни , след което те отговарят каквото си искат и те нямаш право на реплика, каза Гергана Пирозова, администратор на групата "Да спасим Борисовата градина".

Все още го има този формализъм, едно съобщение за обществено обсъждане започва на основания на член еди кой си и ти на първото изречение си се изгубил. Всъщност задължение на администрацията е да поднасят информацията по достъпен начин, по разбираем, да се намира лесно, няма как да очакваме, че всеки ще влиза, ще търси, ще се информира. Тук се отваря едно пространство за гражданските организации , които са посветили работата си на това да се интересуват. Няма как всеки да е експерт по всичко и няма нужда, за това е добре гражданите да заявяват по кои теми искат да участват, един списък , който да се поддържа и по този начин да бъдат информирани бързо и лесно хората , че нещо предстои. Ключово е как информираме за това, което предстои да се обсъжда, каза Анна Адамова, център за нестопанско право.

Проблемът при взимането на решения в София е тогава, когато СО не се базира на експертно мнение , на данни и преброявания ,а се лашка между това коя групичка от хора е по-шумна, разбира се всеки има право да протестира и да е недоволен, но има обективни аргументи, които не трябва да бъдат пренебрегвани и ще ви дам пример с "Патриах Евтимий", там велоалеята трябваше да свързва много вече съществуващи и ще даде липсващата връзка, а бус лентата, която също не се реализира, там минават 40 000 души в градския, тези хора не получиха бързо придвижване, заради 100 човека които протестираха. Не може по този начин да се взимат решенията в София, смята Борис Бонев, общински съветник.

Именно за да се избегне зачитането на интересите само на най-гръмогласните, е важно да се създаде система за отчитането на гласовете на всички заинтересовани.

Има множество платформи, които позволяват да се подкрепя едно становище, вместо да имаме 1000 едни и също да има кликвам, харесва ми и ти много бързо виждат какво е предложението и до колко е подкрепено, каза Анна Адамова, център за нестопанско право.

Само подобен механизъм може да отчете наистина интересите на хората. Колкото и да са гражданските организации или групите в социалните мрежи, те привличат хора обединени от конкретна кауза и далеч не могат да гарантират, че защитават интересите на всички. Но, все пак е начало. И ясен знак, че гражданската енергия се събужда, обществото става все по-активно и информирано, и да настоява гласът му да бъде чут. Дали това ще се случи и в дискусията за Борисовата градина или опитите на обществото да бъде полезно ще се окажат напразни и демотивиращи?