Брюксел дава на съд България заради "Натура 2000"

Комисията реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за неспазване на задълженията ѝ съгласно Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО).

След като държавите членки впишат своите територии от значение за Общността, те разполагат със срок от шест години, за да определят тези територии за специални защитени зони. Те също така са длъжни да установят природозащитни цели, които са специфични за всяка територия, и да въведат необходимите мерки за опазване, насочени към съхраняването или възстановяването на защитените видове и местообитания в териториите, така че да се постигне благоприятен природозащитен статус.

Целта на ЕС за прекратяване на загубата на биологично разнообразие чрез опазване на природните обекти и възстановяване на увредените екосистеми до добро екологично състояние е формулирана в Европейския зелен пакт и Европейската стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г.

България все още не е определила 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок; също така държавата системно и последователно не изпълнява задължението си да установи специфични за всяка територия природозащитни цели и мерки за опазване. Тези изисквания са от ключово значение за опазването на биологичното разнообразие в ЕС.

През януари 2019 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България, а през юли 2020 г. — и мотивирано становище по въпроса. Тя счита, че досегашните усилия от страна на българските органи са незадоволителни и недостатъчни, и предявява иск срещу държавата пред Съда на ЕС.

Създаването на общоевропейска мрежа от защитени природни зони — „Натура 2000“, е заложено като цел в Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО на Съвета). Тази мрежа трябва да бъде съставена от специални защитени зони и специални защитени зони за птици съгласно Директивата за птиците (Директива 2009/147/ЕО). Всяка държава от ЕС определя и предлага зони, които са важни за опазването на видовете и местообитанията, срещащи се естествено на нейната територия. Впоследствие Комисията приема тези зони като територии от значение за Общността. В рамките на шест години държавите трябва да определят тези територии за специални защитени зони и да въведат необходимите мерки за управление с цел съхраняване или възстановяване на срещащите се в тях видове и местообитания до благоприятен природозащитен статус.

България обяви нов подход при управлението на мрежата "Натура 2000" на нейната територия, който беше представен на Комисията през 2017 г., но все още не се прилага. Липсата на природозащитни цели, съобразени с правния стандарт на Директивата за местообитанията, води до пропуски при изготвянето на необходимите оценки на проектите, засягащи мрежата „Натура 2000“, която обхваща почти 35 % от територията на страната.

В периода 2014-2019 г. няма напредък при издаването на заповеди за обявяване на защитените зони за местообитанията. Към настоящия момент са обнародвани в „Държавен вестник" заповеди за обявяване на 186 защитени зони за местообитанията. Те са нанесени в публичния регистър, достъпен на страницата на МОСВ, раздел "Природа" ТУК. За останалите 43 защитени зони е прието Решение на МС от лятото на тази година за промяна на границите, които се очаква ЕК да одобри, съгласно процедурата.

В момента в министерството е в процес приемането на пилотно разработени специфични цели за две защитени зони, като съдържанието им е консултирано от международни експерти, ангажирани от службите на ЕК. Възложено е разработването на специфични и подробни природозащитни цели за общо 64 защитени зони, като 43 от тях са със срок за разработване до края на месец ноември 2021 г.

Предприети са действия за възлагане разработването на цели за още 22 зони. Разработването на специфичните и подробни цели на опазване за всички останали защитени зони е предвидено да бъде направено в рамките на проектно предложение, включено в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост.