Царица Елеонора - необичана от Фердинанд, обичана от народа

Казвал, че не била красива. Изобщо не била по вкуса на Фердинанд. Но се оженили не за да се обичат. Хранили се отделно. Спяли отделно. Днес бихме казали "брак по сметка". Но този брак бил наречен "династичен". След като останал вдовец, бъдещият цар на Независима България спешно се нуждаел от жена, която да стои до него на снимките и да бъде възпитател на децата му. Елеонора приела тази мисия и всъщност никога не искала повече от Фердинанд. Само да бъде оставена на спокойствие да се грижи за българския народ така както намира за добре.

Коя е Елеонора преди Фердинад?

Немска принцеса. Дъщеря на принц Хейнрих IV и принцеса Луиза цу Грайс. Наследничка на благородническия род Ройс. Не била омъжвана. Кандидатите ѝ били нейни братовчеди (нищо странно за тогавашните кралски семейства). Но тя отказвала да се омъжи за свой братовчед, тъй като се притеснявала от болести, причинени от кръвосмешение. Към момента на идването и в България, на царица Елеонора се гледа по-скоро като на "стара мома".

Женитбата в годината на Независимостта

"Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България"

След като България става Независима през 1908-ма година, Елеонора вече носи титлата царица. Но казват, че това изобщо не променило порядките ѝ. Нито с идването си, нито с титлите си Елеонора носила свои претенции. Искала малка скромна стая, без помпозни завеси, без картини. С един отворен прозорец.

Живот далеч от суетата

Прекарвала дни в по-бедните софийски квартали, където се грижила за болните деца и давала храна на гладуващите семейства. Създала фонд, чрез който финансирала построяването на институции за незрящи и глухи деца. Институции, които живеят и до днес. Тя била и един от основните дарители на Българския червен кръст.

Спасителката на Боянската църква

Църквата, която днес е под световна закрила и под наблюдението на ЮНЕСКО, днес изобщо нямаше да съществува, ако не беше закрилата на царица Елеонора.

Местните хора искали да разрушат малката църква, защото вече им била тясна. Искали по-голяма църква на мястото на тази. Царица Елеонора обаче ги изпреварва с умел ход. Купува парцел, който подарява на местните, за да построят каквато църква пожелаят, без да събарят Боянската.

По време на войните: Царицата наравно с войниците

Едва ли има друга такава история, а и да има, това не прави по-малко красива тази. Елеонора неслучайно е наричана "коронования ангел на българите". Когато избухнала Балканската война, а след това и Междусъюзническата, царицата слиза от каляската си, сваля одеждите си и става милосърдна сестра.

Грижи се за войниците, болни от тиф и холера. Въпреки забраната на Царя.

Историите разказват, че болните войници трудно разпознавали коя е жената, която се грижи за тях. Някои дори я наричали "майко". Други я молели да пише писма до близките им.

За всичко, което е направила на фронта, самият Фердинанд я награждава с военен кръст за храброст четвърта степен. Едва ли това е била целта на царицата. На прага на Първата световна война, тя е готова отново да отиде на фронта, за да помага.

Но тогава се появяват първите болки в стомаха. Оказва се рак. Последните си дни царицата прекарва в Евксиноград. Умира малко след като навършва 57. Погребана е в двора на църквата, която е спасила.

Казват, че в последните си дни не искала много внимание. Само един отворен прозорец.