Часов Яр - следващата Авдеевка

Приказка за кармата

Орск, което звучи странно за място, но само за тези, които не са чели Толкин, гледали „Властелинът на пръстените“ и най-вече ако нямате навика да наричате агресорите орки, официално вече е първият подводен град в Русия. Нивото на прииждащата вода достигна някъде около два метра, а кадрите направени с помощта на дрон показват картини доста по-различни от Венеция или някое виетнамско наколно селище и по-скоро наподобяват море, от което се показват много покриви на къщички.

Случилото се категорично попада в графата „Глубинка“ или просто „Типична Русия“. Хиляди хора останаха без домове, а свидетели се кълняха пред камерите, че при строителството на оценяваната на около милиард рубли язовирна стена е имало големи злоупотреби от страна на изпълнителите, включително шокиращи по обемите си кражби на строителни материали. Междувременно ръководителят на проекта набеди за катастрофата... бобрите, които, видите ли, успели да изгризат стената на четири места (!). ТВ пропагандаторите пък обвиниха съседен Казахстан, защото там не били регулирали своевременно нивото на водата в хранилища си, а стихията продължава неумолимо да нахлува в областния център Оренбург и заплашва да залее друг такъв, Курган.

Разбира се, никой епизод от сериала „Да си наводним Глубинката“ няма да изглежда завършен, ако в него преди финалните надписи не се мерне образът на бледния Путин. Така бе и в този, когато нагазилите до колене във водата статисти записаха видео обръщение до Кремълското полубожество скандирайки „Путин, помогни ни!“ От Москва обещаха да им преведат по 10 000 рубли на човек (в случай че се чудите – малко над 100 долара), но за повече засега не можело да се говори, защото за момента пари нямало. Познайте защо... Иначе морална подкрепа и съчувствие – колкото искаш, даже някакви попове с „чудодейни“ икони в ръце летяха със самолет над прясно образувалото се сладководно езеро пеейки противостихийни псалми. [] Ей на това му викам православен шаманизъм.

Излишно е да ви казвам, че потопът в Южен Татарстан предизвиква небивал възторг у всички украинци, включително заради визуалната наслада която изпитват гледайки как страдат в земята на смъртния им враг. У мен случилото се не поражда никакви полярни емоции, но нямаше как де не се сетя за взривената от нашествениците язовирна стена при Каховка в началото на миналия юни.

Ако оставим настрана кармичният оттенък на случващото се, лично мен ме вълнува преди всичко доколко стихията ще удари руската икономика и най-вече военната промишленост. Ефектът може да се окаже много по-дълбок отколкото ви се струва на пръв поглед и е твърде вероятно потопът да спести на Киев доста дронове и саботажни акции в руския тил. Лично аз преоброих 21 предприятия свързани с нефтената и газовата промишленост в този район, а голямата рафинерия "Орскнефтеоргсинтез" със сигурност вече е спряла работа. Ако пък водата успее да залее и Курган, то тогава ударът върху руската армия ще бъде директен, защото ще се наложи временно да прекрати дейността си и единственият на територията на РФ завод за производство на бронетранспортьори.

Но не наводненията са централна тема от седмицата за мен. Този път ще се спра на това, коя ще бъде следващата епична битка в тази толкова брутална война, доколко руснаците ще бъдат в състояние да поддържат досегашното темпо и доколко украинците ще бъдат способни да отстояват позициите си както досега.

Часов Яр

Именно този град се очертава да бъде следващата Авдеевка. В известен смисъл битката за него вече е започнала, но истинската драма и най-вече поредната колосална каспаница тепърва предстоят.

Часов Яр е типичният източно украински малък град, солидно интегриран в местната индустриална база. Довоенното му население е около 12 хиляди души, а основният поминък в мирно време е свързан с добива на огнеупорна глина и производство на тухли.

От военна гледна точка Часов Яр играе изключителна роля за целостта на отбраната на ЗСУ (украинските въоръжени сили) в Донбас, защото прикрива далечните подстъпи до последните два големи града в размирната област намиращи се под украински контрол – Славянск и Краматорск. (От последния го делят около 30 км.)

Самият Часов Яр е изграден като истинска крепост. Градът е построен върху възвишение, което осигурява добро наблюдение върху целия район на десетки километри наоколо. Освен това е разделен на две неравномерни части от напоителен канал с полегати бетонни стени. По-малката част представлява нещо като предградие и се намира на изток от канала, като именно тя се очаква да поеме първия удар на руснаците.

Основната част на града, обаче, е разположена на запад от канала, т.е. преди нея има две прегради. В случай че не сте разбрали,за да започнат руснаците улични боеве в Часов Яр първо трябва да овладеят предградието, след това да преминат и през канала и най-вече през ожесточената съпротива на ЗСУ.

Причината повечето от вас вероятно все още да не сте чували за Часов Яр е, че до скоро руснаците не предприемаха сериозни атаки в тази област защото техните основни усилия бяха съсредоточени доста по на юг и на север, съответно при Авдеевка и Купянск. Сега, обаче, явно е дошъл и неговият ред, защото Путин отчаяно се нуждае да продаде още някаква „гръмка победа“ на зомбираното от Z-патриотизъм население на РФ. Иначе Часов Яр се намира едва на около 6 км от друга известна гробница на човешки животи и съдби - Бахмут, който руснаците успяха да превземат през май 2023 г. Което, всъщност, показва колко са напреднали агресорите през последната една година в този район, а и не само там.

Реално погледнато, битката за Часов Яр вече е в ход, въпреки че се намира все още в първоначалната си фаза. Руснаците вече веднъж проникнаха в източното предградие, макар и с една бронирана машина, която почти веднага бе унищожена заедно с пехотинците намиращи се в нея. В момента нашествениците се намират буквално при покрайнините на предградието, очевидно готвейки се за щурм. Той обаче няма да започне преди да се създадат условия за обкръжаването на града, за да може да бъде държано снабдяването му под непрекъснат руски обстрел. А и защитниците му ще бъдат принудени да се сражават в условията на непрестанен психологически натиск, страхувайки се че в даден момент ще се окажат хванати в капан. Както си спомняте, такъв бе случаят с Авдеевка, откъдето ЗСУ в края на краищата се изтеглиха, притеснявайки се да не попаднат в „чувала“ на руското обкръжение. За момента опитите на агресорите да приложат класически двоен обхват на мястото биват възпирани ефективно от ЗСУ, които се отбраняват ожесточено в руините на две села, Богдановка и Ивановске, разположени съответно на североизток и югоизток от Часов Яр.

Друг характерен признак, че щурмът на Часов Яр е предстоящ, е масираният артилерийски обстрел и авиационни удари, на които градът е подложен от руснаците. Особено изтощаващи за защитниците на „крепостта“ са непрекъснатите руски въздушни атаки. Възползвайки се от сегашната слабост на украинската ПВО, която очевидно страда от сериозен недостиг на ракети и други амуниции, самолетите на агресора вече не само пускат планиращи бомби от далечно разстояние, но и не се притесняват да летят на пределно ниска височина, буквално над самите позиции на ЗСУ.

Колкото и да е странно, въпреки целият този ужас, в който е потънал поредният набелязан от Путин злощастен украински град, в него все още се намират около 700 от жителите му, които засега отказват да го напуснат. Възможно е сред тях да има и т.нар. „ждуны“, т.е. такива очакващи руснаците като освободители. Засега, обаче, ще спра до тук с темата, защото, по всичко личи, че голямата драма тепърва предстои.

Путин иска Харков?

Харков ли е най-голямата непосредствена цел на поредната офанзива на Путин в Украйна? Поне на думи – да. С довоенно население от около милион и половина души, Харков е вторият по големина украински град веднага след столицата Киев. За разлика от Часов Яр, името му е известно в цял свят, бил е столица на Украинската ССР от 1918 до 1934 г., а и почти изцяло е заселен с етнически руснаци. Но най-изкусителното, изглежда е разстоянието му до руската граница – някакви си 25 км.

На пръв поглед като че ли не би трябвало да има по-лесна задача за Путин, само трябва да сформира мощна групировка в района на Белгород и да й нареди да атакува право на юг. Още повече че самият диктатор миналия месец обясняваше, че било наложително да сформират някакви си „санитарни коридори“ на украинска територия, за да не можели ЗСУ да държат Белгород и областта под постоянен обстрел. Настоящата война, обаче, вече многократно е доказала, че няма нищо по-неосъществимо от привидно лесната задача. И затова Путин и в обозримо бъдеще ще вижда Харков само през кривия си макарон.

Първо, реална опасност поне за момента за руско настъпление в района на Харков няма, а за да бъде осъществено то в бъдеще руснаците трябва да съберат огромна армия, която по численост трябва да бъде почти толкова голяма колкото тази, с която те разполагат в момента в Украйна. Което пък от своя страна означава че или трябва да прекратят атаките си на всички други участъци и да оставят там само прикриващи сили или да създадат такава армия буквално от нулата, т.е. почти да удвоят наличните си войски. И второ, Харков по размери и брой на населението си (довоенното) е по-голям от София, т.е. той е огромен мегаполис, да не говорим че украинското ръководство от много месеци строи няколко солидни отбранителни линии в района, което допълнително охлажда ентусиазма на московските нашественици.

Освен чисто физическите препятствия, в случая с Харков е налице и силен психологически фактор – традиционно градът се счита за най-проклетото мястото в новата руска история. Първо болшевиките претърпяват там две поражения през гражданската война и даже са принудени два пъти да изоставят тогавашната столица на Украинската ССР, съответно на немците през 1918 г. и на белите през 1919 г. След това през Втората Световна Война областта е арена на цели четири мащабни сражения, през първите три, от които Червената Армия претърпява страховити поражения (съответно през 1941, 1942 и 1943 г.) Путин също има своя „харковски момент“ – на 27 февруари 2022 г., четвъртият ден от „тридневната“ Специална Военна Операция, леки сили на руските специални части проникнаха с джипове в града, където бяха напълно унищожени от ЗСУ.

Това, което със сигурност вбесява вманиаченият кремълски диктатор от доста време насам е, че местните етнически руснаци категорично отказват да се подчинят на московския диктат и предпочитат украинската свобода пред психясалия „руский мир“. През 2014 г. те не се поддадоха на сепаратистките емоции на сънародниците си от Донецк и Луганск и планираната Харковска Народна Република така и не се състоя. След инвазията през 2022 г. пък мнозина от местните мъже се хванаха за оръжието и до ден-днешен воюват рамо до рамо с украиноговорящите, облекли същите униформи. А и тези които продължават да се числят към цивилната част на украинското общество също не се огъват. Дори и в момента, когато Харков е под постоянни обстрели от страна на руснаците и е наложен суров режим на тока, над един милион души, или повече от две трети от довоенното население на града, остават да живеят в града.

А не бива да забравяме, че агресорите използват срещу жилищните квартали разрушителни оръжия с голяма мощност като балистични ракети и планиращи авиобомби, срещу които ЗСУ за сега нямат реално противодействие. И съответно, всеки ден има някакви жертви.

Що се отнася до създаването на огромна руска армия, която да бъде използвана специално за завземането на Харков, то това може да стане единствено и само чрез голяма мобилизация. А това в момента е по-скоро фантастичен, отколкото реалистичен сценарии. Действително, в последните месеци наблюдаваме тенденция за постепенно увеличаване на числеността на силите на агресора на фронта, но това става постепенно, чрез акумулиране на редовни неголеми попълнения идващи от Русия, където се набират примерно около хиляда души на ден. В много от случаите те едвам стигат да се попълват дневните загуби на бойното поле, но трудно биха послужили за основа на нова значителна бойна сила. А за да се появи последната, то трябва някъде в руския тил да се съберат примерно триста хиляди резервисти, да се облекат, обучат добре, постепенно да се въоръжат с модерна техника и да се отправят на фронта. Това струва ли ви се възможно?

Проблемът е, че когато се говори за екипиране и въоръжаване, домораслите пишман-експерти си представят как някаква голяма група мъже получават униформи и автомати и веднага след това тръгват за фронта. Но неведнъж вече съм имал възможността да ви обясня, че „екипиране и въоръжаване“ всъщност означава още и камиони, комуникационна техника, танкове, артилерия, бронетранспортьори, противовъздушни ракетни системи и какво ли още не. Включва също и „снабдяване“, т.е. неща като бензин, бинтове, картофи, амуниции, цимент, лекарства, както и въобще почти всичко, което сте свикнали да виждате във всеки голям универсален магазин. Как мислите, дали руснаците разполагат от всичко изброено по-горе в такива количества, които биха им позволили да удвоят наличните си сили на украинския фронт?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News