Четирима митрополити отслужиха литургия в Несебър за първи път от 600 години

В хилядолетния митрополитски храм „Света София“ четирима митрополити – Сливенският Арсений, Пловдивският Николай, Старозагорският Киприян и Пантелеймон, митрополит на Комотини, отслужиха съборна света литургия по повод 100-годишнината от преселението на несебърската гръцка общност. Според клауза от Ньойския договор за разпределение на населението на Балканите по етнически принцип, тя напуска Несебър и отплава за Гърция. В службата се включиха Величкият епископ Сионий, Белоградчишкият епископ Поликарп и Смолянският епископ Висарион.

Висшите духовници благословиха града и жителите му за началото на туристическия сезон, чието официално обявяване всяка година е около датата 18 май. От името на Българската православна църква на кмета Димитров бе връчен триптих за принос в отстояване на ценностите на християнството и на възгледите на православната общност в стремежа към мир, човеколюбие и съпричастност между хората. Специални гости бяха генерал-лейтенант Явор Матеев, български представител във Военния комитет на Европейския съюз и Невена Митева-Матеева, зам.-министър на външните работи.

По повод годишнината кметът на Несебър посрещна делегация от гръцкия град Неа Месемврия, водена от председателя на организацията на изселниците гърци от Източна Тракия Лефтерис Маргаритис. Групата представлява наследници на преселилите се жители на града. След края на църковния ритуал многобройните гости от Гърция обиколиха улиците на античния град и се спряха на площад „Месемврия“.

„Днес, след 600 години в митрополитския храм на Несебър бе отслужена света литургия. Честването на годишнината препотвърждава близките отношения между съвременниците и наследниците на напусналата преди столетие не по своя воля гръцка общност. Днес повече от всякога осъзнаваме силата на общата ни родова памет, която не избледнява с времето, с промяната на поколенията или с превратностите на историята.“, каза кметът на Несебър Николай Димитров.

Събитието бе увековечено и пред храма „Христос Пантократор“, където бе засадено дърво – символ на вековната сила на поколенческата памет и на дълбоката връзка с родното място, предавана от бащи към деца.