Дийн Старкман за независимата журналистика в ерата на социалните мрежи

Дийн Старкман, е американски журналист, който повече от 20 години се занимава с разследвания в сферата на финансите и пазара на недвижими имоти. Носител е на награда "Пулицър" като част от екипа на изданието Providence Journal.

Днес той е базиран в Европа, пише, преподава, обучава журналисти и работи в защита на добрата журналистика, като гарант и стълб на демократичната система.

С Дийн Старкман разговаря Йоанна Левиева - Сойър

Вие сте старши редактор в Международния консорциум на разследващите журналисти и последният Ви материал за тях е за Кипър и как той се е превърнал във финансов център за режима на руския президент Путин. И така, разкажете ни за това разследване и доведе ли то до някакви промени в ситуацията в Кипър?

Да, поверителното разследване беше публикувано само преди няколко месеца. Сдобихме се с документи за така наречените "доставчици на офшорни услуги". Това са фирми за професионални услуги, които помагат на олигарси, други престъпници и други богати хора да укриват богатството си, да избягват санкции.

Кипър от дълго време е един вид финансов център за Русия. Успяхме да разкрием, че Русия и руските олигарси доминират по един нов начин кипърската финансова система. Разкрихме и много случаи на заобикаляне на санкциите, извършени от тези професионални доставчици на услуги и как банките са завладени от руски депозити, руски акционери и дори руски ръководители и членове на управителните съвети. И това както знаете е проблем за Европейския съюз.

Предприеха ли са властите в Кипър някакви мерки?

От дълго време тече дебат за това какво всъщност е предприел Кипър в борбата с финансовите престъпления, прането на пари и финансирането на руската държава. Кипърското правителство твърди, че от 2018 г. се опитват да изчистят банките, да намалят тяхната зависимост от руски депозити, да увеличат прозрачността на корпоративната собственост, да може да стане ясно точно кой притежава тези корпорации, регистрирани в Кипър, кой е същинският собственик на техните банковите сметки. Спорно е обаче доколко действията са ефективни. Със сигурност след инвазията в Украйна бяха предприети някои конкретни стъпки...но въпросът стои отворен.

Преди 10 години, по време на финансовата криза, написахте книга за това как всъщност разследващата журналистика изчезва. Сега, 10 години по-късно, как стоят нещата?

Страхувам се, че положението никак не е добро. Да, когато през 2014 г. написах книгата „Кучето, което не лае: Финансовата криза и изчезването на разследващата журналистика“, бях провокиран от финансовата криза, както и от възхода на интернет платформите – Google, Facebook и други. Не практика те унищожиха бизнес модела на журналистиката, чийто гръбнак беше вестникарската индустрия. Със сигурност и в България всички сте наясно, че журналистите и новинарските организации са затънали във финансови проблеми, и както тук, така и в САЩ, се налага да разчитат на богаташи и олигарси, на хора, чиито интереси нямат общо с представянето на независими новини. Такива хора са повечето от собствениците на медии днес. Не сме сме решили проблема с бизнес модела в журналистиката и все още се борим да я финансираме адекватно. Ясно е, че никога няма да си върнем печатната реклама, която основно подкрепяше и разследващата, и телевизионната журналистика в Съединените щати и другаде. Няма как да я върнем. И продължаваме да търсим нов модел за стабилно финансиране на новинарските редакции с достатъчно репортери, които да отразяват федералните и националните правителства, градското управление и местната власти, например, в София, Пловдив и навсякъде по света - в Индиана, Анистън, Алабама или в Лийдс, Англия, и в Дебрецен, Унгария. В момента журналистиката е в глобална криза финансова криза. Изобщо нямаме достатъчно репортери, за да информираме адекватно обществеността и това е нещо, за което се опитвам да повиша осведомеността от дълго време, защото без журналистика демокрацията страда.

ЕС предприе действия в подкрепа на медиите. Законът за медийната свобода беше приет като отговор на пълзящия контрол върху журналистиката в различни държави, особено в Унгария, където г-н Виктор Орбан и неговата партия всъщност доминират около 80% от медиите в страната. Вие живеете в Унгария. Мислите ли, че тези нови правила ще помогнат?

Току що се преместихме във Франция, но да, дълго време живях в Унгария и наблюдавах как държавата и приближените ѝ партии превзеха унгарските медии. Гледах с ужас как някои страхотни новинарски организации бяха опустошени. Европейският съюз наистина предприе стъпки, за да опита да се справи с проблема, но като се вгледаме детайлно в закона, става ясно, че това е по-скоро някакво показно, някакъв пърформанс и няма да окаже търсения ефект. Създават се медийни съвети, система за мониторинг на медийната собственост, бързо реагиране в помощ на журналисти под натиск. Всичко това в необходимо, но не е достатъчно, за да се промени нагласата на цяла една нация като Унгария или България, или Съединените щати. Звуча като развалена плоча, но това, което е необходимо, са мощни, стабилно финансирани, новинарски организации, които могат да наемат достатъчно репортери и редактори, трябва много талант и етично обучени професионалисти. За да насърчите свободата на медиите, трябва да плащате за тях. Да се борите за насърчаване на свободата на медиите, е да плащате за това. И тези други решения, включително в Европейския закон за свободата на медиите, отново, те са добри, но не правят това, което аз наричам "да стъпят на земята". Репортерите отразяват икономиката, отразяват образователната система, отразяват полицейските управления, отразяват съдилищата и отразяват правителството. Просто се нуждаете от много хора, много талант, много квалифицирани и етично обучени професионални журналисти, които да се наемат с много важната работа да информират обществеността.

Това толкова необходимо финансиране, за което говорите, откъде може да дойде в нашата дигитална ера?

Добър въпрос. Определено няма да дойде от печатната реклама. Както се казва, тя отдавна е мъртва и забравена. И най-разочароващото е, че всъщност на става дума за много пари. В относително изражение възстановяването на местната новинарска система в Съединените щати, би струвала около два милиарда долара. Знам, че за вас тук, звучи като много, но в САЩ това е грешка при закръгляване. И има как да се постигне. Трябва да се противопоставим директно на Google, Facebook и другите дигитални платформи, както направи Австралия, а Канада се опитва. Да позволи на нашите организации да се обединят, за да преговарят с платформите за цените на рекламата и да ги принудим да плащат за новините, които публикуват. Другият път е правителствата да финансират директно новинарските организации. И не е нужно това да става чрез някакъв експертен орган. Може да има специални данъчни отчисления, така че всеки човек да може в данъчната си декларация да постави отметка в едно квадратче и да определи каква част от данъците му да отиват за конкретна новинарска организация, която той счита за независима и професионална. Не става въпрос за това колко пари трябват, сметката не е чак толкова екстравагантна, че да не е по джоба ни. Става въпрос само за съсредоточаване върху проблема и започване на работа по решаването му. Колкото повече Европа и САЩ се заяждат с тези видове закони за свободата на медиите, толкова по-дълго ще бавим решаването на кризата в журналистиката, която в крайна сметка е проблем на обществената политика. И като такъв, този проблем трябва да бъде решен чрез публична политика от страна на правителствата и чрез действия на правителствата. Знаете ли, правителството може да помогне за коригирането на пазара, може да помогне за директното финансиране на новинарските организации, но за да го направи, трябва да се съсредоточи върху този проблем и да започне да работи.

Като говорим за нашата дигитална ера, вие всъщност преподавате курс по журналистика при настоящите обстоятелства. Какви са предизвикателствата и как можем да сме в крак със скоростта на развитие на новите технологии и в същото време да запазим качествената журналистика?

Има много предизвикателства. Водих курс за 12 седмици и във всяка една от тях имаше ново предизвикателство, включително така наречените съдебни дела - шамари, които добре познавате в България. Имаше злоупотреби със съдебния процес, имаше тормоз и насилие срещу журналисти. В друг контекст, има господство на пазара в някои страни, особено в Унгария. Има дезинформация и намеса в работата на журналистите. И отново - най-важната цел е да върнем качествената журналистика като обществен интерес, който да бъде адекватно финансиран. Още през втората половина на 2007 година този проблем беше ясно формулиран като началото на криза в журналистиката. Е, сега сме 2024 г., така че сме в тази криза вече 17 години и дигиталните платформи узурпираха рекламния пазар, който те самите доминират, изсмукаха всичките пари, които преди отиваха за новинарските медии. Според мен това е голямото предизвикателство на нашето време. Проблемите на журналистиката са, всъщност, проблем на нашата демокрация. Затова прекарвам толкова много време да се опитам да накарам хората да го разберат.

Гледайте повече от "Светът и ние"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News