Докъде може да стигне ракетният терор на Русия

Две (големи) въпросителни

Войната не дели дните на делници и празници, нито си взима почивка. В това се убедихме всички през изминалия уикенд, когато новата година катурна старата и встъпи във владение на времето. Ако приемем случилото се в Украйна от 29 декември насам като знамение за това какви новини да очакваме от там до идната Коледа, то може да бъде обобщено така: размяна на ракетно-дронови удари в двете посоки и много жертви, разрушения, гняв, сълзи, обвинения и закани, а на фронтовата линия - каквото стане.

Междувременно в главата ми не спират да се блъскат два въпроса: 1) Способна ли е Русия да увеличи още повече интензивността на ракетния терор и 2) Съществува ли даже чисто хипотетична ситуация, при която войските на Москва най-после да осъществят някакъв наистина дълбок пробив в иначе безкомпромисната отбрана на ЗСУ (украинските въоръжени сили) и Путин наистина да започне да накланя везните на войната в своя полза? Сега ще се постарая да отговоря на първия въпрос. Другата седмица ще се опитам да отговоря и на втория, ако междувременно не настъпят някакви форсмажорни събития, които ще ме принудят да им посветя отделен коментар.

Въпрос 1: Възможно ли е руският ракетен терор да нарасне още повече?

Руската въздушна атака проведена сутринта на 29 декември (миналият петък) си остава най-масираната от избухването на войната до момента – общо бяха изстреляни някъде около 120-130 ракети от всички видове, както и около 35 ирански дронове „Шахед“. Украинската ПВО успя да свали поне 87 ракети и поне 25 от дроновете, което по данни на Киев би трябвало да представлява 73% от всичко изстреляно от руснаците. В случай, че се питате много или малко е това, трябва да имате предвид, че успеваемост от порядъка на 70% във военните среди се счита за превъзходна, а 75-80% граничи направо с фантастиката. Няма отбрана която да сваля всичко. Освен това има голяма разлика между това да свалиш 70% от 10-20 ракети и 70% от 120-130.

Другата сложност в работата на ПВО операторите идва от маршрутите, по които летят ракетите – те на практика никога не следват някакви прави линии. Курсът по който се устремяват към целите дроновете и крилатите ракети винаги се програмира предварително и всеки път е различен, за да представлява загадка за отбраняващите се. Затова следата, която оставя на екраните на радарите една ракета или дрон по правило е сложна крива с постоянно променящи се извивки. Напрежението е огромно – първоначално може да изглежда, че излетелият от района на Крим дрон лети на северозапад към Лвов, но после се оказва, че е промени посоката си на североизток, към Киев, преди накрая рязко да завие на югоизток, към Днипро.

Още по-трудно е с третия вид разрушителни оръжия ползвани от руснаците – балистичните ракети. Те по правило са с твърде ограничен обсег от няколкостотин километра. Но пък са изключително трудни за прихващане, защото първо ги изстрелват нагоре, към открития космос, откъдето те впоследствие удрят директно целта, буквално отгоре, летейки със скорост от няколко хиляди километра в час. Така времето за реакция у отбраняващите се е изключително малко и ако изпуснат момента, последствията в повечето случаи са разрушения и смърт.

При руския ракетен обстрел на 29 декември (и в по-малка степен на 2 януари) загинаха десетки мирни украински жители, над сто други бяха ранени, а материалните щети бяха значителни. Поразени бяха жилищни сгради, цивилна инфраструктура, производствени предприятия и (вероятно) някакви военни обекти. И тук следва голямата въпросителна – това нарочно ли е или става дума за т.нар. косвени жертви?

Според комюникетата на руското министерство на отбраната, атакуваните цели са били изключително с военно или поне двойно предназначение. И действително, има потвърдени данни за такива – в Киев, например, значителни разрушения претърпя предприятие произвеждащо военно и специално облекло. Как, обаче, да обясним жертвите и огромните дупки зеещи в жилищните блокове? Възможните отговори са три. Първо, че много често щетите са причинени от парчетата от дронове и ракети свалени от украинското ПВО.

Второ, че става въпрос за обикновена неточност, грешно изчисление на курса на полета от страна на руските оператори. Отделно от това при всеки тип управляемо оръжие, включително т.нар. високоточни, е прието че има някаква степен на неточност и не прецизност. Без да ви обременявам с излишни технически данни, по-долу привеждам приблизителната точност в проценти на основните руски оръжия използвани понастоящем срещу украинските градове:

Дронове „Шахед“: 80 - 90%

Балистични ракети С-300: 95%

Балистични свръхзвукови ракети „Кинжал“: 95%

Крилати ракети от серията Х: 90%

Третият вариант е, че става въпрос за най-банално военно престъпление, да речем заповед гласяща „Нанесете удари по северните жилищни райони на Харков“. Няма как, обаче, да разберем дали това е така нито сега, нито в обозримо бъдеще или поне не докато съответните документи не станат достъпни. Т.е. вероятно никога. Да не говорим, че понякога такива „деликатни“ заповеди се издават устно и от тях не остават никакви следи.

Циничното в случая е, че не нужно да се издава конкретна заповед прекрачваща нормите на международното право, за да се тероризира и страда цивилното население. Повечето съвременни населени места са проектирани така, че обектите с чисто военно или поне двойно предназначение (заводи, мостове, гари) са интегрирани в гъстонаселени райони или поне разположени близо до тях. По този начин дори и без да се издава нарочна заповед да се обстрелва даден жилищен район, на военните планиращи акцията предварително им е ясно, че ще има пострадали невинни заради падащите парчета ракети свалени от местното ПВО както и заради допустимата неточност дори при най-високоточните оръжия. Най-циничното в случая, е че от юридическа гледна точка извършителите на масовите убийства си остават чисти: „Ето, вижте, черно на бяло си пише, че целта бе товарната гара и двата моста, но ние какво да направим като тяхното ПВО сваля ракетите над главите на собствените си граждани?“

Казусът с косвените жертви въобще не е нов и съществува откакто свят светува. Подобна е била ситуацията при много други конфликти, а вие ще го разберете най-добре ако приведа за пример англо-американските бомбардировки на България през Втората Световна Война. Изследвал съм ги много обстойно и мога да ви уверя, че няма да намерите нито един документ, където да се указва изрично атака на цивилни обекти. Напротив, всички зададени цели са от типа „гарата в София“, „промишленият център на София“ и т.н. Но тогавашните бомби пускани от няколко километра височина са давали отклонение от целта до километър и това се потвърждава от въздушните снимки направени от съответните ескадрили след края на всяка бомбардировка. На тях се виждат много мънички точки и точици извън предварително начертаните квадрати. Едва ли някой от американските и британските офицери и сержанти се е трогвал особено от това докато е анализирал поредната мисия, но ние всички знаем как са изглеждали тези точици погледнати отблизо на земята.

Руският ракетен удар на 29 декември обяснимо предизвика вълна от възмущение у всички нормални хора по света, и то в момент когато повечето от тях бяха превключили на празнична вълна. У самите украинци той разпали най-вече гняв и примитивното човешко желание за незабавна мъст. И тя не закъсня – още на следващия ден, преди обед, ЗСУ нанесе масиран удар по най-близкостоящия до Украйна голям руски град, Белгород. Бе събота, в центъра на града имаше много хора и логично жертвите бяха големи – 25 убити (включително две деца) и около 110 ранени. От Москва побързаха да обвинят Украйна в тероризъм, като дори посочиха средствата използвани за целта – две ракети украинско производство „Ольха“ с касетъчни боеприпаси, както и чешки системи за реактивен залпов огън „Вампир“. Същевременно от руското Министерство на отбраната се похвалиха, че тяхното ПВО е успяло да свали „почти всичко“. И именно оттук започва по-интересната част, с привкус на малко логика, мирис на пропаганда и щипка конспирология.

Работата е там, че чешките „Вампири“ (модерна версия на класическите „Катюши“) имат радиус на действиет едва 20 км, а разстоянието от границата до Белгород е почти два пъти повече. Защо тогава се намесва чешката „връзка“ в цялата тази история? Ами заради Z-патриотите и ватниците у дома, в Русия, за да ги убедят от телевизора колко зловещо нещо е НАТО-то и как цяла „неонацистка“ Европа се е юрнала да помага на „Киевския режим“. Когато преди около две седмици авиацията на ЗСУ унищожи във Феодосия големият руски десантен кораб „Новочеркаск“ говорителката на руското външно министерство Мария Захарова твърдеше на всеослушание, че зад атаката стои Великобритания (единствено и само защото е доставила ракетите „Storm Shadow“, с които бе поразен корабът), а сега просто е дошъл редът на Чехия. Любопитно ми е кога ли в Москва ще изтеглят билетчето с нашето име, за да обвинят и България в още нещо, както беше с взривяването на Кримския мост?

Що се отнася до твърдението за обстрелване на Белгород от ракети с касетъчни боеприпаси, също не ми се се струва то да е особено достоверно. Изгледах доста клипове с моменти от атаката и никъде не видях подобни кадри. (Вероятно ви е известно че касетъчният боеприпас се състои от голям брой малки бомбички, които се разпръскват едновременно върху голяма площ, които на свой ред детонират при контакт с някаква повърхност.) Остава единствено версията на Киев за атака с дронове срещу руските ракетни установки в покрайнините на Белгород и че пораженията на цивилни хора и обекти са били в резултат на нескопосанта работа на руското ПВО. С други думи, че за пореден път имаме случай на т.нар. „косвени жертви“. И все пак в цялата история остава усещането за нещо недоизказано, с лек, едва доловим циничен привкус. Защото ако наистина на украинците им пукаше за цивилното население на Белгород, то те най-вероятно щяха да атакуват въпросните ракетни установки през нощта, когато вероятните „косвени“ жертви щяха да бъдат многократно по-малко, каквато е практиката при тях по принцип. А това на което станахме свидетели в събота, 30 декември, май си беше чиста проба ответен удар за отмъщение, макар и „косвено“.

Руснаците, на свой ред, опитаха втори голям удар на 2 януари, макар и не в същите мащаби като предишния. И отново имаше разрушения и жертви. От тогава насетне темпото поспадна, като ракетните войски на Путин продължават по отколешна традиция редовно да тероризират Харков, защото им е наблизо (на около 25 км от границата), а украинците им отвръщат като атакуват нощно време с дронове обекти в Белгород, пак поради същата причина. Сякаш ставаме свидетели на една смъртоносна спирала състояща се само от два елемента (удар – ответен удар), която се е усукала толкова напред в бъдещето, че краят й въобще не се вижда.

По най-груби изчисления атаката, която Путин проведе на 29 декември, му струва поне 1.3 милиарда долара, а тази на 2 януари – около половината от горната сума. Очевидно е, че това са огромни суми, които няма как да бъдат изразходвани всеки ден. Затова напълно логично последва затишие, но няма съмнение, че то е пред поредната буря. Кога пак тя ще се отприщи знаят само няколко души в Москва.

Изследването на останките на свалени руски ракети показва, че те почти изцяло са произведени през 2023 г., т.е. съвсем наскоро. Това от своя страна означава, че руснаците вече са изчерпали практически всичките си довоенни запаси и в момента изразходват всичко, което постъпва направо от заводите.

И когато заговорим за ракетно производство в най-голямата по площ държава в света, неизбежно изскачат едни малки въпросчета, като, например, колко бройки годишно могат да бъдат произвеждани и откъде руснаците си набавят дефицитни компоненти за тях. На първия е почти невъзможно да се отговори, докато на втория правилният отговор е отвсякъде. А това е странно, защото на Русия бяха наложени безпрецедентни по своите мащаби ембаргови ограничения. И въпреки всичко, старите контакти по разузнавателните канали от съветските времена явно все още работят, както и добрите връзки с цялата мрежа от посткомунистически и все още комунистически страни (като Китай). И затова не бива да се учудваме, че ракетите сеещи смърт в украинските домове реално са наблъскани с американски, японски, тайвански, корейски, нидерландски, немски и др. чипове и части. Западните страни правят някакви усилия санкциите наложени на Москва да се съблюдават, но те явно не са достатъчни.

Монетата, обаче, винаги има две страни. И когато се говори за това, че санкциите не работят, също така спокойно може да се твърди обратното – че те работят. Едно от най-явните доказателства в полза на това твърдение са започналите неотдавна пазарлъци на Москва с Иран и Северна Корея за доставка на балистични ракети с малък радиус на действие. Явно производствените мощности в Русия са достигнали своят лимит и Путин отчаяно търси допълнителни количества отвън. Засега усилията му са само частично успешни – в Иран май си правят оглушки, докато в Пхенян не само че са се съгласили да дадат бройки на могъщия си северен съсед, но първите от тях даже вече са изстреляни по цели в Украйна. Това се е случило на 30 декември и се твърди че е използван сравнително неотдавна представеният модел КН-23. И все пак и тук има добра новина – подобно на класическите севернокорейски артилерийски и реактивни снаряди, балистичните ракети пристигащи от Пхенян също се оказват с доста ниско качество и създават немалко проблеми. Явно в тоталитарните и авторитарните държави много неща могат да се постигнат с насилие, но качественото производство не е сред тях. За него се изисква преди всичко свободна воля.

По-горе споменах колко скъпо в чисто финансов план излиза на Путин всяка мащабна ракетна атака, но тя е такава и за украинците. И то не само заради жертвите и разрушенията. Цената на само една ракета за американската противовъздушната система „Пейтриът“ е от 3 до 4 милиона долара. Отделно от това украинците активно използват системи IRIS-T (Германия), SAMP/T (Франция и Италия), NASAMS (Норвегия и САЩ) и Hawk (САЩ), чийто ракети струват съответно 430 хиляди, 3.4 милиона, 3 милиона и 250 хиляди долара бройката. Като приемем че за отразяването на всяка руска масирана атака се изразходват около сто, сто и петдесет ракети, сами може да си направите сметка какво е минималното парично изражение на защитата на украинското небе. Да не говорим за логистическата страна на проблема свързана не само с доставката на ракети, но и с осигуряването на различни резервни части от толкова много страни. И това не е всичко - германските зенитни танкове „Гепард“ са доказано най-доброто средство за борба с нисколетящите дронове „Шахед“, но за да се справят с тях всяка нощ изстрелват стотици и даже хиляди снаряди, които, на свой ред, се произвеждат в Швейцария и струват между хиляда и три хиляди долара парчето.

снимки: БГНЕС

И сега дойде моментът да отговоря на въпроса който сам поставих на себе си в началото – възможно ли е Путин да увеличи още повече обема на ракетно-дроновия терор срещу украинците? Според мен - по-скоро не. Очевидно е, че заводите произвеждащи смъртоносните ракети нямат ресурс да увеличат значително обема на продукцията си. Най-малкото защото тя зависи от твърде много вносни компоненти, повечето от които са ембаргови. Северна Корея произвежда няколкостотин ракети годишно, и едва ли ще даде повече от сто-двеста на руснаците, да не говорим че качеството им е под всякаква критика. Засега няма признаци, че Иран се е съгласил да даде от своите (които са доста по-добри от корейските), но дори и да са склони да го направят, бройката ще е подобна, защото в количествено отношение иранските производствени възможности се доближават до корейските. Освен това Иран със сигурност ще си навлече санкции, а в Техеран, за разлика от от Пхенян, предпочитат да не дърпат дявола за опашката и се стремят да избягват нови главоболия.

Войната очевидно ще трае още дълго и партньорите на Киев ще продължават да засилват противовъздушната мощ на ЗСУ. Това пък, от своя страна, ще означава, че отделяните от демократичният свят средства за войната в Украйна няма да са достатъчни за нещо друго. Може би в края на краищата именно в това се състои и пъкленият план на Путин – чрез повтарящи се масирани ракетни атаки не само да тероризира населението на Украйна, но и да отслабва другите аспекти на нейната отбрана?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok