Двуполюсният модел като национална, футболна черта

С напредването на шампионата у нас все повече в пространството се прокрадва темата за евентуалното детрониране на Лудогорец. В продължение на 14 дълги години разградчани неизменно са на върха в подреждането и само допреди няколко месеца тази доминация изглеждаше трудно разрушима, направо непоклатима. Левски обаче сега е в ролята на водач в класирането, при това с повече от впечатляващ аванс пред „орлите“ – 11 точки, та макар и да са с мач повече от смятаните за основни претенденти. Ако Лудогорец успее да стане шампион и тази година, то съставът ще изравни световния рекорд за най-много последователни домашни титли изобщо в историята на футбола. Към днешна дата непознатият тим на Тафеа от островната държава Вануату има 15 последователни триумфа в скромното си първенство между 1994 и 2009. Но за подобен рекорд ще си говорим друг път.

В Шотландия е на път да се случи нещо още по-невероятно! Да бъде разбит двуполюсния модел на Селтик и Глазгоу Рейджърс. Никак няма да е преувеличено, ако кажа, че това би било едно малко футболно чудо, подвиг в мирни времена. Точно 40 изминаха, откакто някой отбор успя да изпревари двата гранда и да ликува с шампионските почести – за последно това постига Абърдийн през 1985, когато начело на тима е човек, който по-късно щеше да получи рицарско звание – сър Алекс Фъргюсън. Днес Абърдийн се намира на девето място, но за сметка на това Хартс върви повече от обещаващо и води с 9 точки пред втория Селтик, макар „детелините“ да са с мач по-малко. Кризата изпраща Рейнджърс на непривичната за тях четвърта позиция с 14 точки и мач по-малко от лидера.

В някои от големите 5 първенства на Европа също си имаме изключително ясно подчертана доминация. Разбира се – визирам най-вече Байерн Мюнхен, който стартира този сезон с 16 поредни победи във всички турнири. Баварците бяха в серия от 11 последователни триумфа на домашната сцена преди Байер Леверкузен да изиграе умопомрачителния си сезон през 2023/2024. Във Франция Пари Сен Жермен също изглежда невъзможен за побеждаване, особено когато говорим за първенството, а не в турнирните битки, но Лил наруши хегемонията през 2020/2021. Ако се върнем на двуполюсния модел – картелът на Барселона и Реал Мадрид в Испания също е разбиван понякога, най-вече от Атлетико Мадрид, който изпревари именитите си съперници и футболни врагове през 2013/2014 и 2020/2021.

Четирите десетилетия на Шотландия действително правят впечатления. В Португалия надбягването винаги е с три коня – Спортинг Лисабон, Бенфика и Порто, но дори на Иберийския полуостров се намери начин да има изненадващ шампион – Боависта през 2000/2001 година. Положението е доста подобно в Нидерландия, където се очаква винаги първенецът да се зове АЯКС, Фейенорд или ПСВ Айндховен. По коренно различен път потеглиха събитията през 2008/2009, когато АЗ Алкмаар с Луис ван Гаал вдигна трофея. Около 365 дни по-късно същото направи и Твенте с треньор Стив Макларън.

Можем да открием трайно шампионско присъствие и сред по-скромни футболни нации. В Азербайджан човек е трудно да предвиди различен шампион от Карабах и Нефтчи, но Интер Баку всъщност триумфира през 2009/2010. В Хърватия най-нормалното нещо е титлата да е притежание на Динамо Загреб или Хайдук Сплит, но само преди няколко месеца видяхме как всъщност и Риека може да играе повече от съществена роля.

У нас най-дългата серия, в която титлата отива или при Левски, или при ЦСКА е в периода 1948 – 1962, когато „червените“ са шампиони 12 пъти с името Септември при ЦДВ, ЦДНВ и ЦДНА, а „сините“ печелят титлата 3 пъти с наименованието Левски и Динамо. Оттогава често се намира кой да спре грандовете на българския футбол, като през годините това постигат Спартак Пловдив, Ботев Пловдив, Локомотив София, Берое, Етър, Литекс, Локомотив Пловдив и ... Лудогорец.