Това е първият шампионат на планетата, който БНТ отразява и излъчва – традиция, която остава валидна и до днес.
Тази глава поставя началото на доста по-познатите Мондиали. Не говоря за славата им у нас, защото в онези години България вече започва да става редовен участник, както ще прочетете и малко по-късно. Световните първенства започват да придобиват изключително помпозен вид, а и скандалите от миналото, в които дадени страни бойкотират или не могат дори да опитат късмета си поради финансови, организационни, военни или географски причини стават все по-голяма рядкост. Кралица Елизабет II ще връчи трофея от този шампионат пред очите на препълнения Уембли, докато голяма част от света може да зърне кадрите от английската радост без да трябва да залага на въображението си. Телевизията се развива, у нас това е първият шампионат на планетата, който БНТ отразява и излъчва – традиция, която остава валидна и до днес. И преди да разлистим прашните страници на футболната история, да споменем и още един „дебют“, който полага основите на отлично позната и днес практика – Световното първенство в Англия през 1966 е първото, на което има официален талисман – това е лъвът Уили, гордо носещ на гърдите си екипа с британското знаме, върху което пише WORLD CUP.
Честолюбието на англичаните ги държи в страни от шоуто дълги години. Те не участват изобщо в първите три издания на турнира, защото Футболната Асоциация отказва да се присъедини към ФИФА. След това два пъти отпадат в групите и два пъти са елиминирани на ¼-финалите. Въпреки тези повече от колебливи резултати на Острова могат да се похвалят с изключително футболисти – Гордън Бенкс, Боби Мур, Боби Чарлтън са само неколцина от тях. През 1963 англичаните играят срещу сборен отбор на света и побеждават с 2:1. И да – поводът може и да е стогодишнината от създаването на играта в Англия, но все пак тази победа е показателна за мощта, с която разполагат „Трите лъва“. Три години по-късно те вече са домакини на турнира, което винаги увеличава шансовете ти за победа. Има доста аргументи, които винаги ясно са защитавали тезата, че домакинският фактор никак не е за пренебрегване, но е факт, че до този шампионат единствено Уругвай през 1930 и Италия през 1934 в зората на Мондиалите успяват да експлоатират максимално преимуществото на родната публика.
Снимка: Статуя на Боби Мур пред стадион "Уембли"
Алф Рамзи поема Англия през 1962 и заявява, че тимът ще стане световен първенец. Доста гръмко. Но и донякъде подплатено с изключително странен и заслужаващ уважение успех в кариерата на Рамзи. Седем години по-рано – през 1955, когато е едва на 35 години, той поема намиращия се в третото ниво на английския футбол Ипсуич. След две години вече е във второто. След четири години вече е в Първа лига … която печели с „трактористите“ още в първия си сезон в елита. Да, в онези години не може да става и дума за разликата в уменията и паричния ресурс, каквито ги познаваме днес между Висшата лига и Първа лига (еквивалента на първото и третото ниво на английския футбол в края на 50-те), но все пак не бива да отнемаме на Рамзи постигнатото. Забравих да спомена, че Рамзи носи екипа на Англия на Мондиала през 1950 – суров, дори леко недодялан ляв бек, който ненавижда комуникацията с медиите. Дори не можем да кажем, че е бил любимец на феновете в даден етап от кариерата си. След триумфа на домашното Световно той остава начело на Англия до 1974, когато е уволнен, след като не успява да класира тима за Мондиала. След това (почти) изчезва от публичното пространство с изключение на един период, в който е треньор на Бирмингам. В известен смисъл Рамзи е първият истински мениджър на Англия. До Втората Световна Война в националния отбор изобщо няма подобна позиция. След това националите започват да се избират от селекционен комитет – звучи странно, но е доста практично: в онези години мачовете не се излъчвали по телевизията, а и се играели по едно и също време, което правело задачата да следиш най-добрите играчи в страната почти невъзможна. Техническо погледнато Уолтър Уинтърботъм е първият треньор на Англия в този смисъл на думата, но той самият признава, че не е лесно да си начело на националните отбори. Точно така – в множествено число, защото той се грижи и за аматьорския представителен състав, а и начело на треньорската колегия във ФА.
„Това е нова позиция. Подобно нещо никога не е предприемано и тепърва ще разберем какво можем да постигнем“, казва Рамзи, когато става мениджър на Англия.
Вероятно не е подозирал, но на прословутото световно през 1966 тимът му ще играе на практика без крила! Зашеметяващо, но факт. Дори световните шампиони по-късно получават прякора „Ramsey’s wingless wonders”. Обстоятелствата са такива, че контузии и формата на други футболисти принуждават Рамзи да не използва флангови футболисти. Мур е по-рафинираният бранител, докато Джак Чарлтън е по-старомоден в подхода си, бековете настъпват напред, Ноби Стайлс е дефанзивният полузащитник, Алан Бол е този, когото днес биха нарекли box-to-box, Боби Чарлтън прегръща ролята на плеймейкър. Питърс, Хънт и Хърст допълват този тим, който на моменти е труден за тактически анализ. Много важно уточнение е, че прелестният голмайстор Джими Грийвс се контузва в хода на турнира и губи титулярното си място.
Боби Чарлтън с право може да претендира, че е звездата на Англия. Харизматичен, техничен, играещ с настроение. Тази година печели Златната топка, в следващите две години е подгласник на най-престижния индивидуален приз. Става голмайстор номер 1 на Англия и Манчестър Юнайтед (години по-късно Уейн Рууни подобрява и двата рекорда, преди Хари Кейн да го задмине по попадения с националната фланелка). Чарлтън, който получава рицарско звание по-късно, отбелязва забележителен гол в груповата фаза срещу Мексико. Най-доброто той е запазил за полуфинала срещу Португалия на Еузебио, която е смятана за сериозен претендент за титлата. Тогава Боби бележи и двата гола за успеха с 2:1. Треньорът на Западна Германия Хелмут Шон е толкова впечатлен от представянето на Чарлтън, че кара Франц Бекенбауер да следи персонално за изявите на офанзивния играч на финала – една от причините, поради които Чарлтън не блести така ярко в битката за титлата. Другата, разбира се, е Джеф Хърст. Маншафтът повежда след точен изстрел на Хелмут Халер, но както вероятно тази поредица вече ви е научила – финалите винаги са доста резултатни и обикновено следва обрат. Тенденцията ще се промени десетилетия по-късно. Започва представлението на Хърст, който изравнява. Двата отбора отново си разменят по един гол и Германия успява да прати мача в продължения. Твърди се, че Алф Рамзи казва на играчите си: „Вие вече спечелихте веднъж финала, направете го втори път!“.
Следват продълженията, които раждат една от най-големите мистерии в историята на играта. Топката попада в Джеф Хърст, топката се отбива в напречната греда и пада някъде около гол линията. Напълно невъзможно е да се прецени къде точно е тупнала. Главният арбитър отива да се консултира с помощника си Тофик Бахрамов, който го убеждава, че има гол. И съдията го признава. Бахрамов става толкова популярен в родината си Азербайджан, че днес стадионът, където играе националния тим, носи неговото име, което е парадоксално – колко други стадиони по света знаете, които са кръстени на съдия? Вече 6 десетилетия германците твърдят, че са ограбени и гол няма. (Съдбата донякъде ще им се реваншира на Мондиала през 2010 – история, която ще научите в следващите месеци и заради която футболът придобива донякъде днешния си технологичен вид). Джеф Хърст твърди, че топката е преминала гол линията, като използва за доказателство съотборника си Хънт.
„Защо той ще вдигне моментално ръце в изблик на радост, вместо да довкара топката, ако не е убеден в правотата на гола“ – разсъждава Хърст.
Истината е, че позицията на Хънт нито му позволява да довкара толкова лесно топката, нито да види точно къде пада.
Четвъртият гол е доста по-стандартен, но и също толкова запомнящ се заради хаоса, който го съпътства. В последната минута съдията Готфрийд Дийнст започва да ръкомаха, което подвежда публиката и някои от играчите, които вече са убедени, че двубоят е завършил и Англия е новият световен първенец. Истината е, че арбитърът се опитва да покаже, че има още няколко секунди. Няколко секунди, които са достатъчни за хеттрика на Джеф Хърст. Докато той наближава със заплашителна скорост наказателното поле на Германия, част от публиката вече е нахлула на терена – обстоятелства, при които двубоят щеше да бъде спрян в наши дни. Но не и тогава. Намерете клипчетата от финала и се убедете сами. Англия ликува, Мур получава трофея от кралица Елизабет II, а Хърст е първият играч с хеттрик на финал на Световно първенство. И ако не беше Килиан Мбапе в късната есен на 2022, щеше все още да е единственият с това умопомрачително постижение.
За втори пореден Мондиал България е сред най-силните. И за втория пореден Мондиал нямаме никакъв късмет при жребия, който ни изпраща срещу Бразилия, която е спечелила предишните две световни първенства, Португалия на Еузебио и Унгария, с които сме играли и преди 4 години. Губим и трите си мача – с 0:2 от Селесао (учудващо – бележат Пеле и Гаринча), с 0:3 от Португалия (Еузебио бележи, бележи обаче и великият Иван Вуцов в собствената си врата) и с 1:3 от Унгария. По ирония на съдбата отново бележим само един гол и той пак е във вратата на маджарите точно както през 1962. Този път обаче няма полемики относно голмайстора – това е Георги Аспарухов – Гунди. В този наш тим човек може да открие имената на Димитър Пенев, Борис Гаганелов (които са женени за сестри-близначки), Добромир Жечев, Никола Котков, Иван Колев, Димитър Якимов, Димитър Ларгов. Какъв тим! Воден от Рудолф Витлачил.
След години в Англия започва да се твърди, че … триумфът през 1966 е най-лошото нещо, което е могло да се случи на футбола в страната, защото ги е заблудил, че могат да продължат да разчитат на неуморното бягане и физическите сблъсъци, вместо да залагат повече на тактиката и таланта. Може би са прави – това си остава единствената световна титла на „Трите лъва“ и до днес. Но може и да не са – защото никой освен Алф Рамзи не е заявявал с подобна категоричност, че ще стане световен шампион 3 години по-рано.
Следващият домакин е Мексико! А „Ацтека“ щеше да види (може би) най-силния отбор на всички времена през 1970…
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Чуй новините
Подкаст
