Последни дни за българския лев! След 145 години съществуване родната валута отива в историята. Кога е поставено началото, през какви изпитания минава и кои личности са свързани с него?
Левът се ражда на 4 юни 1880-та, когато Народното събрание приема Закона за правото на рязане на монети в княжеството.
Депутатът Йосиф Ковачев е един от тези, предложили името на новата валута да е "лев" или "аслан". Проф. Даниел Вачков разказва, че още през Възраждането български общини в Средногорието секли монети, наричани левове.
проф. Даниел Вачков, директор на Института по история на БАН: Очевидно, тъй като вече българите са знаели, че техният традиционен герб е свързан с лъва, вероятно стигат до идеята за това валутата да се нарича лев.
В началото левът нямал авторитет. Редом с него се използвали рубли, лири и франкове. През 1885-а се появяват и първите банкноти, а недоверието към тях било огромно.
проф. Даниел Вачков, директор на Института по история на БАН: На първо време те се избягват, предпочита се, ако може златни монети да се събират и най-вече са използввали в оборот сребърните, които са с по-малък номинал, а златото са го слагали в гърнета.
Възходът на лева започва в началото на 20-и век, когато родната валута се равнява на франка. След войните започва да губи златното си покритие. Стабилизира се постепенно до началото на 40-те години. От това време в Държавния архив пазят банкнота от 500 лева с цар Борис Трети от лицевата страна и портрет на Евдокия Ковачева на гърба в народна носия.
Банкнотата е известна като "момата". След Втората световна война започва нова девалвация на лева и масово печатане на пари. От 1947-ма е и първата парична реформа от времето на социализма.
Идеята е да се изчистят голямото количество пари, които банката е пуснала по време на Войната. И това става с цената на всички пари, които има населението. Първо се обявява, че парите ще се сменят на каса само три дни, три дни. Ако изпуснете, край... Право да смените пари имате само до 5000 лева, което сега е към 5 долара.
Много от хората не успяват да обменят парите си и ги губят. В архива пазят голямо количество необменени банкноти от по 1000 лева, дарени десетилетия по-късно. През 1952-ра започва нова смяна на парите.
Този път смяната става чрез така наречената деноминация, тоест намалят се цифрите, нулите...Значи 100 лева стават на 4.
През 61-ва има нова деноминация- този път 10 към 1. Банкнотите от това време помним и днес - с паметника "Шипка" на единия лев и образа на Георги Димитров на копюрите от пет, десет и двайсет лева. Двулевката с гроздоберачката Кина Гърбова също е разпознаваема. Нейна снимка от гроздобер в Сухиндол печели първа награда на изложба в ГДР.
Кина Гърбова: Когато излезе двулевовата банкнота през 1962-ра, аз бях много изненадана, че именно съм отпечатана аз на тая банкнота.
След промените левът преживява трудни времена - хеперинфлация и копюри от 5, 10 и 50 хиляди лева. Следват валутен борд, връзване към марката и изтриване на три нули през 1999.
проф. Даниел Вачков, директор на Института по история на БАН: Тогава 1000 лева станаха един лев. Върнаха се стотинките, защото стотинките изчезнаха в един момент. Когато 1000 лева беше една марка, стотинки нямаше.
През 2004-та, левът се връзва за еврото. За 145 години на банкнотите са изобразени над 20 известни мъже - от владетели, през партийни вождове до дейци на Възраждането и известни творци.
Най-популярен е образът на Левски. Жените обаче са едва няколко - жътварката от 1917-а, "момата" от 1942, Кина Гърбова от 1962-а и Десислава от Боянската църква от 1991-ва.
Чуй новините
Подкаст
