История за първообраза на трибагреника ни и защо националният ни флаг е в три цвята - бяло, зелено и червено, подредени точно по този начин.
Браилското знаме излиза от хранилището на Националния военноисторически музей за пръв път от 9 години, за да бъде показано утре. То е извезано за Руско-турската война, никога обаче не влиза в бой, изчезва за няколко години, за да се появи в най-правилния момент.
Историята на прототипа на националния трибагреник започва 3 години преди Търновската конституция официално да утвърди трикольора ни. Началото е през 1876 година, тръгва от Браила, където тамошната българска емиграция решава да събере пари, за да създаде и предаде знаме на бъдещите доброволчески дружини в предстоящата Руско-турска война.
Деяна Костова, зам.-директор на Националния военно-исторически музей: "Тогава Иван Параскевов, член на Добродетелната дружина, един от основателите на Българското книжовно дружество, заявява, че от Браила пари не трябва да се събират, защото той лично ще поеме тази задача да създаде такова знаме. Поръчва изключително скъпа трицветна коприна, златни конци, естествени дребни перли и възлага тази задача на своята 14-годишна тогава дъщеря - Стилияна."
Месеци наред в пълна тайна момичето извезва трибагреника. Трицветът преди това присъства в революционната символика още от 60-те години на XVIII век, включително в картина на Раковски, която музеят пази.
Деяна Костова, зам.-директор на Националния военно-исторически музей: "На знамето е изписано над лъва името на България, а отдолу призива - с Божия воля и със силата на славния руски цар Александър Втори, напред."
Иван Параскевов изрично настоява на тази подредба, която да започне с бялото, заради "Б" като България, която винаги трябва да бъде над всичко.
Когато е готово, баща и дъщеря го носят на главнокомандващия Дунавската армия княз Николай Николаевич с молба да го предаде на опълченците.
Деяна Костова, зам.-директор на Националния военно-исторически музей: "Руското военно командване очевидно не иска над българското опълчение да се вее друго знаме - освен Самарското."
И макар никога да не влиза в бой, по време на войната никой не знае къде е, то се появява на Учредителното събрание във Велико Търново. Какъв трябва да бъде националният флаг става повод дори за ожесточени спорове между Петко Каравелов и Петко Славейков, разказват съвременници.
Деяна Костова, зам.-директор на Националния военно-исторически музей: "Следва неколкодневно бурно обсъждане какъв трябва да бъде националният флаг - дори спомените разказват, че се случва един доста ожесточен спор между Петко Каравелов и Петко Славейков за това кои са хералдическите цветове на България. Повечето съвременници, присъствали на тези исторически събития, разказват, че за прототип е взето Браилското знаме, като някои от тях стигат дори по-далеч, разказвайки как Илия Вълчев, бъдещият съпруг на Стилияна, лично е внесъл знамето пред присъстващите депутати."
Повече от 60 години трибагреникът се пази в Двореца. Там, в края на живота си Стилияна Параскевова вижда отново извезаното от нея знаме.
Деяна Костова, зам.-директор на Националния военно-исторически музей: "По спомените на всички присъстващи тя прегръща знамето, плачейки."
И още - в долния ляв ъгъл липсва малко парче - писмени източници сочат, че Стилияна е написала там името си, града и датата. а днес - за да го видят и бъдещите поколения музеят пази светинята при стриктни условия, защото тя е крехка, а копримата има ограничен брой светлинни часове,
Чуй новините
Подкаст
