Представете си да сте професионалист в даден занаят. Човек, когото колегите уважават и чиито умения се признават. С течение на времето поостаряваш, губиш чак такава огромна мотивация за работа и усъвършенстване, допускаш повече грешки. И изведнъж чуваш думите: „Той май вече не става“. Ступор. Гръм от ясно, планинско небе. А сега добавете към това уравнение и друг фактор, с който повечето хора не би трябвало да се съобразяват – популярността. Бил си звезда, но вече залязваш. Едва ли е толкова лесно да се справиш веднага на ментално ниво.
Във футбола често се случва подобен сценарий. Да не говорим, че вече хората имат достъп до всички първенства на света, лесно намират кумири, младоците влизат в голямата игра на все по-ранна възраст. В Англия има много подобни примери. Първо беше Фабиньо. След това Каземиро. Сега наред е Мохамед Салах, вероятно скоро и Върджил ван Дайк. Една от легендите на Ливърпул – Джейми Карагър – който непрестанно се появява в амплоато си на анализатор, каза за нидерландския защитник: „Вижте го. Това не е същият играч!“.
Повод за репликата беше едно от много неубедителни представяния на мърсисайдци през сезона – поражението от ПСВ с 1:4 в Шампионската лига. Ван Дайк вече е на 34, Салах – на 33.
„Не искам да ги критикувам, защото това, което са постигнало, е невероятно. Но просто енергията им не е същата. Особено при Салах“, допълни бившият защитник.
Снощи ван Дайк сбърка за гола на Съндърланд, а египтянинът за втори пореден мач беше оставен на пейката, което съвсем до скоро беше немислимо.
В миналото Карагър направи подобни коментар за Фабиньо, който отиде в Саудитска Арабия през лятото на 2023 и за Каземиро, който продължава да носи фланелката на Манчестър Юнайтед. Самият англичанин се оттегли от футбола на 35-годишна възраст. Карагър вероятно няма да е единственият, който би критикувал двете звезди на „червените“ от града на Бийтълс в момента, но направо е стряскащо колко бързо всичко може да се промени в модерния футбол. През миналия сезон египтянинът вкара 29 гола и направи 18 асистенции само във Висшата лига, а ван Дайк беше движещата сила при спечелването на титлата в дебютния сезон на Арне Слот.
„Забавлявам се, радвам се на живота, радвам се на футбола и не мисля за възрастта“, сподели в интервю Салах, когато беше на прага на своите 30.
През миналия сезон фланговият футболист ограничи доста спринтовете си без топка и внимаваше за ускорението си. Което не говори за физически проблеми, а по-скоро за тактически решения на Слот, защото отлично знаем как изглежда Салах и какви грижи полага за тялото си. Някои пък съзират друга причина – просто с времето, колкото и добър да е даден играч, реакциите стават все по-бавни. При темпото, на което се играят мачовете във Висшата лига, дори частица от секундата, която вече си загубил от бързината си, може да дава отражение.
„Играчите трябва да напускат футбола, преди футбола да напусне тях“ – коментирало се е на Острова относно залязващи играчи. Едва ли някой е вярвал, че Каземиро някога ще се върне към най-добрите си дни, когато беше заменен на почивката срещу Лутън или когато изглеждаше неадекватно срещу Кристал Палас при загубата с 0:4 преди време. Но ето че около 18 месеца по-късно той се радва на ренесанс, който му позволява да се радва отново и на играта в бразилския национален отбор.
Бившият централен бранител Гарет МакОули, който на 37 продължаваше да е неизменна част във Висшата лига за Уест Бромич, каза за The Athletic, че е обидно да се смята, че просто с възрастта всичко се променя.
„Тренирах по-усърдно от колегите си, които бяха с 10 години по-млади от мен“, коментира той.
Някои са считани за недосегаеми в клубовете си заради статута, който са изградили през годините. Понякога обаче и безграничното доверие на треньорите или нежеланието им да не „вадят“ от състава даден ветеран може да контрапродуктивно, защото останалите футболисти започват да се настройват срещу привилегирования. Ясно е – трудно да знаеш кога да спреш. Гари Невил разказва една доста интересна история в автобиографията си по този повод – през 2011, когато е на 35, той започва като титуляр срещу Уест Бромич, след като не е бил на терена от първата минута за „червените дяволи“ от 2 месеца насам. Фланговият футболист на УБА Джером Томас изглежда като Кристиано Роналдо срещу Невил (това са думи на защитника, не мои), като Гари признава, че е било цяло чудо, че не е получил червен картон за 70-те минути, които прекарва на игрището. На следващата утрин Невил информира сър Алекс Фъргюсън, че приключва с футбола и никога повече не играе за Юнайтед.
Някои твърдят, че е въпрос на възстановяване. Други – на ген. Трети – на желание, с което играеш. Цифрите и показателите могат да бъдат доста объркващи.
Защото през сезон 2022/2023 37-годишният Джеймс Милнър беше човекът, който пробягва най-много разстояние средно на мач … от всички футболисти в цялата Висша лига: 11.2 километра. Разбира се – това не означава, че е бил достатъчно полезен, но очевидно чисто физически се е чувствал отлично.
Ако се върнем на темата за ускорението и скоростта, невинаги възрастта трябва задължително да влияе негативно. Използвайки прекрасната работа на SkillCorner, които често публикуват детайлните си изследвания в X, човек може да попадне на заслужаваща анализ информация. Да речем – сред изследваните футболисти, които са над 30 години за сезон 2022/2023, Кайл Уокър си е бил най-бързият играч с убедителна преднина (тогава почти на 34 години), а Джейми Варди и Ашли Йънг, които днес са съответно на 38 и 40, са имали доста над средните за връстниците си показатели.
Клубовете днес разполагат с подобни изчисления и познават отлично състоянието на играчите си. Футболът има нужда от технологията. Но и да не забравяме думите на Йохан Кройф, че тази игра се играе с главата, а краката са там само за да помагат.
Чуй новините
Подкаст
