Есенна прогноза на ЕК: Икономиката на България се свива с 5% заради пандемията. Европейската - със 7%

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се свие с 5,1 на сто през 2020 г. и ще нарасне с 2,6% през 2021 г. и с 3,7% през 2022 г., това се казва в есенните икономически прогнози на Европейската комисия, публикувани днес.

Очаква се общ спад на европейската икономика през тази година с над 7%. Очаква се и увеличаване на безработицата, както и увеличаване на дефицитите. В това отношение България остава една от малкото държави с нисък дефицит от 3%.

Икономиките на България и останалите членки на ЕС ще се върнат към нивата си отпреди пандемията чак към края на 2022 г., се казва още в икономическа прогноза на Европейската комисия. Според Брюксел пандемията от коронавируса представлява много голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици.

Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8% през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г.

Според прогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4% през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1% през 2021 г. и 3% през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г.

Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС, като това важи и за перспективите за възстановяване. Това отразява разпространението на вируса, строгостта на мерките в областта на общественото здраве, предприети с цел ограничаване на разпространението му, секторния състав на националните икономики и силата на националните ответни мерки от гледна точка на политиките.

Днес от ЕК подчертаха, че е много важно да бъде приет бюджета за следващите 7 години.

Еврокомисията очаква фондът за възстановяване след коронавируса в размер на 750 млрд. евро, който е част от следващия седемгодишен бюджет, да се отрази положително на европейските икономики.

Но за да започнат догодина парите да текат към държавите, бюджетът и фондът за възстановяване трябва първо да бъдат одобрени от Съвета и Европарламента.

В тази връзка беше постигната важна стъпка по отношение на евробюджета. Беше постигнато предварително съгласие на обвързването на бюджета с принципите на правовата държава. Този механизъм ще залегне за първи път в европейския бюджет.

Предварително съгласие: Обвързват евросредствата с върховенството на закона

Нарастването на безработицата бе ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност.

Загубата на работни места и увеличаването на безработицата се отразиха тежко на поминъка на много европейци. Мерките на политиката, предприети от държавите членки, заедно с инициативите на равнището на ЕС допринесоха за смекчаване на последиците от пандемията за пазарите на труда. Безпрецедентният обхват на предприетите мерки, по-специално чрез схемите за работа с намалено работно време, позволи повишаването на равнището на безработицата да остане ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност.

Все пак се очаква безработицата да продължи да се увеличава през 2021 г. с постепенното премахване от държавите членки на мерките за спешна подкрепа и с навлизането на нови хора на пазара на труда, но положението следва да се подобри през 2022 г., тъй като икономиката продължава да се възстановява.

Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5% през 2019 г. на 8,3% през 2020 г. и 9,4% през 2021 г., преди да намалее до 8,9% през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7% през 2019 г. на 7,7% през 2020 г. и 8,6% през 2021 г., преди да намалее до 8% през 2022 г.

Според прогнозите дефицитът и държавният дълг ще нараснат. Очаква се бюджетните дефицити да нараснат много в целия ЕС тази година, тъй като социалните разходи се увеличават, а данъчните приходи намаляват, както в резултат на извънредните действия от гледна точка на политиката, имащи за цел да се подпомогне икономиката, така и в резултат на автоматичните стабилизатори.

Според прогнозата съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6% от БВП през 2019 г. на около 8,8% през 2020 г., преди да намалее до 6,4% през 2021 г. и 4,7% през 2022 г.

Това отразява очакваното постепенно премахване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическото положение.

Отразявайки рязкото нарастване на дефицитите, прогнозата сочи, че съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9% от БВП през 2019 г. на 101,7% през 2020 г., 102,3% през 2021 г. и 102,6% през 2022 г.

Инфлацията остава ниска. Поради резкия спад на цените на енергията общата инфлация достигна отрицателни стойности през август и септември. Същинската инфлация, която включва всички стоки освен енергията и непреработените храни, също намаля значително през лятото поради по-слабото търсене на услуги, особено услугите, свързани с туризма, и промишлените стоки. Слабото търсене, застоят на пазара на труда и високият обменен курс на еврото ще окажат натиск за понижаване на цените.

Според прогнозата инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще бъде средно 0,3% през 2020 г., преди да нарасне на 1,1% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2020 г. да бъде 0,7%, през 2021 г. - 1,3%, а през 2022 г. - 1,5%.

“Тази прогноза идва в момент, в който втора вълна на пандемията поражда още по-голяма несигурност и разбива надеждите ни за бързо възстановяване. Икономическата продукция на ЕС няма да достигне равнищата си отпреди пандемията до 2022 г. По време на това сътресение обаче ние показахме решителност и солидарност. Въведохме безпрецедентни мерки, за да помогнем на хората и предприятията. Ще работим заедно, за да начертаем пътя към възстановяването, като използваме всеки инструмент, с който разполагаме. Постигнахме съгласие по ключов пакет от мерки за възстановяване - NextGenerationEU - в който централно място заема Механизмът за възстановяване и устойчивост, за да бъде предоставена мащабна подкрепа за най-тежко засегнатите региони и сектори. Сега отново призовавам Европейския парламент и Съвета да приключат бързо преговорите, за да започнат парите да текат през 2021 г., за да можем да инвестираме, да проведем реформи и да се възстановим заедно”, каза Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората.

“След най-дълбоката рецесия в историята на ЕС през първата половина на тази година и много силен подем през лятото възстановяването на Европа спря поради повторното нарастване на броя на заразените с COVID-19. Растеж ще бъде отчетен отново през 2021 г., но ще са нужни две години, за да се доближи европейската икономика до състоянието, в което се намираше преди пандемията. В настоящия контекст на много голяма несигурност националните икономически и фискални политики трябва да продължат да предоставят подкрепа, а NextGenerationEU трябва да бъде завършен тази година и ефективно приведен в действие през първата половина на 2021 г.”, каза Комисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони.

Положителен е фактът, че NextGenerationEU - програмата на ЕС за икономическо възстановяване, включваща Механизма за възстановяване и устойчивост - вероятно ще даде на икономиката на ЕС по-силен тласък от очакваното. Това е така, защото прогнозата можеше да включи само частично вероятните ползи от тези инициативи, тъй като наличната на този етап информация за националните планове все още е ограничена.