Как само лети времето! През лятото на 2014 година вече работех от 2 години в телевизията. Което е крайно недостатъчно, за да разбереш всички тайни и особености на „Сан Стефано“ 29, но и достатъчно дълго, за да се сблъскаш с онова сладко напрежение и суетене преди Световното първенство по футбол, както и да опознаеш сложната подготовка около подобен форум! Juntos num so ritmo!
Мондиалът се завръщаше в Бразилия! За първи път от 1950 година най-значимото футболното събитие щеше да се проведе на територията на страната, чието население дава мило и драго и не пести енергия, когато трябва да покаже обичта съм към играта. Селесао може и да петкратен световен шампион, но бразилците никога в миналото не бяха печелили титлата у дома. Е, нямаше да го сторят и през 2014. Ако сте забравили – през 1950 държавата изживява най-големия си кошмар, когато губи от Уругвай с 1:2 на „Маракана“ и губи титлата по най-болезнения начин. Над половин век по-късно раните не бяха напълно заздравели, а историята определено не беше забравена. Лошото за бразилците е, че тези рани щяха да се отворят отново. Доста широко. Защото страната щеше да преглътне дори по-унищожителен провал, дължащ се най-шокиращия резултат на световни първенства през този век. А може би и в цялата история на турнира. Това, което се случва на 8 юли в Бело Оризонте сякаш е дело на свръхестествени сили.
Самото домакинство на Бразилия далеч не е прието радушно. Да, местните обожават играта, но не искат родината им да харчи колосални суми за организацията на Мондиала във времена, в които властват икономическа криза и несигурност. В доста от бразилските градове се провеждат протести, а послания като „ФИФА, върви си у дома“ се срещат доста често по улиците. В този ред на мисли – шампионатът през 2014 впечатлява с географските са ангажираност. Дванадесет са градовете, в които се играят мачове, като има повече от екзотични дестинации – ясно е, че Рио де Жанейро и Сао Пауло са сред домакините, но надали най-известните играчи по света са очаквали, че ще играят в Манаус, Ресифе, Форталеза, Салвадор, Натал. Още преди началото на турнира феновете по целия свят изпадат в ужас при мисълта, че може и да трябва отново да изтърпят неочакван музикален съпровод. След като през 2010 по стадионите в Южна Африка отвсякъде се долавя шумът на вувузелата, сега бразилците обмислят по съоръженията за допълнителен колорит да бъде използвана каширолата. Е, музикалният инструмент е забранен за употреба по стадионите, което кара привържениците на футбола по целия свят леко да усмихнат и да си отдъхнат. По време на церемонията по откриване атрактивно изпълнение правят Дженифър Лопес и Питбул, които са съавтори на химна на първенството. Песен, която обаче така и не успява да се превърне в любима на феновете и вероятно доста от вас вече не си я спомнят. Също толкова атрактивни са събитията и в ефира на БНТ, където на коментаторския пулт със задачата да говори в първите 90 минути на шампионата е натоварен … бразилец. Точно така, бившият бранител на ЦСКА Тиаго Силва е развил приятелски отношения през годините с Ивайло Ангелов и двамата коментират заедно мача на откриването между Бразилия и Хърватия, като разваленият български на Тиаго по-скоро предизвиква умиление, отколкото ехидни подмятания тогава от зрителите. Селесао печели с 3:1, в което домакините виждат добра поличба за следващия месец. Грешаха. И то сериозно.
Испания е хегемонът на световния футбол в онези години. Ла Роха е безмилостен отбор, който впечатлява с контрола върху топката, безконечните подавания, баланса между емоция и агресия. Иберийците печелят три последователни големи първенства, като триумфират на европейските шампионати през 2008 и 2012, както и на Мондиала през 2010. Всички погледи отново са вперени в това, което ще представят Иниеста и компания, но истината е, че като всеки голям отбор и този се намира в своя залез. И краят на доминацията всъщност идва още в първата среща – тогава Испания повежда срещу Нидерландия с 1:0 и отново на пръв поглед се намира в изгодна позиция, преди да се сгромоляса и да претърпи една от най-горчивите си загуби. Феноменалният плонж на Робин ван Перси поставя основите на обрата, а през второто полувреме Ариен Робен твори като същински вълшебник, докато на таблото на „Арена Фонте Нова“ в Салвадор не се изписва стряскащото Испания 1 – Нидерландия 5. Този мач е повторение на сблъсъка между двата отбора от финала на Световното първенство преди 4 години и „лалетата“ взимат своя сладък реванш, унижавайки световните първенци. Вероятно в хода на тази поредица вече сте разбрали, че съдбата е чест гост на Мондиалите и постоянно се „намесва“ в отношенията между отколешни вражди, люти съперничества и неизчистени сметки. Сетне Испания губи неочаквано от Чили и отпада още в груповата фаза, сваляйки короната си на футболен цар на света рано-рано в турнира. Тенденцията продължава – след Франция през 2002 и Италия през 2010 за трети път в последните четири турнира световният шампион е елиминиран още в груповия етап. Същото щеше да се случи и през 2018. Може би най-внушителният факт за краха на Ла Роха е следният: по време на безпогрешния си марш през 2008, 2010 и 2012 испанците допускат само шест гола за трите турнира! Трудно за вярване, но истина. През 2014 по терените на Бразилия топката навестява вратата им седем пъти.
В Англия не са особено ентусиазирани за шампионата. Проблемът не е в лошия състав, а просто се корени в недоверието към психическата устойчивост на играчите. Е, крахът срещу Германия през 2010 все пак води след себе си и до положително развитие за световния футбол. През 2014 за първи път на Мондиал се използва системата за отчитане на преминаване на топката на гол линията. Поне никой вече няма да може да изпита ужаса, стоварил се върху Франк Лампард. Освен с историческа обремененост англичаните са потиснати допълнително и от тежкия жребий – Фортуна ги изпраща в една група с Италия, Уругвай и определения за боксова круша тим на Коста Рика … който печели групата и продължава към фазата на елиминациите. Точно така. Централноамериканската държава оглавява потока, в който се намират три държави, печелили световната титла. Англия и Италия отпадат още на старта на турнира, а друг щрих, който живее в съзнанието на феновете е поредното „злодеяние“ на Луис Суарес. В мача срещу Скуадра Адзура нападателя захапва за рамото Джорджо Киелини – бранителят се срива на тревата, след което се опитва да покаже на съдията белезите си от зъбите на Суарес. Може и да има goalline technology, но няма VAR, така че действието на Суарес остава незабелязано. Само няколко минути по-късно Диего Годин реализира единствения гол в мача и италианците отпадат за сметка на Уругвай. По-късно обаче ФИФА наказва провинилия се уругвайски стрелец за безпрецедентните четири месеца и точно както през 2010 за него Мондиалът приключва преждевременно. Казах ви – съдба.
Споменавайки Коста Рика, Лос Тикос са хитът на турнира. Тимът достига до ¼-финал срещу Нидерландия и отново е сочен за категоричен аутсайдер. И отново (почти) разбива прогнозите на пух и прах. Двубоят трябва да бъде решен с дузпи, което произвежда още един епохален момент в историята на световните първенства. В 120-та минута, секунди преди ударите от 11-те метра да станат факт, селекционерът на Нидерландия Луис ван Гаал прави немислимото и сменя вратаря си. Яспер Силесен, който до момента не е спасил нито една дузпа в кариерата си, отстъпва мястото си на резервния страж на „лалетата“ Тим Крул. Вратарят на Нюкасъл не се слави като най-големия дузпаджия, но ходът е изцяло на психологическа основа и цели да слиса костариканците, които определено не очакват подобна екстравагантна проява. Като целия свят. Крул действа доста подмолно като преди всяка дузпа се опитват да атакува вербално костариканците. Естествено – не можем да знаем дали това дава директен резултат, но вратарят успява да отгатне посоката и на петте изстрела на костариканците, като спасява 2 дузпи и помага на Нидерландия да се класира за полуфиналите. Чудо! По-интересното е, че в полуфиналния мач срещу Аржентина отново се стига до дузпи и вече всички очакват, че ван Гаал отново ще смени вратарите си. Нищо подобно. Силесен остава на вратата … а в статистиката му продължава да пише „0 спасени дузпи“ и след края на мача. Гаучосите и Лионел Меси триумфират! И поводите са повече от един – Аржентина е на финал на Световно първенство за първи път от 1990 насам, а геният от Росарио най-накрая получава възможността да спечели световната купа. Другият повод е свързан с резултата от втория полуфинал, играл се 24 часа по-рано в Бело Оризонте.
В Германия цари умерен оптимизъм преди началото на Мондиала. Йоахим Льов, който не разполага с особено бляскава кариера като футболист и не е спечелил редица трофеи като треньор, е успял да убеди футболната общественост в страната, че е точният човек за поста и Бундестима може да дълги години да разчита на него. Става помощник на Юрген Клинсман в националния отбор през 2004, а през 2006 поема представителния тим. И го води 15 години. През 2008 Германия губи финала на европейското първенство, през 2010 отпада на ½-финалите на предишното световно (и двата пъти след поражения от Испания), през 2012 напуска европейското на ½-финалите. Сега обаче Испания вече я няма, а играчите на Льов са твърдо убедени, че е ударил техният час. Докато Аржентина има Меси, Бразилия - Неймар, Нидерландия – Робен, а Испания – три трофея от последните три турнира във визитката си, Германия разполага с прекрасен колектив. И един неочакван лидер. Обикновено говорим за голмайстори, плеймейкъри, железни бранители. В случая говорим за Мануел Нойер. Решил собственоръчно да промени вижданията на хората за вратарския пост, Нойер прекарва по-голямата част от турнира не на вратата си, а около дъгата на наказателното си поле. Същински стопер, който не се притеснява да спринтира напред, да изчиства топката с глава, да изпълнява тъчове. Луда работа, неподхождаща на желязната германска дисциплина. Мануел Нойер се превръща в лидера на Бундестима и позволява на прекомерния талант пред себе си да се разгърне в пълния си блясък. Там са Матс Хумелс, Тони Кроос, Месут Йозил, Марио Гьотце, Андре Шурле, Томас Мюлер. Турнирът започва с убедителното 4:0 над Португалия и човек би си казал, че едва ли може да има по-категорична победа в рамките на този турнир. Може. И още как.
Маншафтът стига до ½-финалите след много трудно победи. Като казвам „много“ – още на 1/8-финалите е победен Алжир след продължения. Редно е да спомена, че ЦСКА участва за втори път в този разказ, макар и задочно – вратарят на „червените“ тогава Райс Мболи е националният страж на Алжир. В мача срещу Германия Мболи прави впечатляващите 11 спасявания и успява да докара мача до продължения. Все пак германците успяват да сломят съпротивата на „пустинните лисици“ и печелят с 2:1. После идва ¼-финалът, където е победена Франция с 1:0 след гол на бранителя Матс Хумелс. Така – напълно разбираемо – букмейкърът отказват да фаворизират когото и да било преди битката в Бело Оризонте. Германия – Бразилия! Мачът, превърнал се в най-големия ужас за бразилците в тяхната история.
Говорил съм с хора, които са били очевидци на случилото се в онази нощ. Всички заявяват, че никога не са виждали по-тихо място. Сякаш народът гледа и не може да повярва. Мълчи като замаян, а хипнозата се разпространява като зараза из цялата страната, далеч напускаща рамките на стадиона. Германия води с 5:0 до 29-ата минута. В студиото на BBC на почивката са принудени да изпишат и с думи „пет на нула“ под цифрите, за да не се объркат зрителите, ако случайно са пропуснали първото полувреме. Спомням си, че гледахме мача в едно заведение на „Витошка“ и присмехът към бразилците (знаете как е, винаги всички неутрални са против домакина, към когото априори се очаква да има „рамо“) премина през учудване до откровено съжаление. Пред очите ми е реакцията на едно невръстно бразилско дете, което режисьорът на мача реши да покаже в кадър веднага след гола на Кроос за 4:0. Държащо в едната си ръка „Кока кола“, с другата бършеше сълзите си изпод очилата и отказваше да повярва, че всичко за Бразилия приключва. На почивката германците може би са обсъдили, че няма нужда да унижават в пълна степен Селесао. Донякъде събитията се укротяват през втората част. Но не напълно. Андре Шурле, който се бори за титулярно място на финала, влиза от пейката, за да вкара още два гола и резултатът става 7:0 за Германия. Срещу Бразилия. В Бразилия. На ½-финал на Световно първенство. Тишина.
Крайното 7:1 поне за мен наистина си остава най-шокиращото развитие на подобно ниво за този век. В същия мач Мирослав Клозе подобрява рекорда за най-много попадения на световни финали, като вкарва 16-ото си попадение. Рекордът е валиден и до днес.
Финалът на „Маракана“ остава някак в сянката на случилото се няколко дни по-рано. Всички вече очакват Германия да спечели лесно. Но Бундестимът се завръща към познатата си физиономия от първите мачове в елиминациите. Лионел Меси и Гонсало Игуаин пропускат най-добрите положения в двубоя. Отново се стига до продължения, като резервата Марио Гьотце бележи по зрелищен начин шампионския гол. След Бразилия и другият южноамерикански колос потъва в скръб, а Германия ликува с четвъртата си световна титла.
Мондиалът през 2014 ще се запомни и с други куриози и любопитни факти: след разочарованието си с Англия Фабио Капело поема Русия. Италианският спец получава по 11.2 милиона долара годишна заплата, което е с два пъти повече от германския му колега Йоахим Льов. Капело печели повече на седмица, отколкото мексиканският селекционер Мигел Ерера на година. Джердан Шакири става първият футболист, реализирал хеттрик на световни първенства само след изстрели с левия крак. Хамес Родригес, който е звездата на първенството, е първият, който бележи в първите пет срещи на турнира за страната си от 1978 насам, а голът на колумбиеца срещу Уругвай е определен за най-красивия на първенството. Това е първият световен шампионат, в който се правят паузи за вода поради горещините. Свиквайте, защото през това лято ще има и реклами по време на въпросните пауза.
Разгромът в Бело Оризонте, ухапването на Суарес, самбата по стадионите, волето на Родригес, хитът Коста Рика, вратарската смяна, Мануел Нойер. Какво ли не се случи през онова лято, в което всички бяха в един ритъм.
Точно както се казваше по изключение вместо „Трето полувреме“ и предаването ни около мачовете в Бразилия. „Всички в един ритъм“. Juntos num so ritmo!
Чуй новините
Подкаст
