Италия и Испания - основните бенефициенти от спасителния план на ЕК

Силно задлъжнелите Италия и Испания, най-силно засегнатите държави от пандемията на коронавируса, ще бъдат основните бенефициенти на плана за възстановяване, предложен от Европейската комисия.

От 750-те милиарда евро на плана Италия ще получи до 81,8 милиарда пряка помощ и 90,9 милиарда заеми, докато Испания ще получи 77,3 милиарда помощи и 63,1 милиарда кредити, сочи документ, цитиран от АФП.

Днес Урсула фон дер Лайен ще предложи приблизително един трилион евро фонд за възстановяване на европейските икономики след пандемията от коронавируса, но ще трябва да спечели подкрепата на скептично настроените страни-членки.

Коронавируса вкара ЕС в най-дълбоката му рецесия и предложението на Фон дер Лайен ще цели да помогне на най-тежко засегнатите страни.

Вирусът уби най-малко 172 000 души в Европа и блокира икономиките, като само някои бизнеси можеха да продължат работа. Засили се контролът върху границите между държавите членки на ЕС, които някога бяха широко отворени за пътуване и търговия.

Италия и Испания бяха първите жертви на епидемията в Европа и все още обременени с тежки дългове, нямаха възможностите на Германия и други държави, за да възстановят разрушените си икономики.

Европейската комисия - изпълнителната власт на ЕС, спечели решаващата подкрепа на Германия и Франция, за да събере 500 милиарда евро (550 милиарда долара) от финансовите пазари, за да започне да разрешава проблема.

Германският канцлер Ангела Меркел миналата седмица одобри идея, която частично отменя решителното противопоставяне на Берлин за съвместни заеми от страна на членовете на ЕС.

Но френско-германският план е изправен срещу насрещно предложение от т. нар. пестелива четворка: северните държави-членки на ЕС, които традиционно се обявяват против даването на повече пари на Брюксел или прехвърлянето им на задлъжнелия юг.

Те категорично се противопоставят на изплащането на помощи и предпочитат заеми, които се отпускат при строги условия и външен надзор, като така намаляват риска за собствените си данъкоплатци.

„Пестеливите северняци” обвиняват южноевропейците, че трупат дългове, вместо да провеждат фискални реформи.

Дебатът „безвъзмездни средства срещу заеми” не е малка тема, предвид факта, че Италия, Гърция и Испания вече са претоварени с дългове, въпреки че започнаха болезнени реформи след финансовата криза през 2008 г.

Вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гуиндос вчера предупреди, че повече дългове, трупани от страни, които вече са под натиск, могат да попречат на възстановяването на пазарите и да застрашат единната европейска валута. Европейската централна банка (ЕЦБ) силно подкрепя съвместните заеми от ЕС за предотвратяване на тези заплахи.