Как решението на Байдън ще промени войната?

Ракетна седмица

Тази седмица конфликтът в Украйна отбеляза един мрачен юбилей: 1000 дни война. С оглед на това че не се вижда никаква светлина в края на тунела, най-вероятно ще станем свидетели на най-дългия конфликт в най-новата история на континента, както и един от най-продължителните в цялото му летоброене въобще. От чисто любопитство се опитах да направя сравнение къде в момента се намира сегашният руско-украински сблъсък ако го поставим в хронологическата лента на т.нар. Велика отечествена война. В нея на ден 1000 съответства 17 март 1944 г., т.е. период в който Червената армия уверено се е придвижвала към западната съветска граница, готвейки се да нахлуе в Европа. До окончателната победа са я делели 418 дни. Бих се радвал ако греша, но не наблюдавам никакви признаци, че след приблизително толкова време ще говорим за т.нар. СВО в минало време.

Настоящата седмица започна ударно в буквалния смисъл на думата – в ранните часове на понеделник руснаците предприеха една от най-масираните въздушни атаки срещу украинската енергетика. Изстреляни бяха общо 120 ракети от различни модели, както и 90 от иранските дронове „Шахед“. Явно ударът е бил подготвян доста отдавна, защото бе първият от доста време насам, като паузата е била необходима на Москва не само за детайлното му планиране, но най-вече и за натрупване на достатъчен брой ракети. И въпреки това, той реално завърши с провал, защото украинската ПВО и този път се справи блестящо. Бяха свалени 102 ракети и 83 дрона, а други два дрона явно са били лошо програмирани защото са се върнали обратно на територията на РФ. Заслужава да се отбележи и друг любопитен факт – около половината дронове са били свалени не от оръжия, а чрез средствата на т.нар. радиоелектронна борба, т.е. чрез нарушаване на управлението им по електронен път от страна на ЗСУ (украинските въоръжени сили). Това не е първият път когато се постига такава висока успеваемост и явно ставаме свидетели на бързо усъвършенстване на революционно нов вид войски непознат доскоро на военното дело – тези за електронна защита. Що се отнася до крайния резултат на руската атака то той в никакъв случай не бе опустошителен – от ръководството на украинската енергетика заявиха, че повредите ще бъдат отстранени в рамките на 3-4 дни. За съжаление отново имаше неколцина пострадали.

И докато медиите и хората по света все още смилаха информацията около атаката по енергетиката, „Ню Йорк Таймс“ гръмна информационна „бомба“ – Байдън най-после е разрешил нанасяне на удари с американски оръжия по-навътре в руска територия. Разбира се, никой от Белия дом не излезе с официално потвърждение, но с оглед репутацията на източника известен с достъпа си до „вътрешна“ информация май не беше и нужно. Веднага започна едно голямо чудене – дали става въпрос само за Курска област или за навсякъде докъдето ракетите могат да достигнат? Дали иде реч само за американските ракети ATACMS или това включва и френско-британските SCALP и Storm Shadow? И най-вече – доколко може да се вярва на „Ню Йорк Таймс“?

За разлика от друг път информационната мъгла започна да се разсейва още през следващите часове, когато от Лондон, Париж и Европарламента се надпреварваха кой пръв ще поздрави Байдън за „смелостта“. О там нататък бе само въпрос на време кога ЗСУ ще нанесат първия си удар. И той не закъсня. Още през нощта на понеделник срещу вторник вероятно осем ракети ATACMS поразиха голям склад за боеприпаси в района на град Карачев, Брянска област. Така на практика бе отговорено на два от въпросите – че разрешението наистина е дадено и че то не се отнася само до Курска област.

В сряда пък настъпи звездният час на Storm Shadow. В ранния следобед поне 12 (или може би даже 14) такива ракети улучиха добре маскиран подземен бункер в района на село Марино, Курска област, непосредствено до една от резиденциите на Путин. Добре запознати източници твърдят, че с висока степен на вероятност е ударен щабът на Курския фронт, откъдето се ръководят бойните действия срещу нахлулите в едноименната руска област части на ЗСУ. Телеграм-каналът „Досието на шпионина“, който е известен с многото надеждни „вътрешни“ информатори, даже съобщи и точните резултати от нападението – 18 убити и 33 ранени, сред които трима севернокорейци. Можем само да гадаем колко от пострадалите са старши офицери с висок ранг, и колко - обикновени компютърни специалисти във военна униформа. Отделно от това, впоследствие още 18 руски сапьори, включително един старши офицер, са били ранени при разчистване на развалините, вероятно от неизбухнала при първоначалния сблъсък бойна глава.

Може би тук е мястото да кажа отново нещичко и за въпросните ракети. ATACMS са американски високоточни (т.е. изключително прецизни) ракети изстрелвани от наземни установки. Летят по балистична крива, т.е. достигат до стратосферата (горният слой на земната атмосфера) и след това се устремяват почти отвесно надолу с много висока скорост. Бойната им глава е около 230 кг, и тъй като може да се поставя касетъчен боеприпас, са изключително ефикасни срещу т.нар. „меки“ цели – камиони, самолети, хеликоптери и, разбира се, хора. На въоръжение на ЗСУ са от 2023 г., а най-големият успех на украинците при използването им са ударите по летищата в Бердянск и Луганск миналата есен когато бяха унищожени около 20 руски ударни хеликоптера „Алигатор“. Решението на Киев да удари склада за боеприпаси именно с ATACMS най-вероятно е продиктувано от надеждна предварителна информация, че руснаците са оставили значително количество боеприпаси на открито, извън подземните хранилища, с цел по-бързата им транспортировка към фронта.

Storm Shadow, както и френската й посестрима SCALP, са крилати ракети съвместно разработени от Великобритания и Франция. Изстрелват се от самолет, като обикновено са инсталират по двойки. Летят по права траектория ниско над земната повърхност със скоростта на реактивен самолет, т.е. полетът им може да се проследи с просто око. Бойната им глава е около 450 кг и са разработени специално за унищожаване на солидни сгради, включително подземни помещения. Най-впечатляващото постижение на ЗСУ при използването им е разрушаването на щаба на руския Черноморски флот в Севастопол миналия септември, когато масивната сграда бе улучена от три Storm Shadow летящи на малки интервали една след друга. Конкретно за акцията срещу подземния руски щаб в Марино тази седмица се твърди, че дузината ракети са били изстреляни едновременно от шест украински самолета, всеки от които е излетял от отделно летище, за да не буди подозрения у руснаците за готвещата се атака, т.е. става дума за изключителна синхронизация.

Изводите. Първо, това е разнообразието – заради забраната да ползват западни оръжия срещу цели в РФ, до момента украинците разчитаха почти изключително само на дронове. Това правеше действията им доста предсказуеми, освен това ги ограничаваше само до статични обекти, т.е. такива които не могат да бъдат премествани. А и по правило повечето дронове, заради малката си скорост, биват сваляни и само единици достигат целта, т.е. ако те успеят да нанесат големи поражения това донякъде е и въпрос на късмет. Затова най-предпочитани от ЗСУ бяха петролните рафинерии, следвани от заводите, военните летища и складовете за амуниции, т.е. все сравнително слабо защитени обекти. От тази седмица нататък, обаче украинците ще разполагат с много повече „инструменти“ за въздушен терор, като включително, по подобие на руснаците, вече ще са в състояние да нанасят и комбинирани удари, например ще пускат дронове, за да объркват руската противовъздушна отбрана, а в настъпилата суматоха ще изстрелват ракети.

Самите руски медии преброиха, че в зоната на поражение на ракетите американско и френско-британско производство се намират над 240 важни военни обекта и 16 военни летища. Незабавният ефект от първите атаки със западни оръжия по РФ би трябвало да бъде изтеглянето на всички руски бойни самолети на летища извън обхвата на ракетите, както и раздробяване на големите складове и даже частичното им прехвърляне в дълбокия тил. Това, от своя страна, означава, че бойната авиация на агресориоте ще трябва да лети повече време към фронта и съответно ще бъда доста по-рано забелязвана от ЗСУ. Също така значително ще усложни логистиката, т.е. своевременното прехвърляне на военни материали към зоната на бойните действия, защото част от тях ще бъде складирана доста далече. Освен това руснаците ще трябва да внимават много и за гарите, където се товари и разтоварва бойната техника. Другият им голям проблем ще бъде как да опазят хората си от масирани ракетни удари. И докато за обикновените бойци решението е сравнително лесно – настаняване на малки групи в къщи и избягване на провеждане на учения в прифронтовата зона, то раздробяването на голям щаб ми се струва почти невъзможна задача. В крайна сметка, нали щабът е нервният център на всяка войска и офицерите взимащи решения трябва да са събрани на едно място, за да може бързо да взимат важни решения? Това пък ме кара да мисля, че ще станем свидетели на още такива удари като този срещу щаба в Марино.

Това, което наистина би трябвало безпокои руското командване в момента, обаче, е игнорираният от почти всички факт, че масираният удар срещу щаба на Курския фронт бе внимателно наблюдаван и заснеман от украински разузнавателен дрон, който си вършеше работата напълно необезпокояван. И това едва ли е единственият такъв случай. Което пък означава, че при вече увеличените ударни възможности на ЗСУ, техните „небесни очи“ ще им предоставят почти нон-стоп картина в реално време какво се случва долу на земята, със съответния голям избор на най-разнообразни цели. Още повече че руската противовъздушна отбрана в момента е толкова рехава, че водещи Z-блогери вече публично поставят въпроса дали не трябва някои от ПВО системите охранващи резиденциите на Путин да не бъдат изпратени на фронта, за да запушват дупките там.

Кой как реагира?

Дали има смисъл да се опитваме да си отговорим защо чак сега Байдън се престраши на такъв ход, а не, да речем, две години по-рано? Едва ли. Това което си личи, обаче, и с просто око е, че през следващите по-малко от 60 дни, които му остават до сдаването на властта в Белия дом той ще направи всичко възможно да ограничи щетите на евентуални контраукраински действия от страна на Тръмп. Почти всеки ден от ръководството на САЩ съобщават за пореден пакет помощ за Киев, бил той военен или финансов. Това, което на мен ми направи впечатление е, че се дават преди всичко амуниции (снаряди, ракети за „Хаймарс“ и за ПВО системите „Пейтриът“), като и резервни части и пари за експертна техническа помощ, резервни части и ремонти. Докато това с мунициите е ясно – Украйна не бива да закъсва за снаряди и ракети както миналата зима, то пакетът с резервните части и техническа помощ за 100 милиона долара има малко по-различен нюанс – счита се че една от „най-невинните“ пакости, която Тръмп може да причини на Киев с цел да започне да ги притиска към мирни преговори е да саботира ремонтите на американска техника.

Отделно от гореизброеното, буквално часове след като стана ясно, че Байдън е разрешил нанасяне на удари дълбоко в руския тил с оръжия made in USA, от администрацията на президента оповестиха, че ЗСУ ще получат и американски противопехотни мини. Този интересен факт като че ли остана незабелязан в в сянката на ракетите, но аз не мисля че би трябвало да бъде игноририран, още повече, убеден съм, че руското командване вече е доста обезпокоено от новината. Работата е там, че Украйна е подписала Отавската конвенция, която забранява използването, натрупването, производството и трансфера на противопехотни мини и съответно би трябвало отдавна да е унищожила наличните си запаси. Да си призная честно, досега не съм следил дали ЗСУ до момента са разчитали на противопехотни мини, пък и не се сещам за докладван случай за използването им. Това, което успях да намеря за вас е анализ на Амнести Интернешънъл от това лято, в който се казва че от Киев са обещали да разследват случай на използване на такива мини от техни войски. Всичко това, обаче, вече остава в миналото – явно оцеляването на нацията в бруталния конфликт с жестокия агресор е надделяло над поетите в мирно време ангажименти. От тук насетне противопехотните мини ще се превърнат в едно от основните оръжия на ЗСУ за възпиране на атаките на руснаците, които така или иначе много често настъпват с пехотни групи. Известна утеха за агресорите може да бъдат два любопитни факта: 1/ Зеленски е обещал на Байдън, че няма да минира в района на населени места, за да не пострадат цивилни и че 2/американските мини са „хуманни“ защото не се задействат механично, а от батерии, които могат се зареждат за не повече от 40 часа.

Имам собствена теория, защо точно сега всички западни партньори на Зеленски станаха толкова отстъпчиви по отношение на разните там забрани и разрешения. Според мен причината е не толкова Тръмп (или поне не само той), а по-скоро Ким Чен Ун. Поради неизвестни на мен причини, на всички западни съюзници на Киев присъствието на войски на КНДР на фронта им действа като червеното на бик и те се опитват да нанесат максимални щети на Пхенян със всички възможни средства. С голяма доза вероятност може да се твърди, че в склада в Карачев, за който споменах по-горе, във въздуха са хвръкнали освен руски и немалко количество севернокорейски снаряди и ракети. При удара срещу щаба в Марино пък е бил тежко ранен генерал от армията на КНДР. Конкретно в случая мен много ме учуди фактът, че самолетите на ЗСУ изстреляха цели 12 скъпоструващи ракети Storm Shadow (до три милиона бройката) срещу цел, за която обичайно не биха използвали повече от четири. Сякаш някой от Лондон им е казал „Ударете ги колкото се може по-здраво, не пестете ракетите, ще ви дадем още, важното е да има гарантиран ефект“. Отделно от това съм почти 100% убеден, че при подготовката на акцията са били използвани спътникови данни на някои от западните разузнавания. Сякаш целият т.нар. демократичен свят се е втурнал да отказва Ким Чен Ун от съюза му с Путин и да го разубеждава със силови методи от задълбочаване на това зловещо партньорство. Де да бяха толкова настойчиви и решителни западните лидери и в предходните две години...

Що се отнася до самите севернокорейци, те в момента се представят напълно според моите очаквания. Т.е. руснаците ги използват на малки групи, смесени с техните бойни части, едва ли не като примамка за украинските картечни гнезда. Появиха се вече и снимки на трофейно корейско оръжие и даже, както се твърди, на убит войник на КНДР в пълно бойно снаряжение. Също така по различни канали става ясно, че в морално отношение „гладиаторите“ на Ким Чен Ун не се различават много-много от „освободителите“ на Путин. Е, освен приликите има и разлики – севернокорейските „братя“ по оръжие и съдба се дивят изключително много на смартфоните и интернета, който у дома не са имали.

Реакцията на Путин, който очевидно така бе разлюлян от украинските ракетни удари, че съвсем му сдадоха нервите. Първо във вторник в Москва оповестиха поредните две промени в руската ядрена доктрина, които би трябвало като погледа на Медуза да вцепенят всеки, който се осмели дори само да кихне по посока на Москва. Няма да ви ги цитирам дословно, идеята е ясна – ако неядрена държава с помощта на ядрена държава направи еди какво си, то тогава РФ има правото да... В общи линии все същото както и досега: „Страхувайте се защото яко ще се мре.“

Доста по-впечатляващ бе спектакълът, който руските ВКС (Въздушно-Космически Сили) изнесоха рано сутринта в четвъртък, когато за пръв път в историята на войните бе нанесен удар с ракета със среден радиус на действие срещу реална цел. В обръщението, което Путин направи по-късно през деня от бункера си, стана ясно че е по завода Южмаш в град Днипро е била изстреляна някаква си ракета нов модел с поетичното наименование „Орешки“. Самодържецът бе прав като каза, че ЗСУ в момента нямат възможност да свалят такива ракети. Това е така защото тя, подобно на матрьошка, носи в себе си шест заряда, които изскачат още докато ракетата лети към целта, а всеки от самите заряди на свой ред се разпадат на шест още по-малки. С други думи, ракетата-носител действа като своеобразен бомбардировач. И дотук май свършват истините, които каза Путин в четвъртък. Защото никакъв завод Южмаш не е улучван, а е пострадало само старческо общежитие. И няма как да бъде другояче, защото зарядите на ракетата не само са с малка мощност, но и имат отклонение от целта до 300 метра. И ако това при ядрен взрив не е от такова значение, то при конвенционален, такава неточност е гарантирана рецепта за провал.

Междувременно, споровете между баш експертите по света какво точно е летяло продължават и в момента, но това едва има такова значение защото на практика за пореден път станахме свидетели на един скъпоструващ цирк с приблизителна стойност около 100 милиона долара. Защо мисля така ли? Защото самодържецът няма никакво намерение да води ядрена война, а само да плаши с такава. И всякакви твърдения, че никой в света освен РФ нямал подобно оръжие, реално нямат никакво значение. Защото Русия може и да има някакви ракети със значителен радиус на действие, но пък няма никаква сериозна противоракетна отбрана. А, предполагам че на всеки е ясно, че в случай на ядрен конфликт ракетите летят и в двете посоки. Москва в момента не е в състояние да опази огромната си територия даже от бавните дронове на ЗСУ, а камо ли от ракети проектирани да летят със скорост няколко километра в секунда. И проблемът на Путин далеч не е само този. Основният проблем, който седи пред него е, че тази седмица той изигра всичките си останали козове и ако питате мен доста прибързано. Просто той няма какво повече да изтиска от руската ядрена доктрина, всичко страшно вече е записано там. Няма и друга по-мощна ракета която наистина да полети, няма и кой знае колко ракети за по стотина милиона долара които да си ги изстрелва просто ей така, като фойерверки. Остават словесните заплахи.

Сещате ли се кой от големите действащи политици не се изказа по ракетната тема тази седмица? Тръмп, разбира се. Убеден съм, че той в момента седи и мисли и най-вече, подобно на шахматист, разсъждава върху най-полезния си ход. Както и какво да прави с банановата кора, която Байдън му подложи. Защото ако отмени одобрението за ударите по руска територия просто ей така, ще изглежда като слабак, който се е огънал под натиска на Москва. Значи трябва да получи от Путин нещо, което да е толкова голямо, че да си заслужава жеста. Но ако направи такава взаимноизгодна сделка всички ще ревнат в хор, че ощетява украинците. Значи ще трябва да предложи нещо значимо и на Зеленски. Какво ли ще е то?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News