Как се отразява онлайн обучението на децата със специални образователни потребности?

Обучението от разстояние в електронна среда е трудно за първокласниците, особено ако те са със специални образователни потребности.

Силвена Христова от Варна е майка на дете със синдром на Даун, което тази година е в първи клас - Микаела. Срещали сме ви неведнъж с нея.

“Микаела е изключително щастлива, че е ученичка. Ние ѝ разказвахме много преди започването на учебната година, че тя ще бъде на училище, какво се случва там, че ще има и деца също, с които ще се запознае. Много, много добре приета е от цялото училище като ръководство и от децата в класа. Изключително благодарни сме, че попадна точно в такъв клас с много приемащи, отворени и сърцати хора, които имат желание да я подкрепят”, разказва Силвена.

Само месец след началото на първата учебна година за Микаела, заради пандемията, всички ученици започнаха обучение в електронна среда, което се оказва много трудно и неефективно, особено за децата със специални образователни потребности. Заедно с нея от вкъщи учи и батко ѝ Крис.

“Изключително трудно. Много тежко беше като цяло в семейството за всички, защото има и батко, който беше до нея. Бях до нея от сутринта до вечерта отново. Часовете бяха по 20 минути. Изключително недостатъчно да се предаде материалът, да се разбере, да се усвои”, споделя майката.

Самата Микаела предпочита да ходи на училище присъствено, споделя нейната майка.

"Предпочита да е сред децата и за нас е много важен подходът, който успява да има класният ръководител, защото ние вкъщи не сме педагози и се справяме, но много трудно. Изключително неподходящо е онлайн обучението за децата като цяло, още повече за първи клас, още повече за тези със специални потребности", заяви Силвена.

Микаела учи в масово училище и по време на обучението си там е самостоятелна, без придружител.

“Много е щастлива. Казва: "Аз не искам да съм онлайн, искам да съм в училище". Има си приятели, които много обича. Децата много я обгрижват, страшно много й помагат. Те напълно разбират, че тя е дете със специални потребности, че има нужда от разбиране, от помощ, от това да бъдат внимателни към нея и действително това се случва. И заедно с общи усилия, екипна работа нещата започват да се случват, макар и наистина много бавно. Учебният процес тече с пълна сила!”, казва майката.

И след въвеждането на щадящите тестове, Микаела отново е в класната стая със своите съученици.

“Тестовете са друга тема, за която имам не много положителна позиция, но за психичното здраве и на двете ми деца сме съгласни да бъдат направени, за да не си останат вкъщи. Социализацията е просто изключително важна. Всяко едно дете трябва да е в училище, но, разбира се, трябва да е подкрепено според неговите потребности и възможности”, коментира Силвена Христова.