Първата здравна карантина у нас е наложена през 19 век. А лекарството хлорохин, което днес се препоръчва срещу коронавирус, е използвано в България още през 1934 година при малария. Тези и други любопитни факти разкрива любопитната експозиция на Музея на медицината в Пловдив.
Всяка епоха има своя апокалипсис, а през земите ни са минали не една и две тежки епидемии.
Доц. Георги Томов - преподавател във Факултета по дентална медицина и куратор на Музея на медицината: Като чумните епидемии, имало е епидемия от холера, от тиф, най-различни инфекциозни заболявания като последната най-голяма и значителна пандемия е пандемията от испански грип, който се случва веднага след Първата световна война.
Още през 1893 година обаче, заради едрата шарка се въвежда и първата карантина. Мерките за справяне с болестта засягат днешното село Могилица, Смолянско, което е било в рамките на Османската империя.
Доц. Георги Томов - преподавател във Факултета по дентална медицина и куратор на Музея на медицината: Това е заповед султанска, която е до тогавашния управител на Филибе, в която се казва, че в отделни области на империята има случаи от едра шарка и строго се забранява движението към и от местата, където са установени заболелите като се предвиждат строги наказания за тези, които нарушават тази заповед.
При епидемии, османските лекари препоръчвали прекадяване на улиците и домовете с мащерка, сандалово дърво и дафинов лист, а за дезинфекция ползвали оцет и розова вода. Съветвали хората да се поздравяват отдалече и навън да покриват лицата си.
Доц. Георги Томов - преподавател във Факултета по дентална медицина и куратор на Музея на медицината: Лекарят е бил фигурата на надеждата.
Днешната болница „Свети Георги" в Пловдив, която е най-голямата в Южна България, също дължи създаването си на епидемия. Заради холерата по време на Руско-турската война, болните войници са изолирани във временни бараки, а малко по-късно до тях се строи и първата сграда на болницата, в която има и инфекциозно отделение.